Инж. Николай Тошкович е първият български изобретател, съпритежател на първите патенти в историята на българската техника и на българската морска история. 

Николай Тошкович е роден в семейството на Стефан Тошкович от видната търговска фамилия Тошкови от Калофер. То се преселва в Одеса през 1819 г., където вероятно през 1831 г. (бел. ред. - датата не известна) е роден той. 

Изключително буден, Николай учи в Практическия технологичен институт в Петербург. Едва ли в България в средата на 19-и век Тошкович би намерил възможност да се развива. Но баща му знаел, че е нужно да извадиш диаманта от глухото местенце, в което е скрит, 

за да заблести той със своя неповторим блясък. За да се усъвършенства, баща му го изпраща в Париж, където работи във “фабриката на Кайля” (името е цитирано по Сава Филаретов, става дума за Жан-Франсоа Кай, известен конструктор в тогавашна Франция). В неговата фабрика се изработват едни от най-модерните локомотиви по онова време. Въпреки че Николай е бил един вид машинен дизайнер, той се проявява като талантлив конструктор с нестандартно мислене.

Към средата на 19-и век основен проблем пред инженерите на парни машини е повърхностната износоустойчивост на буталата. Те бързо се изтриват, а това води до намаляване коефициента на полезно действие, увеличаване на разхода на пара и намаляване на мощността. Конструкторите използват твърди и скъпи сплави за изработване на буталата, но не постигат сериозни успехи. 

На 4 март 1857 г. пред Дружеството за поощряване на промишлеността във Франция Николай Тошкович и Франсоа Жерар представят своето изобретение - еластични пръстени, разположени в канали на повърхността на буталото, които да поддържат постоянна сглобка между цилиндъра и буталото. Износването на цилиндъра и пръстените се компенсира от еластичното им разширение. Комисията в Париж оценява високо работата на изобретателите и им издава патент с № 30585 за “Система на парно бутало или усъвършенствания, внесени в тази система, за която господин Жерар вече притежава патент от 21 юли 1856 г.”. Това е първият известен патент, даден на българин.

Самият Тошкович винаги заявявал своя български произход, помагал на българите навсякъде, където е живял 

С любов е оставил диря в първите години на българското университетско образование и никой не може да му отнеме заслугата на първи български изобретател. 

Не е изключено бъдещето да донесе нови сведения за този, ако не пръв, то сред първите българи - машинни инженери. Тогава навярно ще можем да знаем повече за твореца на нашето възрожденско новаторство.

А ето и част от съобщението на Сава Филаретов в “Цариградски вестник” от 1857 г., с което нашият възрожденец се опитва да направи достояние на българските читатели вестта за първия патент на Николай Тошкович. Интересно е равнището на техническите познания на българина по онова време. В българския език тогава липсват дори най-обикновени технически термини (известно е например, че Иван Богоров нарича една от частите на парахода “тръкало”), та Сава Филаретов е принуден да обяснява патента така:

“Известно е, че най-голямата мъчнотия за сичките фабриканти и механици е била тази част на машината, която се нарича “паровой поршень” (поршень е и оная дръжка, ръчица от тулумбата, която безпрестанно пъхат и вадят тулумбаджиите в една друга, по-голяма вита и валчеста металическа дръжка (цилиндър), за да сгъстяват с това въздуха, от налягането на който правят да се повдига водата и да стреля накъдето щат). Безпрестанно се появяваха поршени, направени по нов начин, остроумно извъртени, разположени хитро, скачени с всякакви дъсчици и завъркулки; всичко това се приема, изпитва се и като гледат, че не влиза в работа, оставят го настрана и така си се и забравя. 

Николай Тошкович измислил сега такъв поршень, който отстранява тази мъчнотия

Направата му е таквази, що той може да се употребява с години, защото колкото от една страна той се изтрива, толкова пък от друга страна, така да речем, от само себе си се разширочава и сичко си остава гладко и чисто...”

Второто изобретение на Тошкович е от 1859 г., а патентът вече е само на негово име. Става дума за корабна част - гребно витло c двойно действие от нов вид - което има непозната дотогава ефективност. Разработената от Tошкович конструкция е много по-икономична и c нея се получава печалба за хода на кораба и за горивото, която общо е поне 25 на сто. Tова е мощна стъпка напред в сравнение c познатите дотогава витла. За него Tошкович получава на свое име френски патент № 40180 на 12 март1859 г. 

Той разработва и чертеж, показващ принципа и някои от параметрите на съоръжението. 

Нещо повече, създава и опитно устройство, на което корабен модел ce движи кaкто c дотогавашно, такa и c неговото ново витло,

и на практикa доказва предимствата на изобретението си. В Париж през април 1860 г. Николай Тошкович завършва и ръкописа на труда си “Практически записки по параходите”. В него споменава за друг свой френски патент от 1859 г. за “гребен винт с двойно действие” (днес противоположно въртящи се съосни гребни винтове). По онова време корабният винт е новост и има много противници. В ръкописа личи богатата техническа мисъл на първия българин-изобретател, признат във Франция. 

Тошкович се връща в Одеса и през 1869 г. става главен инженер на корабостроителницата, където се ползва с голям авторитет. Изобретателят нито за миг не забравя откъде са корените му. Той подпомага много българи да учат в тамошните училища.

Цялото семейство Тошкович било известно с благотворителността си. Те изпращат средства на калоферското училище, в Неврокоп, из Македония и другаде.

Тошкович е и сред основателите на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Той е един от 22-мата видни одески българи, събрали се в края на 1868 г., когато “разгледа се на последен път проекта на устава”. Освен това е дългогодишен и активен член на Одеското българско настоятелство.

От баща си Стефан Николай Тошкович наследява (1870 г.) един препис на “История славянобългарска” и уведомява за него Марин Дринов

През 1871 г. видният историк пръв в науката съобщава за безценния документ: “Наший просветен съотечественик Н. С. Тошкович ми каза, че у него се намирал друг един препис от същото Паисиево списание, препис, който той получил като най-драгоценно наследие от отца си...”. Този екземпляр влиза в историографията с името “Тошковичев препис”.

Никола Тошкович е сред дарителите на първото висше училище в България - Софийският университет

В Университетската библиотека се съхранява ръкописът му “Практически бележки за параходите” от май 1860 г., останал неиздаден, който е първото българско техническо изследване по корабостроене. Ръкописът е бил положен в специално шкафче в Университетската библиотека с отбелязан върху капака надпис “Ръководство и планове по механика”, съдържащи още бележки... 

Подготви Поли БОЯНОВА

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук