Юрий Ангелов е роден на 13 ноември 1949 г. в Тотлебен, Плевенско. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” 24 години по-късно в класа на легендарния Апостол Карамитев. Първите години от кариерата му минават в Драмата в Сливен. След няколко сезона там се присъединява към трупата на Народния театър „Иван Вазов”. Има над 20 роли в киното. Снимал се е в „Завръщане от Рим”, „И дойде денят”, „Сладко и горчиво” и др.
<em>След дългогодишно оттегляне от професията се завръща към нея на сцената на бургаския театър &bdquo;Адриана Будевска&rdquo;, а пред камера застава отново за снимките на сериала &bdquo;Седем часа разлика&rdquo; за култовата роля на Распутин, а по-късно и за продукцията &bdquo;Sex, лъжи и TV: Осем дни в седмицата&rdquo;, в който влиза в кожата медийния бос Виктор Павлофф.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Юрий, срещата с твоя учител Апостол Карамитев ли е най-важната за тебе? Ти дори приличаше много на него като по-млад!...</strong><br /> - Целият ми живот е в срещата ми с Апостол Карамитев! Аз не приличам визуално толкова на него, колкото баща ми, който имаше черна къдрава коса. Даже в Плевен са му викали &ldquo;Апостол Карамитев&rdquo;! Аз просто имам подобен глас и така бях попил всички негови жестове и интонации, че даже той веднъж влезе в класа, смееше се и ми каза: &ldquo;Юрка, питат ме дали не си ми незаконен син!&rdquo;. Това доста ме поласка. Апостол фаворизираше всеки, който си гледа много добре работата. Примерно Велко Кънев беше много зле в началото и той му казваше: &ldquo;Ако караш така, ще те скъсам!&rdquo;. Велко ходеше на винце напред назад с приятели, по купони... Аз пък в първи курс бях много отдаден. Даже сега се мъча да се върна към успеха си тогава, но не мога... Тогава бях фаворит на Апостол! Но след това започнах да се влюбвам катастрофално, да се разсейвам, спрях да уча и текстовете... Още го сънувам Апостол, че ми е сърдит, че влизам и... не знам коя пиеса се играе...<br /> <br /> <strong>- В коя се влюби толкова драматично?</strong><br /> - Най-драматичното беше със Саша Братанова! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Аз бях девствен след казармата </strong></span><br /> <br /> малко по-късно се развивах физически от моите набори, затова пък дълго време младеех, де /смях/. Но след казармата аз нямах сексуален опит, не бях се и влюбвал, и влязох във ВИТИЗ. Снимахме заедно със Сашка Братанова новелата &ldquo;Мандолината&rdquo; на Иля Велчев. Сашка също май беше девствена. Аз се влюбих в нея, но тя пък ме отбягваше. Малко се повредих от първото си влюбване...<br /> <br /> <strong>- Защо?!</strong><br /> - При по-плахи юноши, какъвто аз бях, първият сексуален опит може да е несполучлив. Тогава чувствителният младеж развива психоимпотентност. То нямаше никаква импотентност, но аз, понеже съм актьор и фантазията ми е силна, изведнъж си казах: &ldquo;Ужас, ами ако не се вдигне самолетът?!!&rdquo; И то без да съм пробвал! И си споделих с Апостол. Всички бяхме така - страшно близки бяхме! На баща си това не съм смеел да кажа! Но на Апостол го казах! Той много се смя, до сълзи стигна! Хвана ме за ръката и ме заведе в един психиатричен кабинет. Той имаше една близка психиатърка в Александровска болница, която кандидатствала като него във ВИТИЗ, но не станала артистка. Говореше със страшно дебел глас, беше с едни големи очила! Разказах й моите случки, чукна ми крака с едно чукче и каза: &ldquo;Юри, стой, сега ще те представям за студент в моя кабинет!&rdquo;. Облече ми една бяла престилка и аз чух потресаващи случаи от нейните пациенти! Даже ревах, слушайки една жена, която си беше внушила, че синът й иска да я убие! Беше обикновена, селска жена, шивачка, детето й расло без баща, станало голямо и започнало да я насилва за пари... Психиатърката я попита: &ldquo;Кажи ми, когато това детенце беше на гърдите ти, когато беше мъничко, ти какво си представяше, че ще стане?!&rdquo;. И тази жена започна да се гърчи, смущаваше се! Накрая отрони: &ldquo;Ами, аз, вика, си мечтаех, да стане писател!&rdquo;. И сега ми се реве, като си спомням за нея... Накрая психиатърката ми каза: &ldquo;А ти, Юри, не се притеснявай, от нищо не си болен! Недей да си внушаваш глупости! Просто не си се влюбвал в истинска жена! Ще ти се случи това в бъдеще! Ще ти изпиша едни хапчета - диазепам, ако искаш, ги пий, ако искаш, не ги пий!&rdquo;. <br /> <br /> Изпих три хапчета, почувствах се като варена кокошка и ги захвърлих... А Сашка Братанова просто не е имала шанс да каже на Апостол Карамитев да я заведе и нея на психиатър! Тя си обърка живота. Доста късно роди близнаци от &bdquo;неизвестен баща&rdquo;, пък всички знаехме кой е /Рашко Младенов &ndash; бел. ред./... По едно време беше закъсала, не знаеше как да ги гледа... доста объркана работа!<br /> <br /> <strong>- А кога се появи истинската жена, за каквато ти е говорила психиатърката?</strong><br /> - Жената, за която се ожених - Даница, чехкинята, също имаше несполучлив сексуален експеримент. Тя пък се страхуваше от грубо проникване. Аз пък - другата опера. И около половин година пяхме доста фалшив дует. Накрая се получиха нещата /смях/! Но аз пък минах в другата крайност! Започнах да не пропускам... И следващите жени ме усъвършенстваха! Най-дейната беше Катето Евро! Даже щяхме да се женим с нея! Катето тогава нямаше нищо общо с артистките - беше на 20 години, манекенка. Толкова беше луда, колкото сега, даже и повече, викаха й &ldquo;лудото Кате&rdquo;! Наскоро Сашко /Александър Кадиев &ndash; синът на Катето Евро &ndash; б. а./ ме извика в студиото в bTV, имаше рожден ден, аз пък мислех, че отивам в едно женско предаване и носех страшно хубави живи цветя в саксия. Викам му: &ldquo;Сашко, дай на майка си тези цветя и да ти кажа: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Имаше голям шанс аз да ти бъда баща!&rdquo; </strong></span><br /> <br /> Той се ококори здраво, не знам какво е казал на майка си...<br /> <br /> <strong>- Коя е жената до теб сега?</strong><br /> - От 18 години, откакто съм в Бургас, съм само с Поли. Тя беше гримьорка в Бургаския театър, в момента е помощник-режисьор. Но всички я мислят за актриса, защото има такава визия. Въобще не й изневерявам! Няма смисъл и няма нужда. <br /> <br /> <strong>- В Народния театър близки твои приятели са били Чочо Попйорданов, Велко Кънев &ndash; те си отидоха от този свят... </strong><br /> - Чочо Попйорданов го сложиха в моята гримьорна. Аз бях вече утвърден артист, той още млад... Тогава той се залюби с Йоана Буковска. А Буковска беше като сърничка малка! Чочо беше вече на гребена на вълната, доста вулгарен, не беше и цензурен много, абе - като бик беше! Много често аз трябваше да ходя в друга гримьорна обаче - на Велко Кънев в гримьорната се приютявах по... служебни причини. Чочо ангажираше и канапето, и на него нямаше как да седна! И това близо 2 години! Не казвам нищо, всичко беше много изящно, любовта им беше прекрасна, но... аз трябваше да си сменя гримьорната.