Иван Яхнаджиев: Възрастта няма значение, когато правиш бодиарт

Родоначалник на бодиарта у нас е един от най-скандалните творци, художникът Иван Яхнаджиев, когото наричат българския Матиас. Той не се нуждае от специално представяне, защото неведнъж е гостувал на страниците на “Над 55”.

С него разговаряме за това интересно изкуство.

- Иване, помниш ли кога направи първия бодиарт?

- Беше някъде през 1989 г. Предоставиха ми една стая във в. “24 часа” в Полиграфическия комбинат. Моделът беше на фотографа Божидар Марков и той ми предложи - хайде да го изрисуваш. Да направим нещо интересно. Събра се много народ отвън. И толкова се бяхме притеснили, защото си казах - де да знам как ще реагират. Може да ме накарат от там да отида някъде, я в някое управление на полицията, я другаде. Всичко се случва. 
Рисувах гола жена, де да знам как ще го усучат (Смее се.) Напълни се с журналисти и това малко ме успокои. Беше много напрегнато, като излязохме навън, бяха големи овациите, но преди това не знаехме какво точно ще се случи.

- И така се започна?

- След това имах изложба по повод откриването на новата сграда на в. “Труд”, Тошо Тошев ме беше поканил. И в кафето на новата сграда правих бодиарт. Тогава пък беше дошъл Иван Костов - да открие сградата. Долу снимаха от Националната телевизия и един оператор ми казва: “Е, сега настъпи котето!”. (Смее се.) Пак се бях притеснил, защото Иван Костов щеше да види бодиарт. Когато той се появи, го попитах: Г-н Костов, нещо?... Няма нищо, каза той. Давай! Той за първи път виждаше бодиарт.

- Откъде ти дойде идеята?

- Като студент се ровех по разни енциклопедии, в библиотеката на Академията и в Националната библиотека. Американците отдавна бяха започнали да правят бодиарт. Той идва от индианците, които са рисували телата си преди лов, преди война, по време на ритуали за дъжд и т. н. При тях е било обичай да се изрисува тялото за предпазване от болести и успех в лова... Мисля, че оттам е тръгнал бодиартът. Днес на него трябва да се гледа като на сериозно изкуство, но мисля, че за това се изисква и съответната публика

- Доколкото знам, рисувал си по телата на модели не само у нас?

- Така е, къде ли не съм правил бодиарт - и в Гърция, и в Германия, и в Италия. В Перуджа направих нещо много интересно. Това беше, когато учих там една години история на изкуството, докато синът ми Александър беше студент. Проявата беше финансирана от Фестивала на шоколада, който се провежда всяка година, мисля, че беше октомври. Издялкват скулптури от шоколад, а публиката си хапва от парчетата, които остават. И в другия край на площада аз правех бодиарт.

След като нарисувах модела, го залях с 3 кг разтопен шоколад. Получи се много интересна смесица от колорит и шоколад. Вкусът на шоколада привлича. Виждаш как тече по една красива женска фигура. Бяха раздали малки лъжички и чашки на хората и те опитваха от този течащ шоколад. Предполагам, че е бил вкусен, но аз нямах време да го опитам.

На мен ми хрумна идеята моделът да се опре от вътрешната страна на витрината в магазина на Дизел и да се отпечата. Отвън се отбеляза фигурата от шоколада. Спомням си, че “Месаджеро” и други италиански вестници писаха на първа страница. 

- Освен актрисата Аня Пенчева, кои други известни жени са били твои модели за бодиарт?

- Последно правих бодиарт при откриване на изложбата ми “АнтивирусНО” в Къщата на София. Тогава модел беше шампионката по самбо Изабел Христова. Рисувал съм по тялото на Теди Церовска, която беше модел на “Плейбой”, също така по тялото на лекоатлетката Мерлин Арно - по повод 20 години от моя първи бодиарт.

- Четох някъде, че си предлагал бодиарт на порно звездата Чичолина, която беше и депутат в италианския парламент. 

- Беше по време на едно мое гостуване при сина ми Александър в Италия. Тогава се засякохме с прочутата порно звезда Чичолина 

Аз й предложих да нарисувам върху тялото й бодиарт. Тя помисли и отсече - десет хиляди евро. Разбира се, не можех да ги извадя на мига и казах, че като продам мои картини, ще платя... Но Чичолина бе категорична, веднага. Пък и вече не беше първа младост.

- Има ли значение дали моделът е млад или не?

- Всичко е в излъчването. Например Аня Пенчева не беше съвсем младо момиче, когато ми стана модел. Самата тя обаче ми предаваше своя плам, своето въодушевление. Беше се въплътила в своята роля и я играеше перфектно.

Помагаше ми, разбираше какво се иска от нея, тя е супер професионалист! А тялото й е перфектно, казвам ви го като художник, а ние художниците разбираме от тези работи.

Когато правиш бодиарт, възрастта не може да оказва влияние върху творчеството. Защото талантливият артист е способен да преобрази едно тяло дори когато то е на години. Може да го направи по-прекрасно и от най-прекрасното младо тяло. Това е способността на таланта и вдъхновението.

Бодиартът не е предназначен само за млади хора - нито да го правят, нито да позират, нито да го гледат. Той е за всички. Погрешно се разбира, че е приоритет само за младите. Напротив. Много възрастни хора могат да практикуват. 

- Има ли забавни моменти в правенето на бодиарт?

- Може би това, че обикновено когато приключа рисуването, заваляват въпроси - кой ще я къпе? Имат предвид модела. Поне 10 човека ще попитат и ще предложат услугите си.

- А на теб случвало ли ти се е да къпеш модела?

- Ами, не ми се е случвало. Този контакт между мен и модела свършва по един особен начин, когато си го нарисувал и жената се разходи и всички я видят. За мен там е финалът на творческия процес. А той е продължителен и уморителен. Често продължава 3-4 часа. Това си е една напрегната работа. Колкото до къпането на модела, все едно да си измиеш картината. Бодиартът е изкуство, когато го приемеш като такова. Това е изкуство върху тялото, платно няма - директно четка и тяло. А както и друг път съм ти казвал, където се докосва четката, ръката не пипа. Накрая мога да завърша с - опитай и ти! Това е моето пожелание към моите колеги, старците.

Що е то бодиарт и къде са корените му

Валентина ИВАНОВА