Муравей Радев е български политик, един от най-авторитетните български икономисти. Министър на финансите в правителството на Иван Костов. От 1990 г. е в СДС, народен представител в 37-ото, 38-ото и 39-ото Народно събрание.

През 2004 г. е сред основателите на Демократи за силна България.

На 6 октомври от 18 часа Муравей Радев ще представи в Регионалния исторически музей в Пловдив книгата си "Прекършен живот" за съдбата на баща му Георги Радев, преследван от Държавна сигурност, хвърлен за 10 години в затвори от тоталитарния режим.   

- Господин Радев, предстоят местни избори. Говори се за разработен сценарий всички срещу ГЕРБ и предварителни договорки в някои важни градове. Възможно ли е това да се случи?   

- Не мисля. Все пак това са местни избори. Те нямат пряко отношение към парламентарното мнозинство и излъченото от него правителство. Което не пречи на някои политици на местни избори да издигат национални лозунги като „Не на статуквото“, „ Да се обединим и да свалим ГЕРБ от власт“, „Да сменим модела на управление“ и други подобни.

Всъщност това е основният лайтмотив на опозицията. И най-вече на БСП, която агресивно и последователно го налага във всичките си изяви. Добре е да напомним на социалистите, че промяната има две посоки - може да е положителна или отрицателна. Няма нито една причина да повярваме, че БСП може да направи положителна промяна.

Досега винаги нейните промени са били с отрицателен знак. При това с тежки последици за страната и хората. Справка: промените при Луканов, Виденов, Станишев, Орешарски.

Но докато за БСП това е разбираемо поведение, то за ръководството на коалиция „Демократична България“, която усърдно приглася на БСП, е не само неадекватно, но и крайно недалновидно. Защото изниква естественият въпрос - какво след това? Бих попитал: защо, колеги от „Демократична България“, спирате след лозунга „Да свалим ГЕРБ от власт и да сменим модела“?

Защо не продължите и не кажете какво следва след това? Не казвате, защото знаете, че естественото продължение ще бъде „и да доведем БСП“. Колкото до смяната на модела - не вие ще го смените, а БСП, която ще върнете във властта. А моделът на БСП е печално известен. Колкото пъти е бил прилаган, толкова  национални катастрофи е причинил. Това ли искате?


- Редица социолози предричат, че в големите градове като София и Пловдив при балотаж градската десница ще реши избора. Как мислите, възможно ли е тя да подкрепи ляв кандидат само и само да детронира ГЕРБ?

- Напоследък понятието градска десница се използва много свободно и доста неточно. То обаче се наложи в обществото и медиите, въпреки че не отговаря на това, което те имат предвид.

Защото всъщност под това име имат предвид градската демократична общност /някои я наричат градска либерална общност/, което е много по-широко понятие от Градската десница. В него се включва цялата демократична общност на големите градове. Но тя съвсем не е само дясна. Защото има демократи с десни убеждения, но има и такива с леви и други с центристки.

Така че, когато говорим за градска десница, трябва да разбираме само онази част от демократичната общност, която изповядва типично десни идеи. Тези хора се представляват от съответните десни партии. Днес това са ГЕРБ, СДС, БДФ, някои земеделски формации и др.

Напълно погрешно е да се приема коалиция Демократична България /ДСБ, ДА България и Зелените/ за дясна. Да, тя е демократична, но не е дясна, защото в нея преобладават левите и центристките сили.

Партията на Зелените е откровено лява формация, ДА България на Христо Иванов е по-скоро в център ляво. Само ДСБ е дясна партия, въпреки някои неподходящи и смущаващи изказвания на предишния й лидер. Но това не прави коалицията като цяло дясна. Затова добре е да назоваваме политическите общности с точните им имена.

Автентичната градска десница - това са привържениците и симпатизантите на ГЕРБ, СДС, БДФ, Обединени земеделци и др.  Другата група - останалата част от Демократичната либерална общност, това са привържениците на коалиция Демократична България и няколко други по-малки партии.

Погрешно, дори вредно, е да се поощряват противоречия и конфронтация между тези две демократични общности, защото в един бъдещ парламент те са обречени да бъдат заедно и да си сътрудничат.

Дори някои от лидерите им да не го желаят, избирателите им ще ги принудят. Защото са ДЕМОКРАТИ. Затова бих препоръчал и на двете страни да запазят добрият и коректен тон и да не горят мостовете помежду си. Това се отнася най-вече до Демократична България, чиито лидери на моменти надминават БСП по острота и ярост на критиките и нападките си, често пъти неоснователно или пресилено.

