Доц. Антоний Гълъбов е социолог и политолог. Той е работил в Института по социология към БАН. Преподавател в Департамент "Политически науки" на Нов български университет. Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) в Париж. Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003). Председател на УС на Института за публични политики и партньорство. 

Той коментира в интервю пред Марица скандалът с президента Радев и политизира ли се пандемията у нас. 


- Доц. Гълъбов, посещението на президента Румен Радев в Естония приключи предсрочно и със скандал. Лансираха се твърдения, че държавният глава е действал безотговорно, чуха се също такива, че бил набеден. Какъв е вашият коментар?

- През последните месеци президентът Румен Радев се намира в дълбока международна изолация.

Това най-вероятно е било причината да настоява на всяка цена да присъства физически в Талин. Разбира се, че става дума за тежка грешка на протокола. Става дума за това, че цялата администрация на държавния глава по същество не е реагирала адекватно на тази ситуация.

Най-неприятното във всичко това е начинът, по който Румен Радев се опита да обясни случилото се, тъй като далеч не само български медии публикуваха тази информация.

Тя се появи в полски и естонски медии, преди да дойде в България. Опитът да се твърди,  че става дума за активно мероприятие, организирано в България, е просто продължение на тази неприятна тенденция на война между институциите, на която сме свидетели и чийто най-видим резултат беше Резолюцията на Европейския парламент.

- Да останем на тема COVID-19. Политизира ли се пандемията? 
- Това, което виждам засега, е, че БСП се опитва да насочи вниманието към мерките и към тенденцията на правителството, имам предвид и миналия петък, и това, което предстои този петък, опитвайки се да спекулира и да инструментализира страхове.

Другото очевидно е, че ако сме в режим на тежка криза и противоепидемични мерки, това ще наложи организация по различен начин на самия изборен процес. Това означава, освен всичко останало, че може би вървим към избори в два дни, което, за съжаление, ще увеличи риска от оспорване на изборния резултат, което е най-лошият сценарий.

- Свидетели сме, че премиерът Бойко Борисов не иска затягане на мерките срещу коронавируса до краен предел. Какво означава този негов ход?
- Това е така, защото той си дава сметка, че всъщност прилагането на мерките и санкциите за неспазването им в пълна пълнота ще предизвика много остри реакции в обществото. Така че в известен смисъл той следва общия си принцип да не насилва нещата и да не се опитва да върви срещу течението.

- Парламентарните избори са само след няколко месеца. Каква е вашата прогноза за състава на новото НС и за бъдещите коалиции в него?
- Очевидно е, че ще имаме силно фрагментиран парламент с повече парламентарни фракции. Колегите социолози обаче в момента измерват по-скоро фонови нагласи, отколкото електорални. Хората всъщност не мислят за избори в момента. Но онова, което изглежда сигурно, е, че ще имаме представителство, отразяващо дълбоката фрагментация в самото българско общество.

Така че е възможно парламентарните фракции да бъдат между 6 и 8. Парадоксално българският парламентарен опит показва, че когато имаме много фрагментиран парламент, в него са възможни големи мнозинства.

В смисъл всеки от по-слабо представените парламентарни субекти търси възможност да се присъедини към мнозинство. Така че при определени обстоятелства именно по-фрагментираният парламент в българската практика позволява формирането дори на конституционно мнозинство. Обратното - когато са по-малко на брой парламентарните фракции, те много по-трудно постигат съгласие помежду си.

Така че ни предстои един период, в който ще се постига трудно решение, ще има нужда от много преговори и консултации, за да се придвижваме напред.

Това, разбира се, не е добре, защото навлизаме в период с много неизвестни, в който ще трябва да имаме ясни ориентири. Но, за съжаление, това отговаря на състоянието на българското общество в момента.

- Кой ще надделее в следващия парламент - „старите“ или „новите“ играчи?
- Новите играчи никога не са носили нещо ново в българската политика. Ние имаме голям процент на смяна на лица във всеки следващ парламент, но този път става дума за промени, които вече са в ход. Но те няма да дойдат през нови фигури.

Ще се реализират по-скоро през промяна в поведението на системните играчи заради промяна в обществена подкрепа, а не толкова през нови лица.