Институтът за пътна безопасност (ИПБ) алармира за „фрапантни и престъпни небрежности“ при монтажа на масивните метални конструкции за новите камери и системи за контрол на движението по ключови високоскоростни булеварди в София.
След теренни огледи и фотодокументиране експертите предупреждават, че част от съоръженията могат да представляват директна опасност за живота и здравето на шофьорите и пътниците.
От ИПБ поставят под въпрос начина, по който са монтирани рамковите и конзолните конструкции, строителния и инвеститорския контрол върху тях и обезопасяването им спрямо автомобилния трафик.
Анкерни болтове „висят във въздуха“
Едно от най-сериозните твърдения в становището засяга фундаментите на стълбовете.
Според ИПБ заснетите съоръжения показват, че носещите фундаментни плочи са повдигнати над терена, а анкерните болтове остават без необходимото подливане с високоякостен бетонов или циментов разтвор.
Експертите предупреждават, че по този начин анкерните шпилки могат да бъдат подложени на огъващи натоварвания, за които не са предназначени.
„При статичен вятър или динамичен удар конструкцията е застрашена от внезапен срез и срутване“, посочват от Института.
Камерите работят, а съоръженията според ИПБ са недовършени
От организацията обръщат внимание и на друг парадокс – въпреки твърденията им за недовършено фундаментно укрепване, оголени кабелни трасета и отворени ревизионни отвори, върху рамките вече има монтирана електроника и камери.
Според ИПБ въвеждането в експлоатация на конструкции в подобно състояние би представлявало грубо нарушение на строителните изисквания.
Организацията се позовава на Закона за устройство на територията и нормативните правила за въвеждане на строежите в експлоатация.
„Стълбът действа като гилотина“
Особено остро е предупреждението за пасивната безопасност.
Според експертите част от конструкциите попадат в зона, до която може да достигне автомобил, напуснал пътното платно, без масивните стълбове да са защитени с подходящи ограничителни системи или деформируеми буфери.
„При евентуален сблъсък с подобно твърдо препятствие при скорост 70-90 км/ч необезопасеният масивен стълб действа като гилотина за автомобила и неговите пътници“, предупреждават от ИПБ.
Експертите сигнализират още за висящи кабели и шлангове, отворени ревизионни прозорци и необезопасени участъци около фундаментите.
ИПБ: Не можем да изграждаме пътна безопасност със страх
Институтът подчертава, че подкрепя модерните технологии за контрол на движението, но настоява те да бъдат въвеждани при прозрачност и ясни правила.
„Контролът не трябва да се превръща в самоцел“, заявяват от организацията.
Според ИПБ обществото трябва да знае какво точно се изгражда, какви са техническите характеристики на системата, кой я управлява, какви данни събира и как те се съхраняват.
„Когато обществото не получава достатъчно информация, неизбежно се появяват спекулации и страхове. А страхът не е устойчив модел за управление на поведението“, се казва в становището.
От Института допълват:
„Държавата трябва да изгражда доверие, а не страх. Технологията трябва да бъде инструмент на закона, а не заместител на управлението на риска.“
Какво могат новите камери?
Темата е особено чувствителна заради широките възможности на новата система за контрол.
Както вече беше публично съобщено, в София се предвижда разполагането на 200 нови камери на 35 кръстовища по Околовръстния път и Северната скоростна тангента. От „Пътна полиция“ обясниха, че устройствата могат да установяват нарушения, свързани с използването на обезопасителни колани и мобилни телефони при управление.
Публично представените технически възможности включват още разпознаване на регистрационни номера, неправилно използване на пътни ленти, преминаване на червен сигнал и други нарушения.
Именно заради широките възможности за автоматизиран контрол ИПБ настоява изискванията към законността, техническата сигурност и обществената отчетност на системата да бъдат максимално високи.
Три искания към институциите
Институтът за пътна безопасност настоява първо за незабавно спиране от експлоатация и обезопасяване на визираните съоръжения, докато не бъде доказано, че те отговарят напълно на строителните и техническите норми.
На второ място организацията иска пълна проверка от ДНСК на строителната документация, включително наличието и съдържанието на съответните актове за приемане и въвеждане в експлоатация.
ИПБ настоява още да бъдат публично огласени проектантите, строителният надзор и длъжностните лица, които са одобрили и допуснали изграждането и експлоатацията на съоръженията.
В становището организацията използва изключително тежката формулировка „институционален рекет върху безопасността на гражданите“.
Сигналът идва на фона на продължаващия дебат за ефективността на контрола по пътищата. Само преди седмици ИПБ обяви резултатите от своя оценка на риска върху над 60 000 км пътна мрежа и отново настоя държавата да премине от управление на последствията към управление на самия риск.
Очаква се реакцията на компетентните институции по тежките твърдения на Института за пътна безопасност.
