Много често провиждам в Бойко Борисов доста от чертите на Живков – най-важната от които е да мимикрира в ролята на простодушния добряк. Toва казва телевизионният гуру Кеворк Кеворкян в интервю за "Шоу".
<b>- Не може да се изличи от съзнанието ми онзи въпрос, който препоръчахте на репортер от Би Ти Ви да беше задал на Мадона: “Какво разказвате на децата си за Бог?” Вие говорили ли сте за Бог на вашите деца?</b><br />
<br />
- О, не, за жалост. Макар че цялото ми детство е преминало в арменската църква в Сливен. Майка ми, Бог да я прости, бе извънредно ревностна християнка. Татко беше настоятел на църквата, а бъдещият арменски патриарх Вазген често гостуваше в дома ни, докато беше владика в Румъния. Но не съм говорил за Бог с децата си – ние отдавна живеем в бездушни времена…<br />
<br />
<b>- Защо определяте себе си като “един системен наивник”?</b><br />
<br />
- Ами такъв съм си. И се радвам, че съм системен наивник. Само изглеждам пресметлив и дори безжалостен. Иначе непрекъснато правя щедри жестове – и то все към хора, които изобщо не ги заслужават. Някои от тях дори нямат куража да ми благодарят. Обаче наивността, вече осъзнатата, от която не можеш да се отърсиш, те прави и по-търпелив. Освен това ставаш и по-мнителен към „победителите”, особено предизвестените. <br />
<br />
<b>- Как се случва така, че “дяволът дърпа” този системен наивник да пише приказки /в случая за телевизията/? </b><br />
<br />
- Веднъж, преди години, бях изтърсил, че ако някой се занимава с телевизия и не е потърсил К.К., е пълен глупак. Доста крясъци се разнесоха тогава. Сега мога да допълня – след като нямам възможност да правя телевизия, защо да не им разказвам по някоя приказка на днешните маниаци – на тия от телевизиите и на ония, които само се препитават от тях. Вижте ги само как покорно отиват при най-големите днешни палячовци, <br />
<br />
<b>как са готови на всичко, само и само да си покажат несретните физиономии по телевизията. </b><br />
<br />
Аз пък се забавлявам с тия кретени. <br />
То е и много лесно – понеже телевизията не започва от днес, има вече значителен български опит, в който лесно може да се открият превъзходни неща. Има един лумпен, който се тормози, че не искал все да се говори за К.К. и неговата „Всяка неделя” – да, има и такива хора, които биха искали това предаване да не е съществувало. Само че това не е възможно. Сега БНТ представя една мизерна хроника за 50 годишнината си – тя все едно е правена от най-върлите й врагове, толкова е постна и скучна, отгоре на всичко е невярна. Там за началото на „Всяка неделя” имало някаква комична небивалица, не съм я гледал, но доста хора бяха вбесени. Сетне обаче за 1988, 89 и 90 година нямаше как - представиха както трябва програмата и дори зад скърцането на зъби се чу какво е представлявала тя. Аз дори се учудвам как е било възможно да направя толкова неща – и когато сега гледам някои нещастници, седнали по волята на случайността в разни предавания, неизбежно е да правя различни сравнения. Те никак не са изгодни за днешните лапацала. Които отгоре на всичко са и досадно користни и крадливи. Това отваря битки, неизбежно е, обаче и аз здраво се забавлявам.<br />
<br />
<b>- Защо всяка една приказка е една битка?</b><br />
<br />
- Битка е – да, но обикновено гледам да омекотя удара си. А и от време на време срещам и по нещо, което ме обнадеждава. Има немалко хора в днешните телевизии, които имат качества. Но не знаят, че сами трябва да се грижат за собствената си кариера и никога да не изпускат контрола над нея.<br />
<br />
<b>- Най-новата ви книга е под заглавие“ Кеворк проговаря 3. Тайните на телевизията”. Как да разчитаме в случая “тайни”?</b><br />
<br />
- Като тайни на занаята. Това са ония неща, които за моето поколение бяха очевидни. Днес обаче са съвършено неясни и безинтересни за сегашните поцелуйковци. Липсват солидни характери, това са хора пумпали – днес са готови да задават въпроси на Станишев или Костов, а утре да се правят на танцьори. Всъщност <br />
<br />
<b>за пари те са готови на всичко, и то им личи по жадния, вечно неудовлетворен поглед. </b><br />
<br />
И тъй си минават годините за тази паплач, която е пълнеж за различни предавания, а не хора, които да имат волята да се превърнат в лидери на общественото внимание. Не прости статисти в чужди постановки, все по-неприлични ВИП брадъри и други боклуци, а истински герои на собствената си съдба. <br />
Всъщност, онова, с което наистина мога да се похваля, е, че моят занаят не успя да ме победи.<br />
<br />
<b>- Или тайни – като онези скрити механизми, като онези лостове, с които се оперира, и които превърнаха “Всяка неделя” в институция?</b><br />
<br />
- Няма такива скрити механизми. Веднъж като ме изпуснаха, вече нямаше какво да сторят. Аз поначало съм си неуправляем, а пък с подкрепата на милиони зрители – съвсем. Нямаше и как да се споразумеят с мен, а сетне дойде и Горбачов и всичко, включително и властта започна да се превръща в една бутафория. Историята с академик Амосов не е единствената, след която властите можеха само да хлъцнат. Още преди това Живков се бе разкрещял веднъж в Политбюро, че не бива да слушат Кеворк и „огонките”. Доста се чудили какво има предвид, какви са тия „огонки”, и накрая се сетили, че става дума за радикалното тогавашно списание „Огоньок”. Всяка неделя” се беше превърнала в трибуна на съветските перестройчици. Направих поне дузина и половина телевизионни мостове с най-известните руски интелектуалци. Ако имаш предвид тия механизми, съгласен съм с теб. Имаше и много други „лостове”. Например още през 1985-а, един месец след „преименуването” на българските турци, започнах рубриката „Час по семейна история”. И докато се усетят в ЦК, я пуснах в ефир. Побесняха, обаче нямаше какво да направят. А в рубриката се представяха фамилни истории, съветвахме зрителите да започнат да пишат родовите си истории. Да, де, дядо ми се казва Хасан, баща ми Реджеп, а пък аз – Никола… Нямаха полезен ход. Въпросът беше да ги изпреварваш, а освен това да поддържаш един висок професионален стандарт. Не съществува нищо друго, освен „Всяка неделя”, което да е получило вот на доверие, подкрепен от над 480 хиляди зрители – и то през най-мръсната година на конфронтации и озлобление – 1989 година.<br />
<br />
Истинските механизми и лостове са съвсем други. Например много важно е никога да не се харесваш. Един бездънен несретник тия дни казал, че няма значение какво пишат във вестниците за него, все едно, че било за друг човек. Аз бях в другата крайност, всичко имаше значение, всяка подробност… Веднъж една телевизионна булонка се изрепчи, че „Всяка неделя” имала този успех, понеже нямало други предавания. Глупости, имаше не малко други стойностни предавания, извън неговите опуси срещу „американския империализъм”. Сетне този ревностен соцапологет стана „син” демократ, че и намести задника си в президиума на парламента.<br />
<br />
<b>- В презентацията на най-новата ви книга пише, че освен анализи и разследвания от първа ръка книгата ни поднася и клюки. Относно клюката казвате: “За телевизионните булонки е важна клюката, те са като продавачи на риба, те се занимават с дребната шарка на властта”. Що за “клюки” ще ни разказва легендата Кеворк Кеворкян?</b><br />
<br />
- Това е въпрос кроше. <br />
<br />
<b>Рекламата много ме разсърди, вероятно ще отложим пускането на книгата. </b><br />
<br />
Последното нещо, което има място в моята книга, са клюките. Поначало съм много далеч от тази черта в общия ни манталитет. Навремето покойната ми съпруга Джени все ме упрекваше, че последен научавам клюките в телевизията – кой с кого ходи, кой за кого се оженил и пр. Никога не съм давал ухо на подобни неща. Доста съм изненадан от „Уикенд”. Откъде се е намърдала тази проклета дума в рекламното каре, никой не знае. Не съм се виждал и с редакторите на вестника, за да уточня това. Но е наистина скандално. И съм много сърдит. Вероятно някой е решил, че една книга може да се продава повече по този начин. Може би, но не и моята. Нелепа история. Всъщност тази книга е достатъчно добре позната от публикациите в „Труд”, аз ги събрах заради настояването на мои приятели. Между другото, досега са се появили 149 „дописки” – и съм получил три възражения – едно от Хелзинкския комитет, че съм бил расист, другото беше от ексминистър Румен Петков – за ония прословути бели чорапи, които обаче се оказаха светлосиви, и третото от един доцент, който ми е омръзнал до смърт заради мяукането си.<br />
<br />
<b>- Спомням си, че в една от приказките пишете следното: ”Осъдих Иван Костов за клевета и тия дни ще ви дам отчет за делата, които водя. И ви съветвам да го направите срещу всеки клеветник или продажен медиен мишок.” Припомням това, защото от ДСБ смятат, че всеки, който иска да съди Костов го прави за имидж.</b><br />
<br />
- ДСБ нищо не може да смята, то стана ясно по време на изборите. А аз наистина осъдих на две инстанции Костов за клевета, присъдиха ми и парично обезщетение, вече ще вадим изпълнителен лист срещу него. Костов не може да донесе никакъв имидж на никой, най-малкото пък със съдебни дела. Забавлявам се с тия неща, така изглежда външно, но те имат и принципен характер – политиците също трябва да си държат езика зад зъбите. Ако бяхме в Англия, сега Костов щеше да е разорен – свидетели ми бяха Богомил Бонев, Христо Бисеров, ген. Кирил Радев, показанията им бяха убийствени. Нашият съд си е поначало по-кротък в тия дела…<br />
