"Мит е, че в България не се се чете. Ако у нас има някой да не чете, това е българският писател" Това заяви в понеделник вечер в Ловеч Христо Стоянов. В града на р. Осъм 52-годишният автор на скандалното петокнижие "Скритият живот на една помакиня", "Рязаният поп", "Братът", "До СтрасТбург и назад" и "Глутница за единаци" представи най-новата си книга "Записки по България". Преди това пък Ловчанският митрополит Гавриил отрече да го е анатемосвал нявга заради книгата му "Копелето - Евангелие от Юда" /2006/.

Според Стоянов в последните 17-18 години в България само поетът Любомир Левчев бил мерило за морал и достойно поведение. "Левчев декларира, че не се отказва от нито една своя моя написана дума. Това заслужава уважение. За разлика обаче от Стефан Цанев, който на 24 декември 1989-а във "Всяка неделя" заяви: "Аз вярвам в комунизма!", а днес се прави на антикомунист номер 1", мисли бившият леяр и журналист.
Той окачестви Николай Хайтов като талантлив писател, но бездарен като човек. "Какво да мисля друго за него, когато изпрати донос от 13 страници срещу твореца Свилен Капсъзов за това, че в текстовете си не споменавал никъде думата България", отсъди мъжът, който в момента в Страсбург съди отечеството заради съдебното разследване срещу него по обвинение в разпространение на порнография.
Според Стоянов писателският труд е "копане, яко копане". "Отдавна не подарявам книгите си. За мен това е вид унижение. Една книга е първо дух, после - стока. Няма как да е другояче, когато аз живея от труда си. Преди време видях Валери Станков, седнал пред маса, отрупана с напитки и ястия. Поиска да му подаря моя книга. Отказах му. Не може да имаш пари за кебапчета, а да нямаш пари за една книга."
По думите му пример за родните политици би трябвало да бъде Владимир Путин. "Когато той бе президент на Русия и в Ирак загинаха негови сънародници, той разпореди убийците им да бъдат издирени и унищожени. А как постъпи Георги Първанов, когато там заклаха двамата наши шофьори? Президентът ни изпрати съболезнователни телеграми до семействата им.", съобщи мъжът с шест развода зад гърба си.
Според него Русия дръпнала икономически и духовно напред, защото си върнала потомците на прокудената от болшевиките аристокрация. У нас липсвала кастата на интелигенцията, тъй като сме избивали периодически най-кадърните си мъже, по тази причина отечеството ни продължавало да е eдно блато.
"Разликата между България и Русия е, че тук има 8 милиона идиоти и нито един Достоевски. Не е морално да съм в политиката, защото имам 6 развода", каза още писателят, който настоява, че може да говори за всичко, но не и за висша математика.
Той не приема обвиненията, че насаждал чрез книгите си омраза към исляма.
"В "Рязаният поп" разглеждам последиците от спекулата с религията. Книгата е чисто документална, в нея образът на бащата помак е най-положителният, търпи развитие и е единственият, който се променя. В нея аз съм се опитал да опиша живота, нищо повече. Помаците трябва да се оставят на мира и те сами ще се определят като българи. Опитите на един Боян Саръев да ги българизира по неговия си начин, са погрешни. Те водят само до тяхното затваряне и обособяване в отделна общност. Нищо чудно, че някои от тях вече подмятат, че са от друг етнос? Ние сами ги капсулираме.
Една общност се самозатваря, когато се героизира. Един Антон Дончев направи с "Време разделно" именно това -героизира помаците. Този негов роман е построен върху една неистина, върху т.нар. "Райковски дневник", който описва събития от 1756 г., когато Чепинското корито приема исляма. В същия дневник се описва как биват изклани 200 първенци от с. Райково, днес квартал на Смолян, отказали да приемат чужда вяра. Турската империя обаче ежегодно е правила преброявания, не само на хората, но и на добитъка, само мравуняците не е преброявала. Целта й е била само една - да събира повече данъци. Преди гореупоменатото клане, в Райково са преброени 236 жители. Да изколиш после от тях 200 първенци е малко несериозно. През 1990 г. химичен анализ доказва, че Райсковският дневник е писан в 1913-а, при поредния възродителен процес у нас. Излиза, че става въпрос за фалшификат. Казвам съм ги тия неща на Антон Дончев..."
Според Христо Стоянов както религията, така и национализмът били "най-конвертируемите валути по време на криза. Вижте един Волен Сидеров... Беше във в. "Демокрация", после стана говорител на "Първа частна банка", след това на "Мултигруп", на "Овъргаз", а подире отиде в "Монитор". Каква е ролята на говорителя в едни такива структури? Да отклонява общественото внимание от истината. По същия начин той днес спекулира с национализма. Оказва се, че национализмът е в ръцете на мафията, същото може да се каже и за религията! Това обяснява защо Саръев прави от църкви прави хотели. Има черно и бяло духовенство. Той е от второто, което няма право да е в манастир. А изведнъж Саръев добавя хотелска част към църква. Хотелска част може да има само към манастир. Саръев иззема едни други функции. Чист меркантилизъм. Както е и при Волен Сидеров", твърди писателят, добавяйки, че навремето неговата майка му рекла: "Сине, набор ми стана, акълът ти не дойде!"/ Гергана Димитрова, БЛИЦ