Всеки ден социалните мрежи се превръщат в своеобразен бюлетин за безумието по родните пътища. И вършат работата, която би трябвало да върши държавата – да показва нарушенията на пътя.
Изобилства от снимки и видеа на опасни изпреварвания, засичания и всевъзможни други нарушения.
С кадри на поредния шофьор, който лети със скорост, несъвместима със здравия разум.
С поредния шофьор, който държи телефона в едната ръка, а живота на останалите – в другата.
Все повече хора снимат и публикуват. Показват нарушения, които иначе никога нямаше да стигнат до очите на обществото.
Само че тук има един любопитен парадокс.
Някои от тези клипове са заснети с телефон в движение – нещо, което само по себе си представлява нарушение на Закона за движението по пътищата, ако водачът използва устройството без система "свободни ръце".
Други пък са записани от видеорегистратор.
Именно той е голямата разлика.
Телефонът може и да разсейва шофьора, но видеорегистраторът не отклонява вниманието му. Той просто записва, без да пропуска детайли.
И ето тук неизбежно възниква един въпрос.
След като държавата не може да бъде навсякъде, защо да не превърне десетки хиляди водачи в своите най-надеждни свидетели?
Защото точно това представлява видеорегистраторът.
Той не е полицай, не е и съдия. Но е обективен свидетел на всичко, което се случва на пътя.
В България използването на видеорегистратор е напълно законно. А записите от него могат да бъдат приети като доказателство по съдебни производства, включително при пътнотранспортни произшествия.
Разбира се, те не са автоматична присъда и влизат в преценката заедно с всички останали доказателства. Но често именно те дават отговор на въпроса, който иначе остава без категоричен свидетел:
Какво всъщност се случи?
Защото истината често е само една, но въпросът е кой я е видял.
Кой навлезе в насрещното?
Кой мина на червено?
Кой кого засече?
Колко дела биха приключили далеч по-бързо?
Колко измами към застрахователи биха били предотвратени?
Колко невинни шофьори не биха се оказали обвинени?
Колко семейство не биха чакали с години истината?
Трудно е да се измери. Но е лесно да си представим.
Още по-интересно е, че в редица държави подобна практика отдавна е ежедневие. При някои, като Русия например, даже са почти задължителен аксесоар заради честите спорове при катастрофи и опитите за застрахователни измами.
В Обединеното кралство пък полицията приема видеозаписи, изпращани от граждани през специализирани платформи, по които впоследствие се налагат санкции за опасно шофиране.
А в Германия съдилищата вече приемат записи от видеорегистратори като доказателства при конкретни дела, когато това е необходимо за установяване на фактите.
В Полша, Чехия, Румъния и балтийските държави видеорегистраторите също са масово използвани и често именно техните записи решават спорове при катастрофи.
Това съвсем не означава, че камерите заменят закона. Но му дават очи.
Именно затова си струва.
Да се запитаме и друго – има акции за скорост, акции за алкохол и наркотици, акции за обезопасителни колани, за проверка на винетки, кампании преди летния сезон, преди зимния сезон.
А защо никога не е имало национална кампания за насърчаване на използването на видеорегистратори?
И не говорим за поредната екстра към автомобила. Не е и просто камера, а дори възпитава всички участници на пътя. Защото когато знаеш, че всяко твое действие остава записано, много по-трудно ще минеш на червено или ще засечеш друг автомобил.
Много по-трудно ще минеш метър.
Защото камерата няма нужда от памет – и не забравя.
И ако все пак стане инцидент, не дай си Боже, камерата няма да заеме ничия страна. Ще покаже обективната истина.
След такава унищожителна поредица трагедии по родните пътища, обществото с право настоява за по-строг контрол, повече полиция и по-тежки наказания.
Постоянно се дават примери какво е поведението и какви са законите зад граница. Но това не решава проблемите у нас.
Технологиите обаче са една добра възможност – не да се следим взаимно, а да бъдем разумни и справедливи на пътя.
Ясно е, че държавата никога няма да може да постави полицай на всяко кръстовище. Но би могла да насърчи култура на поведение, в която наистина има смисъл.
Един видеорегистратор струва по-малко от един резервоар гориво. По-малко от един комплект гуми. По-малко от един ремонт след лек удар.
Но в един-единствен момент може да струва повече от всичко това, взето заедно.
Защото може да спаси човешки живот. А ако не успее – поне да спаси истината за него.
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