Едва ли не протягат ръка за общи действия със социалистическата партия, затворила се в своя болшевишко-сталински модел и все по-отчетливо демонстрираща своята антиевропейска и проруска ориентация. С такава партия ли ще си партнират нашите демократи утре в българския парламент? Или с ДПС?

Или може би с някоя от лъжепатриотарските формацийки? А партньорството е неизбежно, ако искат да прокарат някои от основните си идеи. Така че освен за днес и за вчера, отговорните политици са длъжни да мислят и за утре.

- В Пловдив ще има смяна на караула. Досегашният кмет се оттегли и на вероятния балотаж сигурно ще спорят Здравко Димитров от ГЕРБ и Славчо Атанасов от НФСБ-ВМРО. Какво да очакваме?

- Пловдивската градска демократична общност се състои от умни, почтени и независими хора, които в мнозинството си са антикомунисти. Те не желаят социалисти да ги управляват. Затова от 1990-а досега в Пловдив няма избран ляв кмет, нито ляво мнозинство в Общинския съвет.

Тези хора не могат да забравят 45-годишното мачкане от комунистическата диктатура и грандиозните фалити, до които доведоха България. Затова мисля, че изборът е предизвестен.

Автентичната градска десница си има кандидат и това е Здравко Димитров. Останалата част от демократичната общност пък няма как да преглътне, че Славчо Атанасов през кметския си мандат доведе социалистите на власт, без да са печелили избори. Управляваше във фактическа коалиция с тях. Втори път едва ли ще му се получи.   

- Кои са нещата в икономиката, които следващият градоначалник трябва задължително да реши, за да разгърне потенциала на Пловдив?

- Има две много ярко изразени особености, които различават Пловдив от останалите български градове. Едната е хилядолетната култура с исторически паметници, традиции и днешен съвременен културен разцвет, поради които напълно заслужено Пловдив бе избран за културна столица на Европа.

Другата е бурното развитие на икономиката, което е напът да превърне града в индустриален център на страната. Следващият кмет, освен всичко друго, задължително трябва да даде допълнителен тласък на тези два процеса.  

За по-нататъшното развитие на културата според мен би трябвало да се направи задълбочен анализ на състоянието <210> в момента, да се разкрият пречките пред нея и набележат реални мерки за преодоляването им.

Да се изготви комплексна програма за развитието й, като се използват максимално добрите връзки с европейските институции и се разработят подходящи проекти, които да се финансират с европейски средства. Един прост пример. Старият град. В пъти по-голям, по-забележителен и исторически по-богат от парижкия „Монмартър“.

Но и в пъти по-неизвестен от него в чужбина. Което може и трябва да се промени с активната работа на градоначалника и неговата администрация. И с малко помощ от държавата. Идеята за сравнението с парижкия квартал на художниците ми даде Бодо Хомбах, шеф на Пакта за стабилност на ЕС, когото преди години заведох в Стария град.

Изненада, учудване и възторг. Невероятно впечатлен, той ми каза, че „Монмартър“ е нищо в сравнение с това, което вижда. Съгласих се с него и с констатацията му, че това трябва да се „опакова“ по най-добрия начин и да се предложи на света. 

За утвърждаването на Пловдив като стопанското сърце на България също са необходими сериозни усилия от местната власт. В града и околностите му напоследък стремително се разви индустрия с модерни съвременни технологии. Тя има нужда от все повече и по-квалифицирана работна ръка, която обаче все по-отчетливо недостига.

Ясно е, че трябва да се привлекат допълнително хора отвън. Как? Важна задача, която новият кмет трябва да реши. При това комплексно. Много неща могат да се направят, но мисля, че трябва задължително да се вземат мерки поне в две посоки. При увеличаване на населението в Пловдив сегашните жилища ще се окажат недостатъчни.

Необходимо е поощряване на жилищното строителство, включително и на общински терени. Както и облекчаване на дългите бюрократични административни процедури.

Относно завишените изисквания за нови знания и умения на работници и мениджмънт висшите учебни заведения в града трябва да адаптират образователните си програми към новите изисквания. Много важно е да се разшири и обогати мрежата на центровете и школите за квалификация и преквалификация.

Така че пред новата общинска администрация работа колкото искаш. Няма да е леко, но с повече работа в правилната посока и с по-малко време за сън ще се справи. Пожелавам й успех.