Преди време в едно интервю, което Иван Яхнаджиев даде за в. “Над 55”, той се пошегува, че според тибетските мъдреци сигурно ще живее още дълго, щом отдавна се е отказал от секса. Може и да е вярно, защото преди месец закръгли 75, а все още е в прекрасна физическа и творческа форма. А най-хубавото е, че не си е загубил и чувството за хумор. Ще се убедите сами.

- Иване, като че ли вчера правихме интервю за 70-годишния ти юбилей, а ето че вече си на 75. Не ти ли се струва, че много бързо минава времето?

- Колкото повече напредват годините, толкова повече не можеш да стигнеш времето, то сякаш лети.

Не ти стигат силите да догониш твоето време, то изтича между пръстите и ти не можеш да направиш нищо

То става все по-бързо и по-бързо, докато накрая просто свършва... Аз понякога казвам на сина ми - хайде, направи го това ателие най-после, защото нямам време. Един творец на тези години все повече си дава сметка за това.

- Отпразнува 75-годишнината си в Рим. Как мина този твой специален ден?

- Предложиха ми сауна, бях 1 час там, после бяхме на 1-2 кафета, на ресторант. А най-хубавото беше, че гледахме изложбата на Ван Гог в центъра на Рим на “Пиаца Венеция”.

Беше наистина вълнуващо съвпадение, защото Ван Гог е роден на 30 март, а аз на 31

Изпитах голямо удоволствие да видя оригиналните картини на този уникален художник.

- Усещаш ли някаква промяна от тази дата насам?

- Не бих казал промяна. Нямам никакви оплаквания в здравословен план, просто трябва да започна да внимавам повече с храната. Важното е да се яде по-малко, това съм го разбрал. Не пия алкохол, защото не мога вече, боли ме главата. И единственото, което ми остава, е да рисувам. Да се надявам, че ще мога да рисувам в Италия, където синът ми ми купи ателие и сега му прави ремонт. Бих искал там да работя, защото е много вдъхновяващо, има много колеги, с които мога да общувам. И много изкуство има в Италия. Това за мен е мечта.

- Тоест ти не скучаеш в Рим?

- Не скучая, защото живея с един много динамичен син, който непрекъснато пътува, а аз го придружавам като оператор. Неотдавна бяхме в парламента в Брюксел, видях много президенти, политици, включително и нашия президент. Снимах го и 5 минути след това пуснах снимки във фейсбук, докато другите медии още не бяха реагирали.

- О, да, и нашите читатели са ставали свидетели на твоя репортерски хъс. С интерес бяха приети твоите репортажи, които направи за нас. Но освен че снима президента Румен Радев, разбрах, че си получил и поздравителен адрес от него по повод 75-годишнината ти.

- О, да, хубав поздравителен адрес. Това беше много важно за мен. Причината беше, че няколко пъти работим с Румен Радев с деца на различни форуми. Той умее да общува с малките и те го харесват. Разговарят с него, пък и той е много любезен с тях.

- Понеже сме приятели, си позволявам да те попитам - заглеждаш ли се още след хубавите момичета, Иване?

- Виж, бодиарт няма да откажа, но друго сигурно ще откажа... Виж какъв съм стар... (Смее се.) Както сме си говорили с покойния главен редактор на в. “Над 55” Любомир Михайлов, на тия години човек трябва да внимава с любовта

Въпреки че той беше много жизнен, много мъжки човек. Знаеш ли, за него се сещам често с много хубаво чувство.

Иван Яхнаджиев с Чичолина

- Има една стара тема - колко са хубави българките. Сега, като живееш повечето време в Италия, а там има много красиви жени, мислиш ли, че това е истина или е просто мит?

- В Италия има много хубави жени, но ако ходиш по улиците, толкова красиви няма да видиш. Най-малкото защото има много туристи и те се объркват с местните хора. Но да, италианките са наистина хубави. Не мисля обаче, че когато станат на години, са толкова впечатляващи, както нашите жени, които запазват хубостта си във времето.

