Кеворк Кеворкян: Днешните лапацала в телевизиите са досадно користни и крадливи!

Снимка: Иван Григоров

София, България 03 Окт. 2009, 19:39 2880 прочита 0 коментара

Кеворк Кеворкян: Днешните лапацала в телевизиите са досадно користни и крадливи!

Много често провиждам в Бойко Борисов доста от чертите на Живков – най-важната от които е да мимикрира в ролята на простодушния добряк. Toва казва телевизионният гуру Кеворк Кеворкян в интервю за "Шоу".

- Не може да се изличи от съзнанието ми онзи въпрос, който препоръчахте на репортер от Би Ти Ви да беше задал на Мадона: “Какво разказвате на децата си за Бог?” Вие говорили ли сте за Бог на вашите деца? - О, не, за жалост. Макар че цялото ми детство е преминало в арменската църква в Сливен. Майка ми, Бог да я прости, бе извънредно ревностна християнка. Татко беше настоятел на църквата, а бъдещият арменски патриарх Вазген често гостуваше в дома ни, докато беше владика в Румъния. Но не съм говорил за Бог с децата си – ние отдавна живеем в бездушни времена… - Защо определяте себе си като “един системен наивник”? - Ами такъв съм си. И се радвам, че съм системен наивник. Само изглеждам пресметлив и дори безжалостен. Иначе непрекъснато правя щедри жестове – и то все към хора, които изобщо не ги заслужават. Някои от тях дори нямат куража да ми благодарят. Обаче наивността, вече осъзнатата, от която не можеш да се отърсиш, те прави и по-търпелив. Освен това ставаш и по-мнителен към &bdquo;победителите”, особено предизвестените. - Как се случва така, че “дяволът дърпа” този системен наивник да пише приказки /в случая за телевизията/? - Веднъж, преди години, бях изтърсил, че ако някой се занимава с телевизия и не е потърсил К.К., е пълен глупак. Доста крясъци се разнесоха тогава. Сега мога да допълня – след като нямам възможност да правя телевизия, защо да не им разказвам по някоя приказка на днешните маниаци – на тия от телевизиите и на ония, които само се препитават от тях. Вижте ги само как покорно отиват при най-големите днешни палячовци, как са готови на всичко, само и само да си покажат несретните физиономии по телевизията. Аз пък се забавлявам с тия кретени. То е и много лесно – понеже телевизията не започва от днес, има вече значителен български опит, в който лесно може да се открият превъзходни неща. Има един лумпен, който се тормози, че не искал все да се говори за К.К. и неговата &bdquo;Всяка неделя” – да, има и такива хора, които биха искали това предаване да не е съществувало. Само че това не е възможно. Сега БНТ представя една мизерна хроника за 50 годишнината си – тя все едно е правена от най-върлите й врагове, толкова е постна и скучна, отгоре на всичко е невярна. Там за началото на &bdquo;Всяка неделя” имало някаква комична небивалица, не съм я гледал, но доста хора бяха вбесени. Сетне обаче за 1988, 89 и 90 година нямаше как - представиха както трябва програмата и дори зад скърцането на зъби се чу какво е представлявала тя. Аз дори се учудвам как е било възможно да направя толкова неща – и когато сега гледам някои нещастници, седнали по волята на случайността в разни предавания, неизбежно е да правя различни сравнения. Те никак не са изгодни за днешните лапацала. Които отгоре на всичко са и досадно користни и крадливи. Това отваря битки, неизбежно е, обаче и аз здраво се забавлявам. - Защо всяка една приказка е една битка? - Битка е – да, но обикновено гледам да омекотя удара си. А и от време на време срещам и по нещо, което ме обнадеждава. Има немалко хора в днешните телевизии, които имат качества. Но не знаят, че сами трябва да се грижат за собствената си кариера и никога да не изпускат контрола над нея. - Най-новата ви книга е под заглавие“ Кеворк проговаря 3. Тайните на телевизията”. Как да разчитаме в случая “тайни”? - Като тайни на занаята. Това са ония неща, които за моето поколение бяха очевидни. Днес обаче са съвършено неясни и безинтересни за сегашните поцелуйковци. Липсват солидни характери, това са хора пумпали – днес са готови да задават въпроси на Станишев или Костов, а утре да се правят на танцьори. Всъщност за пари те са готови на всичко, и то им личи по жадния, вечно неудовлетворен поглед. И тъй си минават годините за тази паплач, която е пълнеж за различни предавания, а не хора, които да имат волята да се превърнат в лидери на общественото внимание. Не прости статисти в чужди постановки, все по-неприлични ВИП брадъри и други боклуци, а истински герои на собствената си съдба. Всъщност, онова, с което наистина мога да се похваля, е, че моят занаят не успя да ме победи. - Или тайни – като онези