През 1965 г. шест тийнейджъри от Тонга решават да избягат от строгото католическо училище. Мечтата – приключение до Фиджи или дори Нова Зеландия. Реалността – осем дни дрейф без вода в открития океан, пише "Телеграф".
Без карта. Без компас. Почти без храна.
Буря къса платната, чупи руля и оставя лодката без контрол. Момчетата оцеляват с по няколко глътки дъждовна вода на ден, докато в хоризонта не се появява скалистият силует на Ата – необитаем остров, където следващите 15 месеца ще бъдат изпитание на волята им.
Първите дни са брутални – сурова риба, морски птици, събиране на дъждовна вода. Но вместо хаос, те избират ред.
Построяват заслон от отломки, малка градина, постоянен огън, който не угасва нито за ден, импровизирана "фитнес зона", дори игрище за бадминтон.
Три месеца им трябват, за да запалят огън чрез триене на дърво. Когато успяват, го пазят като свещен пламък.
Когато възникват конфликти, правилото е просто – разделят се временно, изчакват да изстинат емоциите и после се извиняват. Няма битки за власт. Няма разпад. Има екип.
Един от тях – Стивън – чупи крака си при падане. Останалите го обездвижват с примитивна шина и го лекуват месеци наред. Когато по-късно лекарите го преглеждат, установяват, че костта е зараснала почти идеално.
Спасението
На 11 септември 1966 г. австралийският капитан Питър Уорнър насочва бинокъла си към Ата и вижда шест фигури, които плуват към кораба му.
"Тук сме от 15 месеца", казва едно от момчетата на перфектен английски.
Но завръщането не е триумфално.
От острова – в килията
В родината си те са арестувани. Причината – откраднатата лодка. Собственикът настоява за наказание.
Капитан Уорнър обаче плаща обезщетението и ги освобождава. По-късно историята им обикаля света, а кралят на Тонга лично благодари на спасителя.
Момчетата стават част от екипажа му и наистина виждат света – но вече не като бегълци, а като моряци.
История, по-силна от литературата
Докато в романа на Уилям Голдинг децата на острова се превръщат в чудовища, реалността от 1965 г. показва нещо различно – солидарност, дисциплина и човешко достойнство.
Понякога животът пише по-светли сценарии от художествената измислица.
И доказва, че когато цивилизацията изчезне, човекът не е обречен да подивее. Понякога той просто започва да си помага.
