По повод 30-годишнината от “Мадридския протокол” към Договора за опазване на околната среда в Антарктика, в Софийския университет “Свети Климент Охридски” се проведе семинар с български и испански полярници. В него участва и писателят Хавиер Качо, който даде специално интервю за “Над 55”. 

- Добре дошли в София! Колко пъти сте били в нашата страна?

- И аз не знам! Преди четвърт век започна приятелството ми с българските учени. Оттогава, та до днес, посещавам България по най-различни поводи - работни срещи, лекции, семинари. Или пък просто идвам, за да прекарам няколко дни с приятели. Обикаляме вашата прекрасна страна. 
Тя всеки път ме изненадва все повече и повече. 

Вие живеете върху хилядолетната култура на много народи Изненадва ме и бързият процес на модернизация, който се разгръща в страната. 

- Имате ли много приятели у нас?

- За изминалите 25 години преживяхме с тях твърде много неща и на Антарктида, и в България, и в Испания. Българските ми приятели идват в Испания не само за работа, но и за почивка. Винаги е приятно да се срещнеш с близки хора, да си спомниш с тях миналото и да го преживееш отново или пък да помечтаеш за предизвикателствата на бъдещето. 

Сред българските ми приятели искам да откроя Христо Пимпирев, с когото се запознах в Антарктида преди 25 години. На Белия континент двамата изживяхме незабравими моменти. Зарази ме неговата страст към живота, както и желанието му да посреща големите предизвикателства. Нашето приятелство с Христо е от онези, които оцеляват във времето и се превръщат в жизнен опит. 

Българи и испанци на ледения континент

- Разкажете, моля, как си сътрудничат испанците и българите на Антарктида. 

- Базите ни са съседни. Поддържаме чудесни отношения. Всеки е готов да помогне в напрегнат момент. Това е много важно на Антарктида, защото помощта, която ще получим в случай на нужда, може да дойде само от съседната база, от хората, които са до теб. Става дума за научните теми, които се променят с течение на времето и зависят от изследователските програми, които учените от всяка страна развиват там. 

- На какъв език общувате на Антарктида?

- На езика на приятелството. Може би се изразявам прекалено поетично, но е така. На Антарктида желанието да общуваш със себеподобните, без значение от коя страна са, какъв език говорят, каква им е културата, религията или расата, е в основата на всичко. Изграждаме мостове, които спасяват езиците. 

Езикът никога не е бил бариера за нашата комуникация
Можем да използваме английския, нали той е универсалният език на днешния ден. Или пък испанския, защото в зоната има много южноамерикански бази.
 
- Какви са трудностите на всекидневието на Антарктида?

- Твърде много! Там сме на място, където човешкият живот е изправен на границата на възможностите си. Ниски температури, силни ветрове, смъртоносни пукнатини в ледниците, самота. Да, мястото впечатлява с красотите си, но наказва със смърт и най-малката грешка. 
Хавиер Качо цени приятелството си с проф. Христо Пимпирев. 

- Случва ли се българи и испанци да хапвате заедно? 

- Естествено! Използваме празниците и рождените дни, за да прекараме времето заедно. Във всяка една от базите храната е типична за съответната страна. И е съпроводена с разговори, смехове, песни. Храната си я носим ние, на Антарктида не можем нито риба да ловим, нито да ходим на лов. Така пазим екосистемата. 

- Разкажете за българския принос в общата ви работа на Антарктида. 

- Сътрудничим си в много области на науката, в логистиката. Не бива да забравяме общите ни трудове. Трябва да подчертая приноса на българските учени в областта на геологията - те наистина са забележителни. А в последните години - и на терена на биологията. 

- Къде виждате перспективите на българо-испанското сътрудничество на Антарктида? 

- По-добри са от всякога. Много скоро океанографският български кораб “Св. св. Кирил и Методий” ще проведе изследователска дейност и логистика на Антарктида. Това ще даде възможност да разширим сътрудничеството между нашите учени и да подобрим резултатите на техните изследвания. Вашият кораб предлага големи възможности за бъдещата ни работа. 

- Смятате ли, че някой ден Антарктида ще се превърне в място за туризъм, където всеки човек ще може да иде за уикенда? Или пък да прекара там седмица като на курорт? 

- Антарктида вече е туристическа дестинация, където хората прекарват кратки периоди от време. Но това е много скъп туризъм. Малцина си го позволяват. Винаги ще е така. Антарктида е много далече, а условията там са такива, че цените за посещение винаги ще са много високи. Не вярвам, че някой ден ще постигнем там масов евтин туризъм. Туризъм на Антарктида крие големи опасности, които невинаги са добре обяснени на туристите. Трябва да се спазват много правила по отношение на околната среда.

Да се има предвид къде може да акостира корабът, да се знае точно какво поведение трябва да съблюдават туристите на малките участъци земя, разрешени за посещения. Всички остатъчни продукти на навигацията трябва да бъдат събрани и транспортирани в пристанищата, откъдето е дошъл корабът. Трябва да бъде избегнато замърсяването на околната среда. Антарктида е единственото място на планетата, което все още е далече от амбициите и желанията за експлоатация от страна на човека. 

Щрихи към биографията

Писателят изследовател Хавиер Качо е роден през 1952 г. Занимава се с изследвания на озоновия слой още през 80-те. Свързва съдбата си на учен с Антарктида. През 1986 г. той е член на Първата испанска експедиция до Ледения континент. Дълго време ръководи испанската полярна база “Хуан Карлос I”. Участва в научни и медийни кампании за озоновата дупка, пише и книгата си “Антарктида: озоновата дупка”, която е втората в света по тази тема. Автор е на бестселъра “Амундсен - Скот: дуел на Антарктида”, който претърпява в Испания шест издания. Книгата е преведена на български език с предговор на проф. Христо Пимпирев. 


Нели ИВАНОВА