скрити механизми, като онези лостове, с които се оперира, и които превърнаха “Всяка неделя” в институция? - Няма такива скрити механизми. Веднъж като ме изпуснаха, вече нямаше какво да сторят. Аз поначало съм си неуправляем, а пък с подкрепата на милиони зрители – съвсем. Нямаше и как да се споразумеят с мен, а сетне дойде и Горбачов и всичко, включително и властта започна да се превръща в една бутафория. Историята с академик Амосов не е единствената, след която властите можеха само да хлъцнат. Още преди това Живков се бе разкрещял веднъж в Политбюро, че не бива да слушат Кеворк и &bdquo;огонките”. Доста се чудили какво има предвид, какви са тия &bdquo;огонки”, и накрая се сетили, че става дума за радикалното тогавашно списание &bdquo;Огоньок”. Всяка неделя” се беше превърнала в трибуна на съветските перестройчици. Направих поне дузина и половина телевизионни мостове с най-известните руски интелектуалци. Ако имаш предвид тия механизми, съгласен съм с теб. Имаше и много други &bdquo;лостове”. Например още през 1985-а, един месец след &bdquo;преименуването” на българските турци, започнах рубриката &bdquo;Час по семейна история”. И докато се усетят в ЦК, я пуснах в ефир. Побесняха, обаче нямаше какво да направят. А в рубриката се представяха фамилни истории, съветвахме зрителите да започнат да пишат родовите си истории. Да, де, дядо ми се казва Хасан, баща ми Реджеп, а пък аз – Никола… Нямаха полезен ход. Въпросът беше да ги изпреварваш, а освен това да поддържаш един висок професионален стандарт. Не съществува нищо друго, освен &bdquo;Всяка неделя”, което да е получило вот на доверие, подкрепен от над 480 хиляди зрители – и то през най-мръсната година на конфронтации и озлобление – 1989 година. Истинските механизми и лостове са съвсем други. Например много важно е никога да не се харесваш. Един бездънен несретник тия дни казал, че няма значение какво пишат във вестниците за него, все едно, че било за друг човек. Аз бях в другата крайност, всичко имаше значение, всяка подробност… Веднъж една телевизионна булонка се изрепчи, че &bdquo;Всяка неделя” имала този успех, понеже нямало други предавания. Глупости, имаше не малко други стойностни предавания, извън неговите опуси срещу &bdquo;американския империализъм”. Сетне този ревностен соцапологет стана &bdquo;син” демократ, че и намести задника си в президиума на парламента. - В презентацията на най-новата ви книга пише, че освен анализи и разследвания от първа ръка книгата ни поднася и клюки. Относно клюката казвате: “За телевизионните булонки е важна клюката, те са като продавачи на риба, те се занимават с дребната шарка на властта”. Що за “клюки” ще ни разказва легендата Кеворк Кеворкян? - Това е въпрос кроше. Рекламата много ме разсърди, вероятно ще отложим пускането на книгата. Последното нещо, което има място в моята книга, са клюките. Поначало съм много далеч от тази черта в общия ни манталитет. Навремето покойната ми съпруга Джени все ме упрекваше, че последен научавам клюките в телевизията – кой с кого ходи, кой за кого се оженил и пр. Никога не съм давал ухо на подобни неща. Доста съм изненадан от &bdquo;Уикенд”. Откъде се е намърдала тази проклета дума в рекламното каре, никой не знае. Не съм се виждал и с редакторите на вестника, за да уточня това. Но е наистина скандално. И съм много сърдит. Вероятно някой е решил, че една книга може да се продава повече по този начин. Може би, но не и моята. Нелепа история. Всъщност тази книга е достатъчно добре позната от публикациите в &bdquo;Труд”, аз ги събрах заради настояването на мои приятели. Между другото, досега са се появили 149 &bdquo;дописки” – и съм получил три възражения – едно от Хелзинкския комитет, че съм бил расист, другото беше от ексминистър Румен Петков – за ония прословути бели чорапи, които обаче се оказаха светлосиви, и третото от един доцент, който ми е омръзнал до смърт заради мяукането си. - Спомням си, че в една от приказките пишете следното: ”Осъдих Иван Костов за клевета и тия дни ще ви дам отчет за делата, които водя. И ви съветвам да го направите срещу всеки клеветник или продажен медиен мишок.” Припомням това, защото от ДСБ смятат, че всеки, който иска да съди Костов го прави за имидж. - ДСБ нищо не може да смята, то стана ясно по време на изборите. А аз наистина осъдих на две инстанции Костов за клевета, присъдиха ми и парично обезщетение, вече ще вадим изпълнителен лист срещу него. Костов не може да донесе никакъв имидж на никой, най-малкото пък със съдебни дела. Забавлявам се с тия неща, така изглежда външно, но те имат и принципен характер – политиците също трябва да си държат езика зад зъбите. Ако бяхме в Англия, сега Костов щеше да е разорен – свидетели ми бяха Богомил Бонев, Христо Бисеров, ген. Кирил Радев, показанията им бяха убийствени. Нашият съд си е поначало по-кротък в тия дела… - Проследявайки съдебната сага К. К. – Иван Костов, попаднах на една много интересна информация, изтекла в пресата. И тя е: ”Свидетелите трябва да изяснят дали Кеворкян целенасочено е говорил на горещия стол на “Всяка неделя” срещу управлението на Иван Костов”. Щом това е констатирано, е напълно допустимо да си помислим, че горещият стол на К. К. е бил толкова опасен, че К. К. е имал сила и власт (медийна) да бута правителства? Толкова опасна и застрашителна ли е била “Всяка неделя”? А К. К?! - Въпросът е хубав, но е за маниаци като онзи Бюреков, който ръси непрекъснато глупости. Веднъж надмина и себе си, като каза, че дори държавата да станела полицейска, предаването му пак щяло да оцелее. Ако имаше що-годе по-прилична система за сигурност, такива пудели като него отдавна щяха да имат неприятности, и то по финансови причини. Нито една сериозна държава нямаше да допусне един разгащен джидей да води публицистично предаване, един апологет на &bdquo;Радка пиратка” да разговаря с политици, а отгоре на всичко дядо Николай да го жени. Трябваше да го ожени в някое чалга дискотека, но както и да е. Само маниаци като този биха се перчели с подобни глупости. Но е факт, че &bdquo;Всяка неделя” направи каквото можеше преди 10 ноември. Направи го най-отчетливо - за неудобство на късните дисиденти и демократи, екскомуняги-приспособленци и прочее паплач. &bdquo;Всяка неделя” си позволяваше неща, които и днес дори не смеят да артикулират ясно. А за Костов – ако не бях се вслушал в съветите на някои приятели, че прекалените коментари за управлението на Костов по време на третата &bdquo;Всяка неделя” /2004 – 2005 година/ го реанимирали, днес той щеше да се занимава с прекопаване на драгалевската си градина. Никога нямаше да влезе в парламента през 2005-а. Но странно защо президентът спря програмата, а социалистите се ослушаха. - Като говорим за &bdquo;костовизъм”, може ли да ни помогнете правилно да разчетем присъствието на ген. Атанас Атанасов във властта? Генерала, който е сред най-противоречивите фигури на прехода, някои анализатори /и хора като Цвятко Цветков/ нарекоха &bdquo;придворния шут на Иван Костов, човека за мокри поръчки на Командира”? Що за птица е този генерал? Задавам ви този въпрос, защото на една място казвате, цитирам по памет – “Ген. Атанасов е кърт на всяка власт”. - Да, така е, той сам-самичък свали Румен Петков от власт – носейки от предаване на предаване, главно в сутрешните блокове, един диск, може би дори празен. И понеже там водещите са алчни единствено за фекалии, те охотно го посрещаха. Царят си правеше сметките за Мусала и не се интересуваше от нищо, турците си гледаха техния двор, поначало те са много предпазливи и коректни партньори, а социалистите са си канибали. Защо да не хвърлят Румен Петков на кучетата – и го направиха. Ген. Атанасов е много опитен в създаването на конспиративни сценарии, притежава блестящ език, много добър полемист е и затова има успех. Могат да си го наричат както искат, но това е факт. Има политици, които се задоволяват да измислят прякора на някой свой опонент, Атанасов обаче прави къртичина след къртичина, рие докрай. - Правилно ли съм разбрала – ген. Атанасов играе предимно задкулисно и поведението му по-скоро води до разпад на определени структури? - По-вероятно е вече Атанасов да играе за себе си. Костов продаде и него, това е факт, малките – както се изразявате - на ръст хора имат голяма памет и не са никак незлобливи. Атанасов ще играе за себе си, ще конструира конспирации за собствено удоволствие и ще гледа сеир. С Бойко няма да си го мери, защото веднага ще остане без глава, в която да пресмята конспирациите си, има защо. Последното беше образно казано, разбира се. - Възможно ли е този малък, според Цветков, генерал да саботира днешната власт? Не надценяваме ли неговата роля? - Бойко ще е арбитърът между отделните къртици, и то доста сполучлив. Сега правя една книга, която съм озаглавил &bdquo;Лисицата и овчарката/ Цар и Генерал”, за Бойко и Симеон, който пусна окончателно кепенците на царството. Бойко не е за подценяване, също е голяма лисица. Много често провиждам в него доста от чертите на Живков – най-важната от които е да мимикрира в ролята на простодушния, добронамерен добряк, на човек, от който няма защо да се боите. Колосална грешка. Интервю на Мария ДРУМЕВА