Кеворк Кеворкян: Днешните лапацала в телевизиите са досадно користни и крадливи!

<b>- Не може да се изличи от съзнанието ми онзи въпрос, който препоръчахте на репортер от Би Ти Ви да беше задал на Мадона: &ldquo;Какво разказвате на децата си за Бог?&rdquo; Вие говорили ли сте за Бог на вашите деца?</b><br /> <br /> - О, не, за жалост. Макар че цялото ми детство е преминало в арменската църква в Сливен. Майка ми, Бог да я прости, бе извънредно ревностна християнка. Татко беше настоятел на църквата, а бъдещият арменски патриарх Вазген често гостуваше в дома ни, докато беше владика в Румъния. Но не съм говорил за Бог с децата си &ndash; ние отдавна живеем в бездушни времена&hellip;<br /> <br /> <b>- Защо определяте себе си като &ldquo;един системен наивник&rdquo;?</b><br /> <br /> - Ами такъв съм си. И се радвам, че съм системен наивник. Само изглеждам пресметлив и дори безжалостен. Иначе непрекъснато правя щедри жестове &ndash; и то все към хора, които изобщо не ги заслужават. Някои от тях дори нямат куража да ми благодарят. Обаче наивността, вече осъзнатата, от която не можеш да се отърсиш, те прави и по-търпелив. Освен това ставаш и по-мнителен към &bdquo;победителите&rdquo;, особено предизвестените. <br /> <br /> <b>- Как се случва така, че &ldquo;дяволът дърпа&rdquo; този системен наивник да пише приказки /в случая за телевизията/? </b><br /> <br /> - Веднъж, преди години, бях изтърсил, че ако някой се занимава с телевизия и не е потърсил К.К., е пълен глупак. Доста крясъци се разнесоха тогава. Сега мога да допълня &ndash; след като нямам възможност да правя телевизия, защо да не им разказвам по някоя приказка на днешните маниаци &ndash; на тия от телевизиите и на ония, които само се препитават от тях. Вижте ги само как покорно отиват при най-големите днешни палячовци, <br /> <br /> <b>как са готови на всичко, само и само да си покажат несретните физиономии по телевизията. </b><br /> <br /> Аз пък се забавлявам с тия кретени. <br /> То е и много лесно &ndash; понеже телевизията не започва от днес, има вече значителен български опит, в който лесно може да се открият превъзходни неща. Има един лумпен, който се тормози, че не искал все да се говори за К.К. и неговата &bdquo;Всяка неделя&rdquo; &ndash; да, има и такива хора, които биха искали това предаване да не е съществувало. Само че това не е възможно. Сега БНТ представя една мизерна хроника за 50 годишнината си &ndash; тя все едно е правена от най-върлите й врагове, толкова е постна и скучна, отгоре на всичко е невярна. Там за началото на &bdquo;Всяка неделя&rdquo; имало някаква комична небивалица, не съм я гледал, но доста хора бяха вбесени. Сетне обаче за 1988, 89 и 90 година нямаше как - представиха както трябва програмата и дори зад скърцането на зъби се чу какво е представлявала тя. Аз дори се учудвам как е било възможно да направя толкова неща &ndash; и когато сега гледам някои нещастници, седнали по волята на случайността в разни предавания, неизбежно е да правя различни сравнения. Те никак не са изгодни за днешните лапацала. Които отгоре на всичко са и досадно користни и крадливи. Това отваря битки, неизбежно е, обаче и аз здраво се забавлявам.<br /> <br /> <b>- Защо всяка една приказка е една битка?</b><br /> <br /> - Битка е &ndash; да, но обикновено гледам да омекотя удара си. А и от време на време срещам и по нещо, което ме обнадеждава. Има немалко хора в днешните телевизии, които имат качества. Но не знаят, че сами трябва да се грижат за собствената си кариера и никога да не изпускат контрола над нея.