<br /> <br /> А с Велко Кънев бяхме разпределени в Сливен заедно. Дадох му абитуриентския си костюм, за да се ожени с него. Аз съм малко по-висок и той изглеждаше малко странно в него! После се смеехме със сълзи, като си спомнехме...<br /> <br /> <strong>- Мъчно ли ти е за Чочо и за Велко, липсват ли ти? </strong><br /> - На мен не ми е мъчно за хората, които са си отишли, мъчно ми е за живите!<br /> <br /> <strong>- Близък си и с Аня Пенчева...</strong><br /> - Аня знае карате-шотокан благодарение на мен. Запознах я с Лидия Ковачева и стана страхотна вегетарианка! Аз й казах, че съм единственият вегетарианец, който яде месо! Тя беше потресена, като ме видя веднъж как ям сланина! Казах й: &ldquo;Аня, с това доказвам, че не съм фанатик!&rdquo;. Тя не ме разбра... Аня и Ивайло /Караньотов &ndash; б. а./ идваха често във Фазаново. Моят син и Пипи /Петя Дикова &ndash; б. а/, дъщерята на Аня, които бяха пубертети, преживяха една лятна любов! Не се стигна до края, нещо като Ромео и Жулиета /смях/...<br /> <br /> <strong>- Ти си може би единственият актьор, който напуска доброволно Народния театър веднага след промените. Каква беше причината?</strong><br /> - Васил Стефанов го назначиха за директор на Народния театър, когато Добчев написа една програмна статия - &ldquo;Корабът на глупаците&rdquo;. Тя така обиди всички стари артисти, че те не дойдоха да края на живота си дори да изпият едно кафе в Народния театър! Славка Славова, Таня Масалитинова, Маргарита Дупаринова, Андрей Чапразов...<br /> <br /> Аз по това време бях на топа на репертоара, играехме някакви чешки пиеси. И когато Васил Стефанов ни събра да прави анализ на репертоара, аз пред всички станах, бях с една бяла руска рубашка, и го попитах: &ldquo;Господин Стефанов, може ли да ми отговорите на един въпрос: &ldquo;Вие бяхте ли цензор в ЦК на БКП?!&rdquo;. Той след една голяма пауза, каза: &ldquo;Да, бях&rdquo;. В залата все едно мина свръхзвуков изтребител! Всички, дори и сценичните работници, които говореха и коментираха този проблем, се наведоха! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Артистите е ясно, че сме продажни копелета </strong></span><br /> <br /> но за сценичните работници не вярвах да си наведат главите! Тогава продължих: &ldquo;От вашето управление една година на Народния театър лъха импотентност и ординерност!&rdquo;. И отново - все едно, че мина втори изтребител в залата /смях/!<br /> <br /> След известно време си подадох молба за напускане, но аз вече се бях хванал на летището за хамалин. Играех на хонорар, а през нощта отивах на летището. Хамалите бяха яки, бабаити, но и страшно артистични! Много по-артистични от артистите в Народния театър! Товарехме &ldquo;Боинг&rdquo;-и с... агнета! Тогава изнесохме агнетата на България. Цяла нощ прегръщах трупове на агнета! Откачвахме ги от едни ченгели в камионите и ги хвърляхме в самолета! А аз вече бях станал вегетарианец, тъкмо ме беше излекувала Лидия Ковачева. Но много здраво ни плащаха. Джобовете ми бяха пълни с пари и имах вътрешно достойнство, че съм застанал срещу вятъра. Като гледах как в театъра си треперят за заплатите, една вечер като отидох в кафето, хвърлих 300 долара на масата и викам: &ldquo;Платиха ни кеш едни араби!&rdquo;. А след една седмица тези долари ги смених за марки и направих този номер с марки! Много ми завиждаха, защото си мислеха, че всяка нощ изкарвам по 300 долара! А това ми бяха събраните пари, защото плащах много яки издръжки за децата си от чехкинята.<br /> <br /> <strong>- А защо се отказа от хамалстването?</strong><br /> - След 2 години ни уволниха от летището, защото назначиха щатни, за да не им плащат достатъчно. Разбрах, че в Народния театър има свободно място за гардеробиер. Подадох си молбата на Васил Стефанов. Бяхме насаме в коридора, а той вика: &ldquo;Ама, ти, Юри, пак се подиграваш!&rdquo;. Казах му: &ldquo;Не, не се подигравам, искам вечер да прегръщам телата на вашите велики артисти!&rdquo;. Той обаче ми подписа заповед за актьор. Рекох си: &ldquo;Няма да се противя на съдбата!&rdquo;. И пак станах актьор. Имахме много хубави разговори с Васил Стефанов след това. Той поведе театъра много добре. Даде път на Сашо Морфов... Останахме си приятели въпреки всичко. Той ценеше моята откровеност. Защото по принцип всички актьори са плонжьори, професията ни е такава &ndash; курвенска! <br /> <br /> Но не след дълго аз пак напуснах и отидох на село. Къщата във Фазаново я бях купил още през комунизма. Продадох си апартамента в София и заминах. Бях разпределен при Сашо Морфов. Играех в &ldquo;Бурята&rdquo;. 10 години пътувах по два пъти в месеца до София, за да играя в &ldquo;Бурята&rdquo;...<br /> <br /> <strong>- Ти изигра главната роля в култовия филм &ldquo;Завръщане от Рим&rdquo;, който предизвика трусове по време на соца. Хвръкна главата дори на бащата на режисьора - партийното величие Борис Велчев...</strong><br /> - В нашия клас се появи един млад режисьор, завършил в Москва, и Апостол Карамитев го пусна да гледа упражненията ни. Искал да си избере и актьор за първата си дипломна работа. Накрая казал на Апостол: &ldquo;Това момче - Юрий Ангелов, искам да взема!&rdquo;. И тогава аз снимах въпросната новела &ndash; &ldquo;Мандолината&rdquo; &ndash; със Сашка Братанова и Иван Григоров... Режисьорът беше Иля Велчев - синът на Борис Велчев, вторият след Тодор Живков! И, да, след това използваха филма на Илята &ldquo;Завръщане от Рим&rdquo;, за да свалят Борис Велчев, защото Живков си бил въобразил, че той иска да му заеме мястото! Така и направиха, но &ldquo;Завръщане от Рим&rdquo; беше само повод. Когато приемаха филма, Любомир Левчев сипеше страхотни хвалебствия, после цяла България гледаше филма! <br /> <br /> Борис Велчев, бащата на Илята, беше много достоен мъж! Възрастен, изправен! 360 дни е бил със смъртна присъда! Бил съм сам с него, вече свален от поста, в тяхната кухничка, а той ме питаше за Лидия Ковачева, за гладуването. Тогава аз се осмелих и го попитах: &ldquo;Искам като актьор да разбера, кажете ми - как успяхте да преживеете това - 360 дни да чакате всяка нощ да ви изкарат да ви обесят?!&rdquo;. Той ми каза: &ldquo;Юрка, това беше страшно, аз още го сънувам! Те го правеха нарочно, за да ни сломят!&rdquo;.<br /> <br /> И още нещо, ето сега настръхвам, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>не знам дали е казал това на децата си, но на мен го каза</strong></span><br /> <br /> в кухничката: &ldquo;Юрка, ние не бяхме комунисти, ние искахме да стане нещо хубаво за нашия народ, но като ни вкараха по затворите, от мъките станахме комунисти!&rdquo;<br /> <br /> След като го свалиха от ЦК, започнаха да се пишат мръсни писма срещу него. Илята си пазеше една папка от близки приятели на баща му, на които беше правил страхотни услуги, които му бяха искали апартаменти дори! Тогава видях като падне големият бор, какво става, как се разшавват всички червеи!...