Издателство Лемур представя „Кой се страхува от светците на дома“ от Сара Дуарте Брандао

Авторката пристига от Португалия специално за премиерата на романа

https://blitz.bg/kultura/izdatelstvo-lemur-predstavya-koy-se-strahuva-ot-svetcite-na-doma-ot-sara-duarte-brandao_news1152674.html Blitz.bg

Заповядайте на 31 май (неделя) от 11:00 часа в книжарница Umberto&Co (ул. „Славянска“ 14) за представянето на романа „Кой се страхува от светците на дома“ от Сара Дуарте Брандао.

Носител на Литературната награда на град Алмада за роман (2023 г.) и на Наградата за нов автор (2025 г.) на най-голямата онлайн книжарница в Португалия – Wook, книгата „Кой се страхува от светците на дома“ е определяна като роман, който озарява ежедневието със своята чувственост и лиричност, а Сара Дуарте Брандао – като необичаен литературен талант.

Модератор на дискусията ще бъде Невена Дишлиева-Кръстева – наложено име в книгоиздателския бранш, преводач и редактор на редица заглавия, сред които и романа на Сара Дуарте Брандао.

За превода на събитието ще се погрижи Рада Ганкова – преводач на книгата, която ще сподели интересни моменти от преводаческия процес. В края на събитието читателите ще могат да си закупят книгата с автограф от авторката и да ѝ зададат лично своите въпроси.

Сара Дуарте Брандао пристига в България с голямо вълнение, след като през 2018 г. прекарва шест месеца в страната ни, в която се влюбва още тогава. Премиерата на дебютния ѝ роман, вдъхновен и от посещението на страната ни, е с вход свободен. Писателката ще гостува и на Панаир на книгата в София, който ще се проведе между 1 и 7 юни.

Посещението на писателката в София се осъществява с подкрепата на Институт „Камойш“  (Espaço Camões – Sófia) и Посолството на Португалия.

Партньор и домакин на събитието е книжарница Umberto&Co – уютно и атмосферно пространство, където срещите между книги, писатели и читатели оставят незабравими спомени.

 
Още за авторката

Сара Дуарте Брандао е родена в Порто и е израсла стъпила с единия крак в градчето Бейра Байша, а с другия в градчето Ароука, където има късмета да живеят бабите ѝ и дядовците ѝ. Завършва Комуникационен дизайн и Магистратура по литературознание и културология. В момента е докторантка по Образователни науки.

Отличена е с литературната награда Nortear за свой разказ. Съоснователка е на Truz Truz Editora, където е автор и дизайнер, а творбата ѝ CriÁrvore (2022) е включена в Националния план за четенето на Португалия.

Дебютният ѝ роман „Кой се страхува от светците на дома“ е удостоен с литературната награда на град Алмада за роман през 2023 г.

Обича да плете и вместо да пропъжда лошото, предпочита да го приспива с песен. Пише от любов и инат и вече трудно разграничава правилата и различните правописни норми на португалския език.

Повече за книгата

Една от най-поетичните книги, които съм чела! Книга за фини и сензитивни читатели. За читатели колекционери, които могат да надушат истински добрата литература между редовете ѝ.

Сара Дуарте Брандао категорично зае място сред любимите ми писатели, които следя с интерес и прекомерно вълнение.

Рене Карабаш

Това е историята на Мария Тереза, жена, израснала в малко рибарско селище в Португалия между семейните окови и свободата, която намира в книгите и тайната си страст. Осъдена да живее в сянката на очакванията на баща си и съпруга си, тя решава да се опълчи на повелите и традициите, да поеме юздите на съдбата си и да прекоси реката в търсене на себе си.
Днес я откриваме да тъче гоблени в мистериозна къща в португалско градче на река Доуро, където хората я считат за вещица, която плаши децата. Обаче едно неочаквано приятелство с малката Жоана, на която Мария Тереза показва приказния свят на книгите, е нейният шанс да намери спасение. Там, където всички съзират тъмнина, Мария Тереза вижда красота и възможности.
Фрагмент по фрагмент, романът изгражда история, вдъхновена предимно от фигурите на светци, дело на скулптура Алтино Мая, но и от спомените на авторката от дните, прекарани в различните краища на България.

„Кой се страхува от светците на дома“ разделя повествованието на три части и множество индивидуални фрагменти, обхващащи различни моменти от живота и преживяванията на главната героиня Мария Тереза. Този преднамерен избор дистанцира романа от традиционния жанров формат, въпреки че запазва забележително съгласуване, особено през образа на Мария Тереза – като дискурсивна фокусна точка и едновременно с това обединяващ елемент на наративната структура. Някои от въпросите и проблемите на настоящето, особено тези на женската вселена, определят идейното поле на произведението, чийто комуникативен стил приковава вниманието на читателя. Не на последно място се откроява и умело литературно писане, което предполага още по-сложни бъдещи литературни начинания от авторката.

Из протокола на журито на Литературната награда на град Алмада – Ана Маргарида де Карвальо, Жозе Мануел Мендеш, Мануел Фриаш Мартинс.

...сложна вътрешна структура, която се навързва и повтаря, като вътрешни рефрени, сякаш текстът се движи като плавно напред, връща се, усуква се и продължава. Като героинята, която тъче гоблен на стан. Толкова дълбока и философска книга, с наглед удивително простичка история, но всъщност велика и многопластова. От женското порастване, през домашното насилие, отхвърлянето на различния, четенето като спасение. 

