След двете силни земетресения в Хърватия БЛИЦ потърси за коментар сеизмологът проф. Емил Ботев, ръководител на департамент „Сеизмология“ към Геофизичния институт при БАН, за да внесе яснота относно евентуални нови размествания на земния пласт и най-вече за това имаме ли основание за притеснение.

Ето какво каза той в интервю за медията ни:
 
- Проф. Ботев, след двата силни труса в Хърватия са логични въпросите за евентуална заплаха и за България. Имаме ли основание за това?
- Не би трябвало. Нямаме пряка връзка с тези контакти между океанската земна кора, която е в Адриатическо море и тази далеч разположена от България частна континентална Югоизточна Европа. Ние сме вътрешноконтинентална област и нямаме пряка връзка с процесите, които се развиват на границата между отделните микроплочи.

Показател за това, че няма пряка връзка, са и самите наблюдения, които се извършват на повърхността. Тоест движенията, които се измерват между отделните блокове или микроплочи на тези контакти, които са със съвсем различен порядък.

Давам ви веднага пример - на територията на нашата страна средно годишно движенията на контактите между отделните плочи са от 1 до 4 мм, а в Адриатическата част те са между 14 и 20 мм., в Егейската зона пък, на юг от нас, където стават с по-голяма честота земетресенията - са с много по-висока честота. Там движенията достигат до 35 мм. Така че тези 4 мм., които са при нас, показват ясно, че ние нямаме нищо общо.

Освен това, трябва да знаем, че разтоварването на напрежението става само в съседни зони. За да се стигне, например, от Хърватска до нашата територия, ние трябва да преминем през няколко огнищни зони. Първо трябва да се възбудят огнищните зони в Босна и Херцеговина или в Сърбия, да не говорим за Македония и Албания, където редовно се случват земетръси. И чак тогава и при нас.

- Да разбирам, че към момента България не е застрашена от подобни разрушителни земни трусове или поне не с такъв висок магнтитуд?
- Точно така, защото всички тези, изброени от нас огнищни зони, се намират на контактите между отделните микроплочи и съответните им континентални украйнини. А ние се намираме във вътрешна част. На практика сме Обетована земя.

- Думите ви внасят спокойствие, макар и не напълно, тъй като сме наясно, че не всички земни размествания могат да бъдат предвидени и напълно изследвани като процеси?
- Права сте, да, всъщност не можем да бъдем никога напълно спокойни, защото при нас тези бавни премествания или скорости на отделните блокове, не ни позволяват да съдим лесно за приближаваща буря. Но за да се натрупа едно такова напрежение, което да доведе до по-силно земетресение, са нужни не десетки, а стотици години, поне що се отнася до територията на България. Не такова е положението на териториите на нашите съседи обаче, така че в случая е хем успокоително за нас, хем не съвсем.

- Когато говорим за земетресение с висок магнитуд често се сещаме за разрушителния трус във Вранча през 1977 г. Уместно ли е сега подобно сравнение?
- Да, въпреки че това земетресение отново не е българско, но много хубаво го споменавате, благодаря ви, защото в сравнение дори и с труса в Хърватска в момента и Адриатическото крайбрежие, във Вранча честотата на земетресение с магнитуд 7, и по-голям, е по-висока. Там за 30-40 години средно за последните две столетия са се случили 5-6 такива земетресения. Получава се средно между 30 и 40 години разстояние между тях. За територията на България честотата е около 250 години, но ние имаме много кратък период на наблюдение, затова и не можем да кажем със сигурност.

- През 2012 г. в Перник имаше по-силен трус, който стресна мнозина...
- О, да, да. Това е също един показател. По-силен трус беше, да, но не чак толкова, колкото е сега в Хърватска. Трусът в Перник като магнитуд не е определен като застрашаващ пряко живота на хората, а беше умерено силен. Едва от магнитуд 6 и нагоре започват така наречените силни земетресения.

Страшно е в случаите, когато земетресението се случва в непосредствена близост до някое населено място с исторически произход. Защото там сградите не са съвременно актуализирани, съответно и не са обезопасени. В София, например, новото строителство е съобразено с изискванията и нормите за висока сеизмичност. При нас вече изискванията са много сериозни и стига да са спазени при сторителството на сградите, не би трябвало да имаме притеснения дори и при евентуални земетресения с магнитуд от 7 по Рихтер. Още повече, че при нас честотата на тези трусове е над 250 години.

В началото на миналия век сме имали около 6 такива земетресения в отделните сеизмични зони и по този начин сме се освободили от натрупаните напрежения. Така че засега теоретично или статистически можем да кажем, че не очакваме в скоро време натрупване на такива напрежения.

- Може ли накрая да внесете яснота и относно представата, че при един по-силен трус следват серия от вторични с по-слаб магнитуд? Защото в случая в Хърватия се случи точно обратното...
- Да, така е, права сте, хубаво е, че го отбелязвате. В този случай в Хърватска говорим за две различни земетресения. За съжаление не съм поглеждал все още конкретната информация за всяко едно от тях и дали като епицентър са на едно и също място, тъй като вероятно имат няколко десетки километра различия едно от друго.

- Епицентърът на втория трус в Хърватия беше с магнитуд от 6,3 по Рихтер и е на около 15 км. от епицентъра на първия, който е по-слаб - 5,2.
- Благодаря за поясниението. О, да, доста сериозен е бил този втори трус. При такава ситуация, при която двете са в непосредствена близост, можем да кажем, че най-вероятно първото земетресение е било нещо като предтрусова сигнализация. Има такива земетресения, които вървят по двойки. Но пак да успокоя хората, които се тревожат - с такъв висок магнитуд нямаме данни за територията на нашата страна, още повече, че следим не само чисто сеизмичните полета, но и други видове полета, чийто аномалии не предполагат подготовката за подобна ситуация в България.
  
Интервю на Анелия ПОПОВА, БЛИЦ