Писателят Христо Стоянов: Мит е че у нас не се чете
Според Стоянов в последните 17-18 години в България само поетът Любомир Левчев бил мерило за морал и достойно поведение. "Левчев декларира, че не се отказва от нито една своя моя написана дума. Това заслужава уважение. За разлика обаче от Стефан Цанев, който на 24 декември 1989-а във "Всяка неделя" заяви: "Аз вярвам в комунизма!", а днес се прави на антикомунист номер 1", мисли бившият леяр и журналист.
Той окачестви Николай Хайтов като талантлив писател, но бездарен като човек. "Какво да мисля друго за него, когато изпрати донос от 13 страници срещу твореца Свилен Капсъзов за това, че в текстовете си не споменавал никъде думата България", отсъди мъжът, който в момента в Страсбург съди отечеството заради съдебното разследване срещу него по обвинение в разпространение на порнография.
Според Стоянов писателският труд е "копане, яко копане". "Отдавна не подарявам книгите си. За мен това е вид унижение. Една книга е първо дух, после - стока. Няма как да е другояче, когато аз живея от труда си. Преди време видях Валери Станков, седнал пред маса, отрупана с напитки и ястия. Поиска да му подаря моя книга. Отказах му. Не може да имаш пари за кебапчета, а да нямаш пари за една книга."
По думите му пример за родните политици би трябвало да бъде Владимир Путин. "Когато той бе президент на Русия и в Ирак загинаха негови сънародници, той разпореди убийците им да бъдат издирени и унищожени. А как постъпи Георги Първанов, когато там заклаха двамата наши шофьори? Президентът ни изпрати съболезнователни телеграми до семействата им.", съобщи мъжът с шест развода зад гърба си.
Според него Русия дръпнала икономически и духовно напред, защото си върнала потомците на прокудената от болшевиките аристокрация. У нас липсвала кастата на интелигенцията, тъй като сме избивали периодически най-кадърните си мъже, по тази причина отечеството ни продължавало да е eдно блато.
"Разликата между България и Русия е, че тук има 8 милиона идиоти и нито един Достоевски. Не е морално да съм в политиката, защото имам 6 развода", каза още писателят, който настоява, че може да говори за всичко, но не и за висша математика.
Той не приема обвиненията, че насаждал чрез книгите си омраза към исляма.
"В "Рязаният поп" разглеждам последиците от спекулата с религията. Книгата е чисто документална, в нея образът на бащата помак е най-положителният, търпи развитие и е единственият, който се променя. В нея аз съм се опитал да опиша живота, нищо повече. Помаците трябва да се оставят на мира и те сами ще се определят като българи. Опитите на един Боян Саръев да ги българизира по неговия си начин, са погрешни. Те водят само до тяхното затваряне и обособяване в отделна общност. Нищо чудно, че някои от тях вече подмятат, че са от друг етнос? Ние сами ги капсулираме.
Една общност се самозатваря, когато се героизира. Един Антон Дончев направи с "Време разделно" именно това -героизира помаците. Този негов роман е построен върху една неистина, върху т.нар. "Райковски дневник", който описва събития от 1756 г., когато Чепинското корито приема исляма. В същия дневник се описва как биват изклани 200 първенци от с. Райково, днес квартал на Смолян, отказали да приемат чужда вяра. Турската империя обаче ежегодно е правила преброявания, не само на хората, но и на добитъка, само мравуняците не е преброявала. Целта й е била само една - да събира повече данъци. Преди гореупоменатото клане, в Райково са преброени 236 жители. Да изколиш после от тях 200 първенци е малко несериозно. През 1990 г. химичен анализ доказва, че Райсковският дневник е писан в 1913-а, при поредния възродителен процес у нас. Излиза, че става въпрос за фалшификат. Казвам съм ги тия неща на Антон Дончев..."
Според Христо Стоянов както религията, така и национализмът били "най-конвертируемите валути по време на криза. Вижте един Волен Сидеров... Беше във в. "Демокрация", после стана говорител на "Първа частна банка", след това на "Мултигруп", на "Овъргаз", а подире отиде в "Монитор". Каква е ролята на говорителя в едни такива структури? Да отклонява общественото внимание от истината. По същия начин той днес спекулира с национализма. Оказва се, че национализмът е в ръцете на мафията, същото може да се каже и за религията! Това обяснява защо Саръев прави от църкви прави хотели. Има черно и бяло духовенство. Той е от второто, което няма право да е в манастир. А изведнъж Саръев добавя хотелска част към църква. Хотелска част може да има само към манастир. Саръев иззема едни други функции. Чист меркантилизъм. Както е и при Волен Сидеров", твърди писателят, добавяйки, че навремето неговата майка му рекла: "Сине, набор ми стана, акълът ти не дойде!"/ Гергана Димитрова, БЛИЦ
Последвайте ни
Тоя човек е нечистоплътен!
Много е одарен! Блестящ ерудит, поет и журналист, както и бунтар!
Подлога на Левчев! Кръстил е сина си Любомир, за да направи евалла на своя патрон и да се седне заедно с другите на фонтанчето от благинки, наречено Български писателски съюз!
Тоя помаците малко го биха, трябваше повечко да го поналожат, че да му дойде акъла!
Ако всички ние бяхме бунтари колкото Христо Стоянов, нямаше да сме на този хал днес!
Не съм чел ни една негова книга, но добре ги реди! Днес СБП се е превърнал в един старчески дом от бездарни дърдорковци, които само хленчат някой да им пусне отнейде си някой лев за тъпите им текстове!
Бъра-бъра!