Иван Яхнаджиев: Мислехме, че колкото повече пием и пушим, толкова по-големи художници ще станем

Нашият преподавател в Художествената академия беше големият Дечко Узунов. Той беше за нас  еталон за мода и елегантност. И понеже  пушеше пура и пиеше алкохол, ние  студентите му подражавахме  едно към едно.

Мислехме, че колкото повече пием и пушим, толкова по-големи художници ще станем. Искахме да сме като него във всичко, защото той беше нашият кумир и художник номер едно. Такива студенти бяхме, възторжени и с радостен дух, казва днес Яхнаджиев.


Питала съм се, може ли Яхнаджиев, художника, може ли за своите петдесет години рисуване,  да се е настанил вече във всеки дом, а неговите картини да създават домашната радост, така необходима за всяко семейство?   



Той лично не знае колко картини е нарисувал, но че рисува всеки ден, това за него  е закон, необходимост, която ако пропусне, се терзае.

Така както всеки ден има желание да се облече по начин, по който да извика  веселото настроение у себе си, а оттам то, настроението, да отиде и при  хората,  които среща през деня по пътя си.

Затова дрехите на Яхнаджиев са винаги весели и цветни
Ето, минал  е той вчера по улица „Раковски”, там са си махнали с ръка пътьом  с галеристката, скулпторка и художничка Мара Латева, която е открила своя галерия в едно тежко време и как издържа,  само тя си знае.  

А когато по-късно аз влизам в галерията й, тя се впуска да ми разказва  как красиво, весело и екстравагантно бил облечен Иван Яхнаджиев. А това я зарадвало и усмихнало през целия ден, докато работела в галерията си.  Точно каквото иска и Иван по принцип.



Художникът е познат със своята екстравагантност още от соцвремето. Нали и заради тази си екстравагантност и нежелание да бъде в „сивото поточе”, го изгониха от Съюза на художниците. Беше почнал сам да си урежда изложби, да прави модернистични картини, да говори за бодиарт, теми табу по онова време.



Стъжниха  му живота, но затова пък купувачите на негови картини го връхлетяха като тайфун и бяха готови да чакат месеци, докато се снабдят с негова картина. За ужас на достопочтеното управление на Съюза на българските художници, което контролираше всичко – от отклоненията по модернизма на загнилия капитализъм,  до продажбите на картините. 

Питам го, откога му е навика да се облича всеки ден с подбрано съчетание на цветовете в облеклото си.. Ето, например, днес е с жълти кецове, шапка с цвят есенно листо, шалът му е по тъмно зелен, а спортното яке е в особен наситен червен цвят.

„От времето, когато ни учеше Дечко Узунов в Академията. Искахме да сме като  самия Дечко Узунов във всичко и в облеклото! За нас той беше идеалът,  художникът когото копирахме и слушахме какво ни говори.”



Понякога, като тръгва за събитие, Яхнаджиев подбира жилетка и папийонка, а към тях търси  съчетание в цветовете на сакото и обувките. Друг път подбира  акварелни тонове и тогава елегантната жилетка върху бяла риза  придобива  централен акцент към цялото му облекло.

В ярки дни и празнични вечери, когато е поканен на рожден ден например, търси веселите  съчетания дори в несъчетаемото, но цветовете винаги си стоят красиво допълващи се, даже  трепетно и тананикащо дори.  Даже и гласът му като говори е такъв, по детски добродушен.



На  скорошния си рожден ден, беше облякъл дрехи с ярко съчетание от тъмно синьо, червено и жълто.  Щеше да походи по улиците без да празнува, защото много му е мъчно за  Цена Бояджиева. Как така изведнъж изчезна, отиде при звездите! А такива добри приятелчета бяха!

Така се разбираха и си помагаха  за изложбите в галерията на Софийската филхармония в зала „България”, където Цена бе управител на галерията.



Никой не я замести вече. Мъчно му е и не знае дали изобщо ще му мине тази мъка щом си спомня всеки ден за Цена. Ето на една снимка двамата са се облекли в еднакви цветове без да се наговарят.

Един път, когато ги срещнах  до градската градина, изненадах се: „И двамата сте в жълто”? Даже се снимахме тримата на една пейка. Казваха, че често се случва да са избрали един и същи цвят за облеклото си през деня по съвпадение.



Иван Яхнаджиев от години преподава рисуване на децата от Италианския лицей и иска да си рисуват по детски – с ярки цветове, с наивен възторг.

А аз като гледам Иван Яхнаджиев и него, и картините му, също се чувствам приятно наивна, красиво облечена и по детски весела. Като на Великденски празник!

Как ни трябват повече  хора като Иван Яхнаджиев, които да разнасят  със своите картини и човешко излъчване,  изкуството да се живее красиво!

Савка ЧОЛАКОВА , Блиц