Италианките някак се променят физически, а българката си държи първенството

(Смее се.) Дано не се развали, защото това, което виждам напоследък, тези силиконови устни и други “подобрения” са тъжна гледка. Пак има нещо, което не сме разбрали както трябва. (Смее се.) Както всичко друго, и това приемаме погрешно.

- Ако трябва от висотата на твоите 75 години да посъветваш над 55-годишните, какъв съвет би дал?

- Съвет трудно се дава. Ако човекът е артист, мисля, че трябва да бъде в Европа. Защото в България все още не са изчистени нещата от близкото минало. И обикновеният човек, дай боже, да ходи повече в Европа, дай боже, да се научи да посещава повече галерии, театри и концерти. Мисля, че вече отдавна не гледаме само магазините. Да гледаме и културата на местата, където ходим, и ако можем, да я пренасяме в България. Не може първите думи, като се върнем, да са - там колко хубаво и чисто е, пък тук, гледай какво е. Като слезеш на летището, и си казваш - ааа, вече си личи, че сме в България.

- А ти рисуваш ли в Рим?

- Да, правя едни малки неща. Защото големите трудно минават през границата. Но когато ателието е готово, ще започна да правя по-сериозни неща. Отивам повече в абстрактното, в една друга посока.

- Кажи ми сутрин като станеш, каква е първата ти мисъл?

- Първо свикнах, че имам много битова работа. Да сложиш дрехите в пералнята, да оправиш къщата... Не искам да бъда един възрастен, стар човек, на който са му мръсни чиниите, на който не му е изпрано бельото... Не, такъв не искам да бъда. И то заради себе си. Трябва да си вземеш душ, да изглеждаш добре. Не мога да допусна да се занемаря, защото съм вече на години.

- А с каква мисъл заспиваш?

- Първо - да мога да заспя. Първото, което правя, е да изгоня лошите мисли. Ооо, гоня ги цяла нощ. Ти се махай и ти се махай, не ми трябваш... Защото са много вредни. И понякога като някоя мисъл ме подлъже, цяла нощ не мога да мигна. И кафе вече не мога да пия, защото не мога да спя. В Италия покрай сина ми пиех много кафета, защото искам да съм близо до него. Ако не пиеш кафе, не си в Италия. Там има една подробност - има кафенета за туристи, има кафенета и за италианци. Те си знаят къде да ходят, в кои кафенета, които обикновено не са в центъра. Центърът е за туристите. 

- Какво е твоето пожелание за нашите читатели?

- Да гонят лошите мисли преди лягане, да си мият чиниите и да си сменят бельото всеки ден... И да внимават на кого отварят, когато някой чука на вратата. Защото възрастният човек у нас няма сигурност.

Щрихи към биографията

♦ Роден е на 31 март 1948 г. в София. През 1977 г. завършва Националната художествена академия “Н. Павлович” - специалност живопис, в класа на проф. Дечко Узунов. Направил е десетки самостоятелни изложби в България и чужбина, в страни като Белгия, Италия, Турция, Гърция, Холандия, Кипър, Германия и др. Негови картини притежават личности като Маргарет Тачър, Берлускони, Н. В. цар Симеон II и много други частни колекционери. В България почти всички големи галерии имат негови платна. Бил е главен художник на община “Студентска” и зам. главен художник на София. 

♦ Иван Яхнаджиев е родоначалник на бодиарта в България. Носител е на международни отличия, сред които награда за миниатюра в Амстердам, Холандия, през 1996 г. е отличен със специална награда за композиция и време във Франкфурт. Илюстрирал е много книги, сред които “Послепис за рухнали митове” на Ханс Раймунд, "Духовно здрачаване” на Георг Тракъл, "Сън в изгание” на Райнер Кунце и др. През 1999 г. заедно със сина си стават основатели на Музея на копчето в Перуджа. 

♦ Той често живее в Италия, където е синът му Александър Яхнаджиев. 

Валентина ИВАНОВА