<br />
<b> - Проследявайки съдебната сага К. К. – Иван Костов, попаднах на една много интересна информация, изтекла в пресата. И тя е: ”Свидетелите трябва да изяснят дали Кеворкян целенасочено е говорил на горещия стол на “Всяка неделя” срещу управлението на Иван Костов”. Щом това е констатирано, е напълно допустимо да си помислим, че горещият стол на К. К. е бил толкова опасен, че К. К. е имал сила и власт (медийна) да бута правителства? Толкова опасна и застрашителна ли е била “Всяка неделя”? А К. К?!</b><br />
<br />
- Въпросът е хубав, но е за маниаци като онзи Бюреков, който ръси непрекъснато глупости. Веднъж надмина и себе си, като каза, че дори държавата да станела полицейска, предаването му пак щяло да оцелее. Ако имаше що-годе по-прилична система за сигурност, такива пудели като него отдавна щяха да имат неприятности, и то по финансови причини. Нито една сериозна държава нямаше да допусне един разгащен джидей да води публицистично предаване, един апологет на „Радка пиратка” да разговаря с политици, а отгоре на всичко дядо Николай да го жени. <br />
<br />
<b>Трябваше да го ожени в някое чалга дискотека, но както и да е. </b><br />
<br />
Само маниаци като този биха се перчели с подобни глупости. Но е факт, че „Всяка неделя” направи каквото можеше преди 10 ноември. Направи го най-отчетливо - за неудобство на късните дисиденти и демократи, екскомуняги-приспособленци и прочее паплач. „Всяка неделя” си позволяваше неща, които и днес дори не смеят да артикулират ясно. А за Костов – ако не бях се вслушал в съветите на някои приятели, че прекалените коментари за управлението на Костов по време на третата „Всяка неделя” /2004 – 2005 година/ го реанимирали, днес той щеше да се занимава с прекопаване на драгалевската си градина. Никога нямаше да влезе в парламента през 2005-а. Но странно защо президентът спря програмата, а социалистите се ослушаха.<br />
<br />
<b>- Като говорим за „костовизъм”, може ли да ни помогнете правилно да разчетем присъствието на ген. Атанас Атанасов във властта? Генерала, който е сред най-противоречивите фигури на прехода, някои анализатори /и хора като Цвятко Цветков/ нарекоха „придворния шут на Иван Костов, човека за мокри поръчки на Командира”? Що за птица е този генерал? Задавам ви този въпрос, защото на една място казвате, цитирам по памет – “Ген. Атанасов е кърт на всяка власт”.</b><br />
- Да, така е, той сам-самичък свали Румен Петков от власт – носейки от предаване на предаване, главно в сутрешните блокове, един диск, може би дори празен. И понеже там водещите са алчни единствено за фекалии, те охотно го посрещаха. Царят си правеше сметките за Мусала и не се интересуваше от нищо, турците си гледаха техния двор, поначало те са много предпазливи и коректни партньори, а социалистите са си канибали. Защо да не хвърлят Румен Петков на кучетата – и го направиха. Ген. Атанасов е много опитен в създаването на конспиративни сценарии, притежава блестящ език, много добър полемист е и затова има успех. Могат да си го наричат както искат, но това е факт. Има политици, които се задоволяват да измислят прякора на някой свой опонент, Атанасов обаче прави къртичина след къртичина, рие докрай.<br />
<br />
<b>- Правилно ли съм разбрала – ген. Атанасов играе предимно задкулисно и поведението му по-скоро води до разпад на определени структури?</b><br />
<br />
- По-вероятно е вече Атанасов да играе за себе си. Костов продаде и него, това е факт, малките – както се изразявате - на ръст хора имат голяма памет и не са никак незлобливи. Атанасов ще играе за себе си, ще конструира конспирации за собствено удоволствие и ще гледа сеир. С Бойко няма да си го мери, защото веднага ще остане без глава, в която да пресмята конспирациите си, има защо. Последното беше образно казано, разбира се.<br />
<br />
<b>- Възможно ли е този малък, според Цветков, генерал да саботира днешната власт? Не надценяваме ли неговата роля?</b><br />
<br />
- Бойко ще е арбитърът между отделните къртици, и то доста сполучлив. Сега правя една книга, която съм озаглавил „Лисицата и овчарката/ Цар и Генерал”, за Бойко и Симеон, който пусна окончателно кепенците на царството. Бойко не е за подценяване, също е голяма лисица. Много често провиждам в него доста от чертите на Живков – най-важната от които е да мимикрира в ролята на простодушния, добронамерен добряк, на човек, от който няма защо да се боите. Колосална грешка.<br />
<br />
<b>Интервю на Мария ДРУМЕВА</b><br />
КОМЕНТАРИ