Невена Дишлиева-Кръстева

За преводача:

Рада Ганкова превежда бразилците Итамар Виейра Жуниор и Жозе де Аленкар, португалците Жоао Пинто Коелю и Изабел Рио Ново, мексиканките София Сеговия и Софи Бехарано де Голдберг.


През 2024 година получава наградата за ярки постижения в областта на превода на художествена литература на Съюза на преводачите в България за превода си на романа „Шепотът на пчелите“ на София Сеговия. 

Романът „Кой се страхува от светците на дома“ заема специално място в нейното преводаческо портфолио и в сърцето ѝ. Това е първият ѝ превод на художествена творба, чието действие се развива в Порто – град с особено значение за преводачката, тъй като още като ученичка и студентка, тя пътува и учи португалски език точно по тези места.  

Интервю с автора

Важно е да обръщаме внимание на занаятите и на пластичните изкуства, защото те могат да бъдат предупредителни знаци за възможни революции.

- Академичният ви път обхваща от Комуникационен дизайн до Литературознание. Продължавате ли да сте свързана с визуалните изкуства или все повече принадлежите към света на литературата?

- Смятам, че визуалните изкуства и литературата са много по-тясно свързани, отколкото си мислим. Аз живея непрестанно между двете. Затова в крайна сметка думите са ми нужни, за да се изразя, но също така не страня и от пластичното изразяване.

- Вдъхновението за „Кой се страхува от светците на дома“ се крие в едно необикновено събитие от реалния живот. Какво ви накара да го претворите като метафора в първия си роман?

- Красотата на фигурите на Алтино Мая. Влюбих се в тези светци и бях много объркана, когато разбрах, че са били отречени. Как е възможно, дори и някой да не ги харесва, да настоява тези фигури да бъдат скрити? Вълнението, което изображенията предизвикаха в мен, ме накара да напиша историята.

- Защо в тази книга, а и в реалността, изкуството, което тревожи, винаги е най-заплашително?

- Намирам за много интересно това, че един ден, изцяло посветен на празненства, се е превърнал в абсолютно безредие, точно защото хората са били изненадани. Идеята, че изненадата превръща красивото в ужас, носи загадъчност в себе си. Днес можем да я тълкуваме като нещо любопитно, защото показва, че хората не знаят всичко, не знаят почти нищо. И този сблъсък с незнанието е един от най-големите всеобщи страхове. Там, където аз виждам свобода в незнанието, онази общност е изпитала страх. И заради страха е по-лесно да отречеш, отколкото да се запиташ, да опознаеш, да откриеш и да разбереш това, което ни тревожи.

- Какво ви подтикна да създадете главната героиня Мария Тереза раздвоена между послушанието и вътрешната свобода?

- Когато открих историята, автоматично се появи идеята за жена, силно повлияна от произведенията, които четях по това време, и по-специално от Мария Тереза Орта. Беше ми необходимо да създам героиня, която да се сблъска с предизвикателства, да бъде изправена пред нещо, с което не е съгласна, за да възникне диалог между нейния живот и съществуването на светците. Беше важно тя да изживее неподчинението. А за да не се подчиниш, е нужно нещо, което да те притеснява. Мария Тереза е първоизточник на средата, в която живее, а не обратното. Всичко беше изградено около нея.

- Четенето и гобленът защитни бариери ли са или форма на освобождаване за Мария Тереза?

- Бих казала, че са форма на освобождаване, макар че това зависи от гледната точка. За външния свят те са бариери, които му позволяват да избегне нуждата да се сблъска с тази личност. Но искам да вярвам, че за нея те са форма на освобождаване.

- Какво се появява в диалога между традицията и творчеството в занаятчийството?

- Художественото изразяване е винаги дълбок и реалистичен диалог със света. Има неща, които виждаме в книгите, или в картина, или в статуя, и после се случват в реалността. Исках да покажа, че Мария Тереза предвижда неща чрез гоблените, върху които работи. По същия начин, както жените са бродирали кърпички на възлюбените си: с думи и стихове. Може би те не са си представяли, че ще получат същото право на образование като мъжете, но са допринесли за това. Важно е да обръщаме внимание на занаятите и на пластичните изкуства, защото те могат да бъдат предупредителни знаци за възможни революции.

- Беше ли трудно да се намери баланс между интимността на героите и натиска на общността в рибарското градче?

- Общността се оформяше постепенно, докато героите се изграждаха. А реката в крайна сметка се превърна почти в персонаж: тя отграничава едната страна, където Мария Тереза изживява детството и младостта си, от другата, създала по-затворена общност, която реагира по определен начин, защото не е виждала нищо друго. Не че хората са били движени просто от злоба, а по-скоро от силно чувство за принадлежност, заради което всеки индивид, който нахлуе в тази общност, в крайна сметка се оказва смущаващ. Не само Мария Тереза, но и самият свещеник, който е много важна фигура в рибарското градче. И именно това смущение позволява да се работи върху индивидуалното и колективното по начин, който не е рязък, а по-плавен.

Източник: Wook – най-голямата книжарница в Португалия, която отличава Сара Дуарте Брандао с Наградата за нов автор през 2025 г.

Превод: Рада Ганкова

Очакваме ви на премиерата на романа на 31 май (неделя) от 11:00 часа в Umberto&Co (ул. „Славянска“ 14).

Коментирай