<br /> <br /> <b>- Най-новата ви книга е под заглавие&ldquo; Кеворк проговаря 3. Тайните на телевизията&rdquo;. Как да разчитаме в случая &ldquo;тайни&rdquo;?</b><br /> <br /> - Като тайни на занаята. Това са ония неща, които за моето поколение бяха очевидни. Днес обаче са съвършено неясни и безинтересни за сегашните поцелуйковци. Липсват солидни характери, това са хора пумпали &ndash; днес са готови да задават въпроси на Станишев или Костов, а утре да се правят на танцьори. Всъщност <br /> <br /> <b>за пари те са готови на всичко, и то им личи по жадния, вечно неудовлетворен поглед. </b><br /> <br /> И тъй си минават годините за тази паплач, която е пълнеж за различни предавания, а не хора, които да имат волята да се превърнат в лидери на общественото внимание. Не прости статисти в чужди постановки, все по-неприлични ВИП брадъри и други боклуци, а истински герои на собствената си съдба. <br /> Всъщност, онова, с което наистина мога да се похваля, е, че моят занаят не успя да ме победи.<br /> <br /> <b>- Или тайни &ndash; като онези скрити механизми, като онези лостове, с които се оперира, и които превърнаха &ldquo;Всяка неделя&rdquo; в институция?</b><br /> <br /> - Няма такива скрити механизми. Веднъж като ме изпуснаха, вече нямаше какво да сторят. Аз поначало съм си неуправляем, а пък с подкрепата на милиони зрители &ndash; съвсем. Нямаше и как да се споразумеят с мен, а сетне дойде и Горбачов и всичко, включително и властта започна да се превръща в една бутафория. Историята с академик Амосов не е единствената, след която властите можеха само да хлъцнат. Още преди това Живков се бе разкрещял веднъж в Политбюро, че не бива да слушат Кеворк и &bdquo;огонките&rdquo;. Доста се чудили какво има предвид, какви са тия &bdquo;огонки&rdquo;, и накрая се сетили, че става дума за радикалното тогавашно списание &bdquo;Огоньок&rdquo;. Всяка неделя&rdquo; се беше превърнала в трибуна на съветските перестройчици. Направих поне дузина и половина телевизионни мостове с най-известните руски интелектуалци. Ако имаш предвид тия механизми, съгласен съм с теб. Имаше и много други &bdquo;лостове&rdquo;. Например още през 1985-а, един месец след &bdquo;преименуването&rdquo; на българските турци, започнах рубриката &bdquo;Час по семейна история&rdquo;. И докато се усетят в ЦК, я пуснах в ефир. Побесняха, обаче нямаше какво да направят. А в рубриката се представяха фамилни истории, съветвахме зрителите да започнат да пишат родовите си истории. Да, де, дядо ми се казва Хасан, баща ми Реджеп, а пък аз &ndash; Никола&hellip; Нямаха полезен ход. Въпросът беше да ги изпреварваш, а освен това да поддържаш един висок професионален стандарт. Не съществува нищо друго, освен &bdquo;Всяка неделя&rdquo;, което да е получило вот на доверие, подкрепен от над 480 хиляди зрители &ndash; и то през най-мръсната година на конфронтации и озлобление &ndash; 1989 година.<br /> <br /> Истинските механизми и лостове са съвсем други. Например много важно е никога да не се харесваш. Един бездънен несретник тия дни казал, че няма значение какво пишат във вестниците за него, все едно, че било за друг човек. Аз бях в другата крайност, всичко имаше значение, всяка подробност&hellip; Веднъж една телевизионна булонка се изрепчи, че &bdquo;Всяка неделя&rdquo; имала този успех, понеже нямало други предавания. Глупости, имаше не малко други стойностни предавания, извън неговите опуси срещу &bdquo;американския империализъм&rdquo;. Сетне този ревностен соцапологет стана &bdquo;син&rdquo; демократ, че и намести задника си в президиума на парламента.<br /> <br /> <b>- В презентацията на най-новата ви книга пише, че освен анализи и разследвания от първа ръка книгата ни поднася и клюки. Относно клюката казвате: &ldquo;За телевизионните булонки е важна клюката, те са като продавачи на риба, те се занимават с дребната шарка на властта&rdquo;. Що за &ldquo;клюки&rdquo; ще ни разказва легендата Кеворк Кеворкян?</b><br /> <br /> - Това е въпрос кроше. <br /> <br /> <b>Рекламата много ме разсърди, вероятно ще отложим пускането на книгата. </b><br /> <br /> Последното нещо, което има място в моята книга, са клюките. Поначало съм много далеч от тази черта в общия ни манталитет. Навремето покойната ми съпруга Джени все ме упрекваше, че последен научавам клюките в телевизията &ndash; кой с кого ходи, кой за кого се оженил и пр. Никога не съм давал ухо на подобни неща. Доста съм изненадан от &bdquo;Уикенд&rdquo;. Откъде се е намърдала тази проклета дума в рекламното каре, никой не знае. Не съм се виждал и с редакторите на вестника, за да уточня това. Но е наистина скандално. И съм много сърдит. Вероятно някой е решил, че една книга може да се продава повече по този начин. Може би, но не и моята. Нелепа история. Всъщност тази книга е достатъчно добре позната от публикациите в &bdquo;Труд&rdquo;, аз ги събрах заради настояването на мои приятели. Между другото, досега са се появили 149 &bdquo;дописки&rdquo; &ndash; и съм получил три възражения &ndash; едно от Хелзинкския комитет, че съм бил расист, другото беше от ексминистър Румен Петков &ndash; за ония прословути бели чорапи, които обаче се оказаха светлосиви, и третото от един доцент, който ми е омръзнал до смърт заради мяукането си.<br /> <br /> <b>- Спомням си, че в една от приказките пишете следното: &rdquo;Осъдих Иван Костов за клевета и тия дни ще ви дам отчет за делата, които водя. И ви съветвам да го направите срещу всеки клеветник или продажен медиен мишок.&rdquo; Припомням това, защото от ДСБ смятат, че всеки, който иска да съди Костов го прави за имидж.</b><br /> <br /> - ДСБ нищо не може да смята, то стана ясно по време на изборите. А аз наистина осъдих на две инстанции Костов за клевета, присъдиха ми и парично обезщетение, вече ще вадим изпълнителен лист срещу него. Костов не може да донесе никакъв имидж на никой, най-малкото пък със съдебни дела. Забавлявам се с тия неща, така изглежда външно, но те имат и принципен характер &ndash; политиците също трябва да си държат езика зад зъбите. Ако бяхме в Англия, сега Костов щеше да е разорен &ndash; свидетели ми бяха Богомил Бонев, Христо Бисеров, ген. Кирил Радев, показанията им бяха убийствени. Нашият съд си е поначало по-кротък в тия дела&hellip;<br /> <br /> <b> - Проследявайки съдебната сага К. К. &ndash; Иван Костов, попаднах на една много интересна информация, изтекла в пресата. И тя е: &rdquo;Свидетелите трябва да изяснят дали Кеворкян целенасочено е говорил на горещия стол на &ldquo;Всяка неделя&rdquo; срещу управлението на Иван Костов&rdquo;. Щом това е констатирано, е напълно допустимо да си помислим, че горещият стол на К. К. е бил толкова опасен, че К. К. е имал сила и власт (медийна) да бута правителства? Толкова опасна и застрашителна ли е била &ldquo;Всяка неделя&rdquo;? А К. К?!