Иван Яхнаджиев: Не съм забравил мириса на бабините курабийки

Възрастният човек трябва да е щедър, така ще научи на щедрост и младите хора, казва художникът

Неотдавна пътувахме с Иван Яхнаджиев в тролея, когато чухме малко момченце да казва на майка си: “Мамо, мамо, виж, Дядо Коледа!”. То сочеше художника с пръстче и му се радваше. Всички пътници се засмяха, а Иван ми призна, че не за пръв път припознават в него белобрадия старец, особено когато Коледа е близо. 

Това стана повод за този наш весел разговор в навечерието на празника.

- Иване, разбирам малчуганите, защото физически ти много приличаш на Дядо Коледа с бялата си брада, с усмивката си... 

- О, да, с годините все повече... (Смее се.)

- Тези, които те познават обаче, знаят, че приликите не свършват дотук. Ти непрекъснато подаряваш свои картини.

- Ами Дядо Коледа е щедър характер. Щедростта е типична за него. Той раздава не само подаръци, винаги раздава и радост. Това е някаква форма на доброта. И нека не бъркаме подаръците с рушвета, както често се случва по нашите ширини. (Смее се.) Да се разграничим от него. 

Дядо Коледа не прави рушвети, а подарява от сърце

Да се прави разлика!

- А ти по-щастлив ли си, когато даваш и подаряваш?

- Да, освен това бизнесът ми е такъв. Аз, за да общувам с някого, това, което правя, трябва да стигне до него, за да стане връзката. По този начин общувам с хората. Любовта не е ли същото? Запалваш в някого любовта, защото търсиш общуване. Аз мисля, че колкото и да не ме разберат някои колеги, художниците трябва да са щедри

Защото един артист подарява творчеството си. Невинаги трябва да чакаш да получиш пари за това, което си направил. Болшинството артисти са бедни. Те подаряват, после мислят за хонорар. 

- Откривам още една прилика между Дядо Коледа и теб. И ти като него прекрасно общуваш с дечицата.

- Така е, обичам да общувам с малчуганите и от години това ми носи много радост. Тук има и нещо друго - възрастният човек трябва да е щедър и да учи на щедрост и младите. Той възпитава по този начин. Една добра дума не е ли щедрост? Защо да не те поздравя? Дядо Коледа е майстор на комплиментите, той умее да прави комплименти. Трябва да се учим от него.

- Ти къде ще бъдеш на Коледа тази година?

- Предполагам, че ще бъда при Сашо, сина ми, в Италия, както обикновено. Там караме Коледа.

- По-различна ли е италианската Коледа?

- Разбира се, че е по-различна. Празникът освен всичко друго е и традиция. А ние тук малко сме позабравили нашите традиции. Интересното е, че когато отидат в Австрия, Италия или в Германия, срещам по площадите млади българи, там традицията се спазва, има я. Има го приповдигнатото настроение... Дядо Коледа е точно това - той раздава настроение.

- Какво от традиционните коледни ястия обичаш най-много?

- Аз си спомням курабийките. Баба ми винаги ги правеше. После в по-късните години дойдоха тортите, сладките, но курабийките са нещо много близко до коледния дух. Обикновено казват - чашата вино, греяната ракия, това го правеше дядо ми. А мириса на курабийките не съм го забравил.

- Някога случвало ли ти се е да се обличаш като Дядо Коледа?

- Не, не ми се е случвало, когато Сашо беше малък, канехме платен Дядо Коледа у дома. И забавното беше, че той винаги идваше пиян. Ние го чакахме на балкона и той като слизаше от колата, едва ходеше. Обяснимо е - навсякъде са го черпили. 

Има бащи, които винаги настояват да вдигнат наздравица с Дядо Коледа

Това е голям проблем за него. Той не може да откаже, но след третата визита вече е пиян. (Смее се.) Много ми харесва, че той кани децата да му седнат на коленете, това е една близост, както правят дядовците. И не знам защо, ама те много се радват на брадата му. И думите на Дядо Коледа се помнят много дълго, неслучайно той идва с елените отдалече... Изниква от нищото.

- А каква беше твоята изминала година?

- Като всяка друга година - трудна. При мен някак така се случи, вероятно при всеки художник и творец е така, годините са трудни, не са лесни. Няма как да кажеш - това беше една лесна година. Аз нито съм на заплата, нито очаквам някой да ме повиши и да кажа - това беше една успешна година. Аз съм щастлив, когато успея да продам картина или да подаря. Знаеш ли, винаги около Коледа нося в чантата си някоя малка картина, за да зарадвам някого - я случайно срещнат, я продавач в някой магазин, най-обикновени хора, които въобще не очакват

Или някой, с когото съм се заприказвал в трамвая. И това страшно ми харесва. Срещал съм хора, които ми казват - помниш ли, някога ти ми подари картина.

- Кога порастваме - когато спрем да вярваме в Дядо Коледа ли?

- Вярата в Дядо Коледа е една емоция. Тя не може да спре. Това значи да спреш да вярваш, че има любов, че ще се влюбиш. Носиш го в себе си, независимо от годините. 

- Ако срещнеш Дядо Коледа, какво би пожелал за себе си?

- Преди всичко здраве за мен и сина ми. Другото си зависи от всеки човек, но здраве - да. Обикновено хората си пожелават и берекет, според мен тази хубава дума е нещо по-различно от имането на богатство. Това е дума, която много ми харесва. 

- Отдавна съм разбрал, че в този живот богат няма да стана 

Така че и да ми го пожелава Дядо Коледа, не му вярвам. Но да има берекет - това е да събереш плодовете на това, което правиш. А в кръга на шегата, ще го помоля да ми ходатайства пред Снежанка да направя бодиарт. И ако може, без хонорар. Само джуджетата да не ми пречат, че дума не мога да кажа от тях. Нека те си стоят при Дядо Коледа и да му помагат да прави играчки за децата. (Смее се.)

- А на читателите на “Над 55” какво пожелаваш?

- Да не спират да вярват в Дядо Коледа, като децата. Защото той всъщност е една надежда - болните го чакат, бедните го чакат, всички го чакаме... И да не забравяме в коледната нощ тези, които не са между нас. Всеки има някой, за когото се сеща в тази магична нощ. Аз например винаги се сещам за баба ми. Свързвам празника с нея. Тя умееше да създава топлина.

Не само че слагаше дърва в печката, печеше баница и погача, но тя самата излъчваше топлота. Беше една пълна жена със светли очи и винаги правеше топла тази нощ. Както бабите могат да ти направят коледната вечер, никой друг не би могъл. Нека хората над 55 не го забравят. Пожелавам им още да чуят звънчетата, да имат ухо и настроение за тях.

Валентина ИВАНОВА

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук