"Харчим 90 милиона лева покрай 6 септември. Това е така, защото българите предпочетоха къщи за гости и семейни хотели", това заяви доц. Румен Драганов, който е председател на Институт за анализи и оценки в туризма и бивш зам.-министър с ресор туризъм.


Доц. Румен Драганов

"Не можем да говорим за масови фалити в туристически бизнес, малкият бизнес преминава успешно през кризата. Има 44 000 места за настаняване по планините, хижите са пълни", каза още експертът.

Кой е той?
Завършил е Техническия университет в София и УНСС. През годините е заемал различни длъжности в сферата на туризма – екскурзовод, туристически представител, офис директор в международната търговска организация “Балкантурист”, изпълнителен директор на капитала на холдинга Balkan Holidays international, президент на клоновете на Balkan Holidays в Лондон, Ню Йорк, Рим, Москва, Кайро и др.

Взема участие в работата на много неправителствени организации – Българската асоциация на туристическите агенции, Българската асоциация за екотуризъм. До 2006 г. е председател на Съвета по туризъм и член на Българския туристически борд

Ето какво още сподели доц. Драганов в интервю за в. Монитор:

- Г-н Драганов, кои места предпочетоха да посетят българите по време на почивните дни около 6 септември?
- Общо взето в цялата страна се търсят къщи за гости и семейни хотели. Става дума за такива по Черноморието и планините. Равносметката сочи, че през този период ще са заети около 10 000 места за настаняване от общо 17 200.

- Колко българи пътуват в страната и колко предпочитат да са извън граница?
- 290 хиляди българи пътуват интензивно през трите почивни дни. От тях около 30 000 ще излязат навън, основно в Гърция. Морето у нас пък е пълно, продължава да има голям наплив, места за паркиране трудно се намират, особено в Южното Черноморие.

- Какви пакети се предпочитат, търсен ли е ол инклузивът като услуга?
- Навсякъде се предлагат услуги, свързани с храненето. Независимо дали ще е пълен пансион или само закуска. В къщите за гости пък масово офертите са нощувка със закуска, а ако някой има желание, може допълнително да си заяви и обяд и вечеря.

- А какви пари ще изхарчим по време на празниците, имате ли вече данни?
- Средно по 75 лв. на човек дневно, когато става дума за почивка у нас, а по 125 лв. - в чужбина. Като цяло в оборот ще се завъртят около 90 млн. лв.

Разбра се как ще почиваме покрай септемврийските празници ТАБЛИЦА

- Какви са прогнозите ви пък за 22 септември, когато ще е само един почивен ден?
- Крайноседмичните пътувания, които се движиха в рамките на 270 000 в края на август и началото на септември, ще спаднат. Очаквам около 220 000 пътувания да има около 22 септември. Все пак започва и новата учебна година и хората ще имат други ангажименти. Но уикендово няма да намалеят под 180 000. Става дума за пътуванията в петък и събота.

- Предпочитат ли се по-кратките почивки по време на пандемията - само за уикенда?
- През юли, август и септември се наблюдават много интензивни пътувания за петък, събота и неделя. За целия период от май до октомври очакваме около 7,3 млн. българи да пътуват, от които около 4 млн. пътуват в края на седмицата.

- Може ли обаче пътуванията и почивките през август да компенсират целия сезон що се отнася до морския туризъм? И как се отрази пандемията?
- В момента нямаме база за сравнение, защото досега не сме имали подобна година. Можем да сравним обаче устойчивостта на туризма. Многократно сме говорили, че трябва да има устойчив туризъм, който да създава работни места и да подобрява местни икономики. В момента наблюдаваме точно това - как трябва да работят семейни хотели и къщи за гости.

Виждаме, че там където има инвестиции в рамките на семейството и общността, работят на макс. Цяло лято точно на тези обекти има голям процент на заетост. В същото време индустриалните хотели, свързани с нискобюджетни туристи, огромни комплекси, които нямат нищо общо с лайфстайла на българския турист, останаха празни. Те разчитаха на чуждестранни работници - украинци, молдовци и др.

Те са пример за неустойчив туризъм. Така че тези, които развиваха масов туризъм и не разчитаха на алтернативни форми на работа, пострадаха.

- Имаше ли обаче масови фалити, много хотелиери се оплакаха от ситуацията заради пандемията?
- Не бих казал. Малкият бизнес успешно преминава през кризата и работи на макс. И ще продължи да е пълен четири сезона. Това е устойчивият туризъм, върху който трябва да стъпват общините.

- Кои бяха предпочитаните курорти това лято?
- Предимно малките населени места. Има бум на туристите в Поморие, Созопол, Балчик, Каварна и Обзор. Също така градчета като Велинград, Кюстендил, Сапарева баня и Павел баня. Те бяха пълни. Мога да дам пример и с едно градче като Елена, което не се свързва с море. Но хората там изградиха и басейни в прекрасни къщи за гости, в семейни хотели и имаха много добри приходи.

- Какво очаквате тогава през септември и може ли културният туризъм да се развива в пълния си капацитет?
- Имаме четири сезона и те имат ясна насоченост. До 22 септември преобладават посещенията в морските курорти, есенният туристически сезон е свързан с културен туризъм. Тук трябва да погледнем през друга призма - каква култура предлагат, да речем, Варна или Бургас. Все пак те са ни известни като морски столици. Така че ще се развиват онези общини, които предложат културен туризъм.

Вярно е, че има пандемия, но продажбите за културни събития вървят с пълна пара. Имаме концерти на световни звезди, продължават всички фестивали, които традиционно се провеждат през есента. Въпреки че сме във време на пандемия, при тях струпванията не са по-големи от тези на организирани събития като протестите. Така че не виждам място за притеснение. Важно е хората да спазват дистанция и да имат маски. Затова смятам, че пандемията не може да бъде извинение за това, че туризмът не се развива.

В цяла Европа уикендите са силните дни за заетост по време на есенния и пролетния сезон. Зимата имаме период, в който се развива ски туризмът. Но те правят около 20% от туризма в страната. Така че, ако сме имали около 1,7 млн. чужденци, само около 260 000 са карали ски. Другите са били по друг вид туризъм. Така че трябва да се развиват алтернативи - кулинарен, селски, културен туризъм.

- А има ли промяна във вкусовете на българина, какво ви прави впечатление?
- Прави ми впечатление, че българинът търси грижа за тялото си, да е здрав. Има 44 000 места за настаняване по планините и тези хижи са пълни. Туристите търсят прохлада, чист въздух, разходки. Затова тези места са предпочитани от архитекти, IT специалисти, юристи, лекари, зъболекари.

На второ място са балнео- и спа курортите. Те работят целогодишно и там се търсят оздравителни процедури чрез водата, лечебна кал, соли, масажи, физиотерапия и др. На трето място е медицинският туризъм. След това пък се нарежда културният туризъм и различните пътувания по интереси. Това са формите на устойчив туризъм.