</b><br /> <br /> - Въпросът е хубав, но е за маниаци като онзи Бюреков, който ръси непрекъснато глупости. Веднъж надмина и себе си, като каза, че дори държавата да станела полицейска, предаването му пак щяло да оцелее. Ако имаше що-годе по-прилична система за сигурност, такива пудели като него отдавна щяха да имат неприятности, и то по финансови причини. Нито една сериозна държава нямаше да допусне един разгащен джидей да води публицистично предаване, един апологет на &bdquo;Радка пиратка&rdquo; да разговаря с политици, а отгоре на всичко дядо Николай да го жени. <br /> <br /> <b>Трябваше да го ожени в някое чалга дискотека, но както и да е. </b><br /> <br /> Само маниаци като този биха се перчели с подобни глупости. Но е факт, че &bdquo;Всяка неделя&rdquo; направи каквото можеше преди 10 ноември. Направи го най-отчетливо - за неудобство на късните дисиденти и демократи, екскомуняги-приспособленци и прочее паплач. &bdquo;Всяка неделя&rdquo; си позволяваше неща, които и днес дори не смеят да артикулират ясно. А за Костов &ndash; ако не бях се вслушал в съветите на някои приятели, че прекалените коментари за управлението на Костов по време на третата &bdquo;Всяка неделя&rdquo; /2004 &ndash; 2005 година/ го реанимирали, днес той щеше да се занимава с прекопаване на драгалевската си градина. Никога нямаше да влезе в парламента през 2005-а. Но странно защо президентът спря програмата, а социалистите се ослушаха.<br /> <br /> <b>- Като говорим за &bdquo;костовизъм&rdquo;, може ли да ни помогнете правилно да разчетем присъствието на ген. Атанас Атанасов във властта? Генерала, който е сред най-противоречивите фигури на прехода, някои анализатори /и хора като Цвятко Цветков/ нарекоха &bdquo;придворния шут на Иван Костов, човека за мокри поръчки на Командира&rdquo;? Що за птица е този генерал? Задавам ви този въпрос, защото на една място казвате, цитирам по памет &ndash; &ldquo;Ген. Атанасов е кърт на всяка власт&rdquo;.</b><br /> - Да, така е, той сам-самичък свали Румен Петков от власт &ndash; носейки от предаване на предаване, главно в сутрешните блокове, един диск, може би дори празен. И понеже там водещите са алчни единствено за фекалии, те охотно го посрещаха. Царят си правеше сметките за Мусала и не се интересуваше от нищо, турците си гледаха техния двор, поначало те са много предпазливи и коректни партньори, а социалистите са си канибали. Защо да не хвърлят Румен Петков на кучетата &ndash; и го направиха. Ген. Атанасов е много опитен в създаването на конспиративни сценарии, притежава блестящ език, много добър полемист е и затова има успех. Могат да си го наричат както искат, но това е факт. Има политици, които се задоволяват да измислят прякора на някой свой опонент, Атанасов обаче прави къртичина след къртичина, рие докрай.<br /> <br /> <b>- Правилно ли съм разбрала &ndash; ген. Атанасов играе предимно задкулисно и поведението му по-скоро води до разпад на определени структури?</b><br /> <br /> - По-вероятно е вече Атанасов да играе за себе си. Костов продаде и него, това е факт, малките &ndash; както се изразявате - на ръст хора имат голяма памет и не са никак незлобливи. Атанасов ще играе за себе си, ще конструира конспирации за собствено удоволствие и ще гледа сеир. С Бойко няма да си го мери, защото веднага ще остане без глава, в която да пресмята конспирациите си, има защо. Последното беше образно казано, разбира се.<br /> <br /> <b>- Възможно ли е този малък, според Цветков, генерал да саботира днешната власт? Не надценяваме ли неговата роля?</b><br /> <br /> - Бойко ще е арбитърът между отделните къртици, и то доста сполучлив. Сега правя една книга, която съм озаглавил &bdquo;Лисицата и овчарката/ Цар и Генерал&rdquo;, за Бойко и Симеон, който пусна окончателно кепенците на царството. Бойко не е за подценяване, също е голяма лисица. Много често провиждам в него доста от чертите на Живков &ndash; най-важната от които е да мимикрира в ролята на простодушния, добронамерен добряк, на човек, от който няма защо да се боите. Колосална грешка.<br /> <br /> <b>Интервю на Мария ДРУМЕВА</b><br />