Според инж. Емил Георгиев в Хасково, Първомай и Велинград все едно са попаднали в Параграф 22. Става въпрос за водата, която жителите на тези градове пият от доста години. А служителите от ВиК, ХЕИ и Министерството на околната среда и водите, знаят за проблема и го крият. И се получава абсурдна ситуация – населението пие замърсена с какви ли не химични елементи вода и я плаща скъпо и прескъпо. Какво се случва днес в тези градове, какво е отношението на отговорните институции към проблема и ще бъде ли той решен, питаме секретаря на Федерацията на потребителите в България и лидер на ПП „Екогласност”, инж. Емил Георгиев.
- Г-н Георгиев, вие сте един от хората сериозно и отговорно ангажирани с проблема на замърсената с метали вода в нашия край. До къде са стигнали нещата?
- Длъжен съм да кажа, че проблемът не е нито от вчера, нито от днес. И затова най-после трябва да разтърсим Хасково. И не само. Във връзка с това ще се върна 14 години назад. Аз съм първият, който оповести тревогата, че водата в Хасково е вредна за здравето още през 2003 г. И като съветник, и като представител на Федерацията на потребителите изнесох публично информацията, че водата в язовир „Тракиец” има голямо съдържание на манган – 50 пъти над нормата. И пострадах от това. Платих скъпо, защото казах истината. Тогавашният шеф на ХЕИ-Хасково, д-р Янев, ме даде под съд за фразата, изречена от мен: 
- „Д-р Янев може да е много добър лекар, но с прикриването на тази информация той застрашава здравето и живота на населението”, ме осъди да му платя 3000 лева. Днес  отново повдигам този въпрос и то много остро – питейната вода в много райони на страната създава предпоставки за застрашаване здравето на потребителите.

- Тогава защо продължаваме да я плащаме скъпо и прескъпо, след като не става нито за пиене, нито за готвене?
- А най-вероятно скоро цената на водата ще се повиши до около 50 процента. Комисията ДЕКВР са също като умрели лисици. Ще повишат и цената на водата, също както се случи с газта. И нищо няма да се промени. Най-тревожното е, че едва ли проблемът с питейната вода в тези райони ще може да се реши до 15 – 20 години.



- Но нали правителството отпусна 2 милиона лева за тази цел?
- Два милиона лева са просто прах в очите на хората. С тези пари проблемът не може да се реши. Районът на Хасково е с едни от най-богатите залежи на уран в страната. Има няколко находища: Болярово, Кенана към местността „Щъркелите”. Но не уранът е големият проблем на местното население. Той е тежък метал, който с продължително натрупване в организма става опасен за бъбреците. Не случайно Хасково е на първо място по заболявания като хроничната бъбречна недостатъчност, пиелонефрити, глумеронефрити и т.н. Това се дължи на тежките метали. Алфа активността поставя Хасково на едно от първите места и по канцерогенни заболявания, има много жени с репродуктивни проблеми. Учудваща е безотговорността на Министерството на здравеопазването. С две думи – Хасково е в кома. В будна кома.

- Става ми страшно, като чувам тези думи. 
- Не казвам всичките тези неща, за да стряскам населението. Искам да го вдигна от тази будна кома. Ситуацията наистина е страшна. А аз съм човек, който живее в този град. Семейството ми е тука, приятелите ми са тука, но не само за това бия тревогата – в този град живеят и други хора, има много деца. Затова ние от Федерацията на потребителите ще използваме абсолютно всички възможни начини, за да накараме някои хора да си свършат работата. Спечелил съм си правото да казвам само истината и това правя в момента. Припомням, че когато с моите приятели и поддръжници воювахме за здравето на хората от град Меричлери, медийните бухалки на Прокопиев, правеха всичко възможно, за да скрият жестоката истина. Един достоен човек като писателя Георги Янев и до днес е заплашван дори и със смърт, а той даде всичко от себе си, за да запази здравето на хората. За съжаление тогава се намираха хора да твърдят, че ние лъжем, че напразно плашим хората.

- Преди две седмици кметът на Меричлери написа писмо до кмета на Димитровград и до няколко други държавни институции, в което твърди, че градът живее тихо и спокойно и няма никаква опасност за здравето на хората.
- Това не мога да го разбера. Той беше с нас по време на протестите. Не знам какви аргументи са му въздействали та така си е променил позицията. Не знам дали не става въпрос за финикийски знаци. Нека Меричлери му тежи на съвестта.

- В Хасково вървят слухове, че или кметът Добри Беливанов ще си подава оставката или, че ГЕРБ щели да му я поискат. Сега той не ходи на работа – или е в болнични, или е в отпуска. Не смятате ли, че това има връзка с развихрилия се скандал с замърсената питейна вода на Хасково.
- Учудва ме и това, че вместо общината да се заеме колкото се може по-бързо с решаването на проблема, общински служители се замерват с компромати. Като председател на Комисията по екология в бившия общински съвет аз проведох няколко заседания по повод замърсяването на водата. И досега не мога да забравя и да простя на бившия кмет Георги Иванов, които ме упрекна за отсъствието ми на едно от заседанията на комисията, че бягам от отговорност. А аз заминах спешно за Видин, защото  лекарите написаха на баща ми най-страшната диагноза и му даваха три месеца живот. И днес недоумявам защо новото общинско ръководство действа по същия начин. Ако г-н Беливанов не започне веднага да решава проблема с водата, наистина е по-добре  да си подаде оставката. Той не беше избран нито от ГЕРБ, нито от друга партия, а от хасковлии и само заради обещанията, които даде и които сега не изпълнява. А за решаването на водата има много начини. Ако трябва общинското ръководство да спи пред Министерския съвет, да спи пред Министерството на финансите, дори и кметът да се самозапали там, но трябва да осигури средства за решаване на проблема с водата не за лятото, а за дълги години напред.

- По какъв начин, според вас, може да се реши този проблем?
- Както и преди казах, уранът в подпочвените води се появява в резултат на дренирането. Никой не може да каже накъде се движат тези подпочвени води. Дори и да се изчистят кладенците край Узунджово, никой не може да даде гаранция, че след два или три дни и във водата на тези кладенци няма да се засече уран, алфа активност и т.н. Затова за водоснабдяването на Хасково трябва се разработи  стратегия за дългосрочното решаване на проблема, но поне на този етап аз не виждам такова желание. За съжаление и язовир „Тракиец”, който зарежда с вода половината община, попада в Параграф 22. Той няма акт 16, няма и от отчуждителни процедури там, където минават тръбите. И недай си Боже да дойде някаква голяма вълна, не ми се иска да мисля какво ще стане. Според мен трябва да се правят нови кладенци край Марица. Там пък има опасност от това, че брегът на реката ерозира и се налага да се изгради нова бетонна стена. И, разбира се, да се открият нови кладенци и рехабилитирана пречиствателна станция. Това е наложително. Ще споделя още нещо. Тези дни имах среща с един учителски колектив в Хасково, в който работят 50 жени. 15 от тях са с канцерогенни проблеми, оперирани гърди и т.н. Това ли искат общинарите на Хасково. Това ли иска здравното министерство? Едва ли ще получа отговор на този въпрос.

Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА, Хасково