През лятото на далечната 1841 г. един млад балканджия от габровското село Кметовци слиза в равнината с волска кола, след която закача още една, която да размени срещу пшеница. Този майстор колар се озовал в Обретеник. 
Османският управител на това русенско селище харесал изработката на каруците и предложил на майстора да остане при тях, за да прави и поправя колите на обретенчани. Богатата Дунавска равнина запленила момъка Цаньо Николов, който приел поканата и след време довел семейството си - жена и две деца. В новия дом Кръстина ражда на Цаньо още четири деца. 

Когато през 1988 г. Коларовият род организира своя родова среща във връзка със 140-годишнината от неговото основаване, Цанковата фамилия наброява над 600 души 

Един от наследниците е Иван Коларов (Иван Стоянов Иванов) - публицист, литературен критик, поет, преводач и автор на редица произведения.

Роден е на 1 април 1923 г. в с. Обретеник, но за себе си пише: не вярвайте в моето рождение.

Първи опити в поезията прави още във второ-трето отделение. Тази негова любов остава до края на дните му. Есента на 1938 г. Иван Коларов постъпва ученик в гимназията в Бяла. Там се запознава със Симеон Балтаджиев, който е собственик на книжарница-печатница “Есперанто” и редактор на местния вестник “Нива”. В книжарницата на Балтаджиев се събират най-будните ученици, сред които е и начеващият поет Коларов. Балтаджиев отпечатва във в. “Нива” неговите първи стихотворения, а през 1942 г. издава стихосбирката му “Първи стъпки”. 

На 33-годишна възраст писателят приема фамилията на майка си - Коларов

През периода 1943/1944 г. завършва Въздушно техническо училище - летище Карлово.

Преди 9.IX.1944 г. бил политзатворник, това е една от причините да критикува недостатъците на тогавашния строй. След казармата работи като писар в общината в родното си село и в същото време е секретар-библиотекар на читалището. В годините около 1946 г. той е кореспондент за Бяла и беленската околия на в. “Дунавски отечествен фронт” - Русе.

В Обретеник пее като тенор в четиригласния черковен хор, а с братя Кънчеви създават към местното читалище оркестър “Струна”, където свири на цигулка. 
Иван Коларов със своите родители

Поради здравословни проблеми Коларов заминава на лечение във Варна, там съдбата го среща с бъдещата му съпруга Невена Мечкова от с. Катунци. През 1950 г. двамата сключват брак. Коларов започва работа в редакцията на в. “Народно дело” в морската столица. В същото време задочно учи и завършва журналистика и езикови школи, след което се преместват в София и постъпва на работа като главен редактор в Радио София. След установяването на семейство Коларови в столицата започват да колекционират картини и карикатури.Техният дом се превръща в една своеобразна културно-художествена сбирка от произведения на изкуството и художествена литература.

Иван Коларов е сред учредителите на Съюза на преводачите в България, на Клуба за гласност и демокрация, учредител на Съюза на българските журналисти и член на Сдружението на писателите. Дългогодишен редактор в БНР и в БНТ. Сътрудник на Окръжния вестник “Софийска правда”, където рецензира книги. Бил е също редактор във в. “Вечерна поща”, а след това и във в. “Народни права”. Редактор е в Центъра на народно творчество в сп. “Художествена самодейност” и “Естрада”. Негово дело е дългогодишното съществуване на литературния кръжок “Пейо Яворов”, на литературния кабинет “Иван Вазов”, учредява “Клуба на хумористите” и участва в инициативния комитет за изграждане на “Дом на хумора и сатирата” в Габрово.

Коларов споделя в спомените си за издавания в. “Банкя”, в който е отразена голяма част от десетгодишната му литературна дейност в курорта като основател и художествен ръководител на литературния кабинет “Иван Вазов”. По това време и двамата със съпругата си Невена са безработни и получават малки хонорари - тя като преподавател по френски език в детската езикова школа към читалището, а той като ръководител на младите таланти.
По душа - родолюбец и европеец.
Иван Коларов и акад. Петър Динеков, 26 май 1983 г.

Пътешественик - кръстосва тогавашните Югославия, Чехословакия, Турция, Гърция, Германия, Италия, Франция...Превеждал е руски, румънски, сръбски, турски и английски автори. Негови творби са превеждани на редица езици. Публицист, литературен критик, преводач, поет и автор на над тридесет произведения, между които са му най-мили репресираните “Хипотези” и “Главня посадена” и биографичният роман за Васил Левски - “Печеля за цял народ”. Със забраняването на книгата “Люти чушки” на Радой Ралин е тясно свързана и съдбата на “Хипотези” от Ив. Коларов, която Р. Ралин през 1968 г. разписва за печат.

И двете книги на авторите биват забранени от Държавна сигурност. През 1977 г. пловдивското издателство “Хр. Данов” определя “Хипотези” като “неубедителни”, а през 1980 г. книгата е върната от варненското издателство “Г. Бакалов” поради “липсва истинско изкуство”. За първи път книгата излиза от печат през 1990 г. 

Ив. Коларов е уволняван три пъти, шест години остава без жилище, с три спрени (забранени) книги и осем години без работа

Заедно със съпругата си Невена Мечкова организира една от първите в страната селски художествени галерии.
През 1986 г. те даряват на Обретеник богата колекция живопис, графика, малка пластика и карикатури за картинна галерия. Сред тях са 74 художествени творби на известни български художници - Борис Димовски, Доньо Донев, Александър Поплилов, Георги Павлов - Павлето, русенските художници Димитър Станчев, Николай Русчуклиев и др. Дарението включва още личен архив, състоящ се от литературни творби на автора, 25 снимки, цигулка, компас и бинокъл и т.н. За жалост, част от експонатите липсват при опит за кражба.

На 12.01.2009 г. големият писател сатирик ни напусна.

Павлина ПЕТКОВА