<br /> <br /> <strong>- Ти си имал доста &ldquo;пикантна&rdquo; среща с Държавна сигурност. Обеща да разкажеш за първи път публично за нея!... </strong><br /> - Челният ми сблъсък с Държавна сигурност беше в Народния театър. Бях първа шпага, на гребена на вълната, морето ми беше до колене! Тренирах карате. Тогава беше рядко явление - да си вегетарианец и да тренираш карате. Но аз една година вече бях тренирал и бях придобил самочувствие на боец. В ресторанта на Народния театър, горе на петия етаж, не можеше да влиза чужд човек, но влизаха хора от ЦК. Министърът на търговията Христо Христов съм виждал, той беше толкова дебел, че не можеше да си прибере ръцете! Гледал съм, понеже те идваха там да се хранят насаме, да не ги виждат другите хора как е затиснал една кокошка на масата и я яде! Беше страшна гледка! Виках си: &ldquo;Боже, ми тоя ще продаде цяла България, ако го оставят гладен един-два дена!&rdquo;. Петър Младенов и разни други величия идваха. А ние, актьорите, се хранехме там като в стол. Нареждахме се на една редичка на шубера и си чакахме. Един ден до мене застана някакво младо момче, на моите години, приближи се доста до мене. Помислих, че е станало случайно и се отдръпнах. Обаче втори път тоя се приближи съвсем близо до мене! По това време нямаше педерасти в Народния театър, викам си: &ldquo;Тоя пък какъв е?! Някакъв съмнителен е, сигурно е ченге!&rdquo; и бабаитски го попитах: &ldquo;Какво искаш, бе?!&rdquo;. А той се навря в ухото ми и тихо ми каза: &ldquo;Абе, ти не разбираш ли, че твоето място не е там!&rdquo;. Вече бях сигурен, че е ченге и разбрах за какво става дума!<br /> <br /> Маруся Мирчевска /съпругата на Владимир Живков &ndash; б. а/, предните два дни беше идвала да се храни в Народния театър - беше вече изгонена от семейството на Тодор Живков, бяха й взели и детето, работеше в една картинна галерия. Тя ме заговори. Каза ми: &ldquo;Аз съм Маруся, ти не ме познаваш&rdquo;. Беше много хубава, с една дълга, голяма плитка, а аз, както ти казах, бях първа шпага и не пропусках хубава жена! Така се запознахме. Тя ми каза: &ldquo;Аз бях ученичка на майка ти в Плевен&rdquo;. Спомних си, че майка ми ми беше казвала: &ldquo;Как можа най-добрата ми ученичка, това хубаво дете, да се завре в това семейство!&rdquo;. Разбрах, че това е именно тя! Беше много словоохотлива, покани ме на масата си и почнахме да говорим за Плевен като отвързани. Попита ме: &ldquo;Утре ще дойдеш ли?&rdquo;. Викам: &ldquo;Да, ще дойда пак!&rdquo;.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Залепнахме... </strong></span><br /> <br /> в разговори искам да кажа. Пък и тя беше много хубава, така че може би е имало и друго залепване... Но на третия ден тя не дойде! Но ми &bdquo;залепна&rdquo; тоя! И като ми каза: &ldquo;Не разбираш ли, че там не е твоето място?!&rdquo;, аз нарочно се изрепчих така, че да чуват и артистите наоколо: &ldquo;Какво, бе, ще ме биете ли?!&rdquo; - като един самоуверен боец! А тоя се навря още по-близо до мен и с един много тих глас ми каза: &ldquo;А, не, бе, защо ще те бием, бе?! Такива по-интелигентни като тебе не ги бием! Достатъчно е да те опънем два пъти!&rdquo;... <br /> <br /> Нямам спомен как съм избягал от опашката, наистина нямам! Очаквах всичко друго, но не и това! Слязох долу при един мой приятел, който беше завършил Школата в Симеоново, но работеше в Народния театър като сценичен работник, на Ваня Цветкова бившият съпруг &ndash; каскадьорът Павел Дойчев. Викам му: &ldquo;Абе, Павка, възможно ли е да направят това нещо?!