Инженер, работил на кулата “Снежанка” иска пенсия на 58 г., ­бил на 60 см по­-високо от 2000 м

35 години той е работил на телевизионната кула “Снежанка” в Пампорово. Като събрал две и две: височината на върха с височината на кабинета си на 74,60 м над земята, стигнал до извода, че трябва да го признаят за височинник.

Пропуск в закона обаче се оказва пречка. През април Поппалов ще навърши 58 г. и можело да се пенсионира, ако му се признае стаж втора категория ­ като работник, който се труди на над 2000 м надморско равнище. По закон това се признавало на негови колеги на вр. Ботев (2376 м) и вр. Ореляк, наричан от някои Орлови скали (2099 м). На връх Снежанка обаче специалистите не ползват тази привилегия, защото той е 1926 м. “За разлика от колегите, които работят по другите върхове, нашите стаи за дежурства не са на земята, а на 74,60 м височина като в небостъргач ­ на втория етаж на първия пръстен на самата кула. Като ги събереш с височината на върха, това надхвърля с 60 см посочените в закона 2000 м за категоризация на труда”, казва Поппалов. Тъй като времето за пенсиониране наближава, той отишъл до НОИ да си подаде документите. От осигурителния институт отсекли, че тв кулата на Снежанка не е посочена като място за втора категория труд.

“В смолянското поделение на НОИ знаят много добре за какво става въпрос и са убедени, че съм прав, но няма нормативен акт, на който да се позоват, за да ме пенсионират по­рано”, обяснява Поппалов. Той е запознал със случая националния омбудсман Мая Манолова, която го насърчила да си търси правата. От шефа на НОИ Бисер Петков обаче още няма отговор. Техниците на Снежанка са единствените в България, чиито работни места са в самата кула Затова на Копитото, в Русе, Петрохан, Белоградчик подобен казус не съществува ­ те са на ниско. “Много ме е яд, че трябва да доказвам, че съм работил на над 2000 метра. Но ще водя дело дори ако трябва, и в Страсбург, защото съм ощетен и морално, и материално”, заявява Поппалов. Още в годините на соца работещите там 8 души се опитвали да убедят шефа си да се направи корекция, но без успех. След като завършил за инженер, Поппалов започнал работа през 1982 г. на кула “Снежанка” като техник по телекомуникации към Национално управление “Радио­ и телевизизионни станции”. Там работи и досега. Тогава все още важала системата за държавно разпределение на младите специалисти.

“Караме 24­часови дежурства и през цялото време се работи при доста тежки условия. При силни ветрове кулата се люлее като кораб в бурно море, налага се постоянно да се справяш с аварии в дъжд, при гръмотевици, отговаряш за цялата техника и самата сграда. Кулата е стратегическо съоръжение и ако нещо не работи, много хора няма да имат телефони, телевизия, радио. Там има и много други важни съоръжения, за които отговаряш. Почти цяла Южна България би търпяла последствия при аварии”, коментира Поппалов. Той изтъква и друг аргумент ­ в длъжностната му характеристика пише, че поддържа съоръжение, високо 156 м, което, прибавено към естествената височина на върха, значително надминава 2000 метра. Кулата е с цилиндрична форма и с два пръстена. В горния на височина 93 м са разположени сладкарница и тераса, от които се разкрива 360­градусова панорамна гледка. Туристите се качват дотам с асансьор. Интересът към нея е голям, тъй като е един от 100­те национални туристическа обекта. В долния пръстен се помещава техническото оборудване, осигуряващо преноса на телевизионен сигнал в района на Родопите. “Самата работа на 74,60 м си е изпитание, страшничко е. При вятър трудно се стъпва. Спомням си в началото как конструкторът на сградата инж. Иван Янтахов ни обясняваше, че тя е направена здраво и елементите са качествени. Под земята е вкопана цели 30 метра, има възглавници, които поемат отклоненията при вятър, и трябва да бъдем спокойни”, казва кандидат-­пенсионерът.

При гръмотевична буря кулата има функцията на гръмоотвод и усещането е страховито Имало е случаи, когато тя се отклонява до 15 см от естественото си състояние. Атмосферните условия са много тежки. През зимата всичко по съоръжението се заскрежава и обледява, температурите падат до нестандартните минус 20, минус 25 градуса. През лятото пък заради височината слънцето е по-­силно и често стига до плюс 35 градуса, обясняват колеги на Поппалов. Тяхна грижа са поддръжката на тв и радиопредавателите, мобилните клетки, оптиката, интернет преноса, както и техниката за захранване на съоръженията, дизеловите агрегати и др. През зимата стигат до работното си място или пеш, или с лифт, тъй като през шосето минават пистите и автомобилите са забранени. “Има периоди като в дните при закриването и откриването на ски сезона, когато и лифтовите съоръжения не работят”, обясняват техниците. Често им се налага да поправят и асансьорите, които возят туристите за панорамното заведение на втория пръстен, който е над този със стаите за дежурства.

На кулата сега работят общо 5­има техници, преди са били 8. “Няма нови кадри, тъй като заплатите са ниски. Младите с нашата специалност се насочват към телекомуникационните компании и в софтуерната сфера, където заплащането е значително по­добро”, заявява Атанас Поппалов. Основната му заплата е 480 лв., плюс надбавки става 580 лв. По груби изчисления, ако му признаят втора категория труд и оттам пенсиониране на 58 г., пенсията му ще е с около 200 лева по­висока. В противен случай хем ще трябва да работи още 7 г., хем след това ще получава по­малко пари. Поппалов е първият, който търси правата си като височинен работник. Колегите му по­рано не се възползвали. Сега обаче, ако той успее, ще спечелят и останалите четирима. “Става въпрос за общо 5 човека, а не за хиляди, за да се затрудни НОИ. Но моята борба е за правдата и няма да се откажа”, отсича родопчанинът