В първите дни на 2023 г. любимият на България водещ готвач Иван Звездев “избухна” с публикации по страниците на социалните мрежи с широка усмивка и гушнал първо внуче. Авторът на предаването “Бон Апети” сподели специално за читателите на “Над 55” най-вълнуващите мигове от живота си.

- Вече имате почетното звание “Дядо”, как се чувствате в новото си амплоа?

- Щастлив съм, здрав съм и аз, и близките ми. Какво повече да иска човек. А да дойде едно дете на този свят е чудо. Радвам се много и се надявам да имам още много внучета. Все пак имам три деца. Аз самият съм роден в многодетно семейство. 

Майка ми Нели е от стар софийски род, а баща ми Димитър е роден в Аржентина

Имам по-голям брат - Александър, и по-голяма сестра, която се казва Боряна. Детството ми беше прекрасно - уроци, игри и шеги. 

- Как попаднахте в цирка, за немалко хлапета това е била неосъществима мечта?

- Навремето идваха в училищата и подбираха деца за всякакви спортове. Аз тренирах спортна гимнастика и така се озовах в цирк “Балкански”.

Времето, прекарано при “бате Сашо”, както наричахме Александър Балкански, беше за мен “казарма преди казармата”, заради строгата дисциплина. Правех сложни акробатични изпълнения, които ме превърнаха в звездата на цирка, без да звучи нескромно. Обиколихме доста страни, играехме пред хиляди хора, включително пред покойния папа Йоан Павел Втори и звездата на футбола Диего Армандо Марадона. 

Когато излязох от цирка, беше настъпило времето на демократичните промени. Нямах желание да напускам цирка, но решението взеха родителите ми.

След като се уволних от казармата, се ожених за жена ми Юлиана, с която имаме три прекрасни деца - дъщеря Даниела, която първа ме направи дядо, и двама синове - Димитър и Иван.

- А как решихте да станете готвач? 

- В цирка бях на постоянна диета и винаги си мечтаех за вкусна и добре приготвена храна. Още бях ученик и през летните ваканции ходех на “Щъркелово гнездо”. Там помагах в кухнята и се учех да готвя. Харесваше ми. Това и свиренето на саксофон бяха любимите ми увлечения. 

Ако не бях станал готвач, вероятно щях да стана музикант

Дори наскоро участвах в едно студентско филмче заедно с Етиен Леви, където изпълняваме “Червено вино снощи пих”.

В новите демократични времена професията готвач се измъкваше от столовата кухня и вече ставаше по-уважавана и достойна, както винаги е било в Западна Европа. Ако стана добър готвач, ще бъда и добре платен, казах си аз.

- Ок, решили сте, но как се става успешен шеф?

- С много четене, учене и готвене. Навремето нашето образование в Техникума по обществено хранене не ни научи на много неща. Наложи се да се самообразовам. Пък и времената бяха такива, че на преден план излезе чуждата кухня - италианска, френска, азиатска...

Аз продължавам да се уча, кулинарията е изкуство, което се развива непрекъснато

Има много нови техники. Но в началото работих в няколко ресторанта и след известно време си отворих собствена шкембеджийница. За жалост, вече беше дошло времето на мутрите и рекетьорите. За няколко месеца стъклата на заведението ми бяха облепени със стикери на застрахователни компании. Аз съм свободолюбив човек и бях много ядосан от създалото се положение. 

Тогава реших, че ще емигрирам в родината на татко ми Аржентина 

Там преди Втората световна война са емигрирали баба ми, дядо ми и други наши роднини по бащина линия. Не са били женени още. 

Тук в онези тежки времена се е говорело, че в Южна Америка дават земя за обработване без пари. Много българи по това време се качват на параходите и отпътуват от родината. Били са икономически имигранти, бедни, но работливи хора. Баба и дядо са се върнали отново в България след 9 септември, през 1955 г. Решили са, че тук ги чакат светли бъднини, вярвали са... 

Така или иначе, в Аржентина имам много роднини - лели, чичовци, братовчеди, с които и досега поддържам топли отношения. Със съпругата ми бяхме младоженци и онова пътуване започна като сватбено пътешествие. 

Там започнах да работя с доста голям успех. Намерих нови приятели, печелех добре. Аржентинците са много дружелюбни хора, изпитват голям респект към европейците. Ето защо там бях много уважаван и дори мислех за свой ресторант. Съпругата ми обаче не успя да свикне със страната на пампасите и гаучосите. Аз много обичам и държа на семейството и затова се върнахме в България, която отново беше в криза. 

Сварихме Виденовата зима, но по-добре бедни и щастливи, отколкото богати и нещастни

Това бяха за мен най-трудните ми години. 

- Все пак сте успели!

- Чудех се с какво да се захвана и в този момент в мен узря идеята и желанието да направя телевизионно предаване. Не успях от първият път, но съдбата ме срещна с бившите ми съдружници и направихме предаването “Бон Апети”, което стартира в ефира на Би Ти Ви. Предаването бързо набра популярност и армия от верни почитатели, което и днес ме радва много. Готвих доста, пътувах с колегите в цяла България и чужбина. По-късно телевизионното предаване “Кухнята на Звездев” пренесе зрителите на бТВ в собствената ми кухня. 

Щастлив съм, че се справих и с това предизвикателство, но съпругата ми винаги ме е подкрепяла, и сега работим заедно. Всъщност тя е артистичната половинка в семейството ни. Много добър дизайнер - декоратор е, дори и фотограф, има страхотен усет и много ми помага.

В момента имам канал в You Tube, където готвя, дори напоследък и малкият ми син Иван работи с мен. Имаме специално разработена детска кухня. Върви прекрасно, новите технологии дават много нови възможности за развитие на бизнес.

- Кой готви у дома?

- Аз, разбира се. На мен не ми тежи, всички са свикнали с моите гозби...

- Кое е любимото ви ястие?

- Копривената чорба, особено със сирене. Дори специално си отглеждам коприва на двора в Панчарево, редовно си я подстригвам. Сред любимите ми са свинско със зеле, сарми...

Българската национална кухня не бива да се пренебрегва

Да, тя е смесица от балканска, но си имаме например булгур, който е страшно вкусен с кисело зеле.  Имам и такива, които не харесвам, например шкембе чорба, крем карамел и пуйка. Не са ми любими, но мога да ги приготвям. Кулинарията е точна наука, спазиш ли рецептата, винаги се получава. Разбира се, по-добре е готвачът да опитва...

- Изглежда, мечтите ви са се сбъднали, имате ли нови планове?

- Голямата ми мечта и досега е да организирам кулинарни телевизионни състезания с публика и най-добрите майстор-готвачи от България и света. Обещавам още много вкусни кулинарни емоции и интересни пътешествия, само да сме живи и здрави! И ще го осъществя, сигурен съм! 

Паулина БОЯНОВА