Средната продължителност на живота в България продължава да се увеличава. При мъжете тя вече достига 71.9 години, а при жените – 79.3 години, което е с 7.4 години повече спрямо мъжете. Това показва Отчетът за 2024 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012–2030 г.), одобрен от Министерски съвет.
В сравнение с 2014 г. продължителността на живота при мъжете се е увеличила с 0.7 години, а при жените – с 1 година. Данните очертават бавна, но устойчива положителна тенденция въпреки дългогодишните демографски проблеми.
Какво стои зад по-дългия живот?
Документът отчита изпълнението на редица мерки, насочени към подобряване на здравния статус на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност.
Паралелно с това са предприети действия за насърчаване на раждаемостта, повишаване на заетостта, ограничаване на бедността и адаптиране на социалните системи към застаряващото население.
Основната цел на тези политики е благоприятно въздействие върху ключовите демографски показатели – раждаемост, смъртност и миграции, както и подобряване на качеството на човешките ресурси.
Стотици милиони за семейства и деца
Акцент в отчета е поставен върху подкрепата за семействата. През 2024 г. еднократни помощи за ученици са изплатени за близо 250 000 деца.
За обезщетения за бременност и майчинство са насочени над 669 милиона лева, а по Закона за семейните помощи за деца – още над 662 милиона лева.
Тези мерки имат за цел да облекчат финансовия натиск върху домакинствата и да създадат по-благоприятна среда за отглеждане на деца.
Населението намалява, въпреки по-дългия живот
Въпреки положителните тенденции в продължителността на живота, демографската картина остава тревожна. През 2024 г. населението на страната е намаляло с 8121 души.
В края на годината в България са живеели 6 437 360 души, което представлява около 1.4% от населението на Европейски съюз.
Завръщане от чужбина
Отчетът отчита и миграционни процеси. През 2024 г. общо 52 189 души са променили обичайното си местоживеене от чужбина към България. От тях 51.5% са граждани на държави извън ЕС, 34.9% имат българско гражданство, а 13.6% са граждани на страни членки на ЕС.
Данните показват сложна и противоречива демографска реалност – българите живеят по-дълго, но страната продължава да се сблъсква с намаляващо население и застаряващо общество, което поставя сериозни предизвикателства пред бъдещите политики.