&rdquo;. А той ми обясни: &ldquo;Те няма да го направят! Просто ще те затворят в една стая и ще извикат от затвора един криминален...&rdquo;. Тогава като че ли получих директен сблъсък с бързия влак! Разбрах, че Държавна сигурност е заимствала всички идиотски прийоми на йезуитите, на инквизицията! Ужаси ме това, че ми каза, че по-интелигентните не ги бият, а ги... <br /> <br /> Никога не съм го споделял това, но сега си давам сметка, че тази Държавна сигурност е вездесъща, те се съюзяват и с дявола и провалиха България нацяло! Язък за нашите дядовци, които са се сражавали на три фронта и са победили три въоръжени по-добре армии! Горките ни деца - не им оставяме никакъв изход, освен Терминал 2!... Ходих сега за малко при студентите и се върнах като попарен. Тези деца, които вече са на 20 години, в детските ясли са яли най-лошата храна! Сега не можеха да изпеят дори първия куплет на &ldquo;Тих, бял Дунав&rdquo;! Просто нямат такава сила, защото нашите деца са недохранени! Ние сме си отровили генерацията, не знам какво ще излезе от цялата тази работа! На нас просто ни е мъчно да си признаем, че България вече не съществува!<br /> <br /> <strong>- Юри, ти си бил доста закъсал със здравето, излекувала те е Лидия Ковачева. Какво точно ти се случи?</strong><br /> - От казармата имах хроничен синузит, пиех всякакви антибиотици, но никой от тях не ми действаше! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>От главата ми просто течеше гной! </strong></span><br /> <br /> Получих бронхит, кашлях постоянно! Антибиотиците ми увредиха цялото храносмилане &ndash; гастрит, колит, от който съм припадал на тази млада възраст! Имах съученик - хирург от Плевен, който водеше цяла болница - д-р Енчо Божинов. Казах му: &ldquo;Оперирай ме, кюртирай тези лигавиици, че вече затъпях, не мога и да чета!&rdquo;. А той ми вика: &ldquo;О, Юрка, това е последна мярка! Това не лекува синузита!&rdquo;. Попитах го: &ldquo;А вие защо го правите?&rdquo;. Той ми отговори: &ldquo;Защото така пише в учебниците!&rdquo;. Тогава разбрах, че лекарите не ни лекуват. Те следват шибаните си учебници и ни тровят с химия. <br /> <br /> Отидохме с д-р Емилова от Варна при Лидия Ковачева. Емилова беше по-зле от мен. На Лидия Ковачева й забраняваха да лекува и ние ходехме тайно при нея! И двамата бяхме излекувани с гладуване. Аз гладувах 30 дена. Когато реших да напусна София, вече се бях оправил благодарение на Лидия Ковачева, мир на праха й - тя ми спаси живота! Но нещо ми липсваше! Отидох при Петър Димков и го попитах да отида ли на село и той каза: &ldquo;Върви, моето момче!&rdquo;. И &ndash; наистина - природата ме излекува окончателно!<br /> <br /> <strong>- Сега си се заел да лекуваш деца с церебрална парализа с енергията на конете?</strong><br /> - Кобилката ми е бременна. Забременя от каракачанско жребче в Приморско. Тя е дунда, като лодка, не е висока и е много удобна децата да лежат на гърба й, вкопчени в гривата й. Лечението на децата ще става в покрайнините на Бургас, до плажа, и е по инициатива на бургаския кмет. Конете успяват да излекуват тези деца! Поради грешки при раждането децата с церебрална парализа са страшно много! Предстои ми да изкарам курс за лечител! <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br /> <br /> <br /> <br />