Изритаха Богдан Богданов от НБУ!

София, България 25 Май 2011, 19:20 13248 прочита 0 коментара

На негово място е назначен Антони Славински, ексминистър на транспорта и съобщенията и приближен на Стефан Софиянски.

Една новина, пропусната кой знае защо от родните медии, обикаля тези дни “научните” среди на България – за шутирането на проф. Богдан Богданов от поста шеф на настоятелството на Нов български университет /НБУ/, пише в. "ШОУ". Едни се радват, други псуват, но безразлични определено няма. И то не защото “личността и делото” на спеца по антична филология са толкова интересни и стойностни, а заради “тъмните петна” в биографията му, които Богданов прикриваше през годините на прехода, за да бъде припознат като един от “строителите на демократична България”. Уви – повярвалите в либералното и антикомунистическо амплоа на професора бяха звучно шамаросани от Комисията по досиетата, която разкри в края на м.г., че ректор №1 на НБУ 10 години е доносничел на тайните служби, скрит зад баналния агентурен псевдоним “Николов”. Според публикации в пресата обаче не е лесна работа да се определи за какво точно е слухтял елинистът, тъй като след “нежната революция” голяма част от досието му е унищожена. Артисали са около 300 страници, побрали 187 доноса. /Което прави по донос и половина месечно./ Негови колеги от академичните среди твърдят, че Богданов е слухтял за “настроенията”, “вражеските прояви” и “отклоненията от партийната линия” сред студентите, преподавателите и административния персонал на Факултета по класически и нови филологии в Софийския университет, за декан на който е избран в средата на 80-те. В квазипокайното си “отворено писмо” до медиите ректор №1 на НБУ без капка свян признава, че е приел ролята на “ухо и око” на тайните служби, за да бъде допуснат до научна работа, да се хабилитира, да пътува в чужбина и да си направи операция на сърцето в западна клиника. Зад словоблудството му обаче прозира студеният цинизъм на един завършен конформист, който смята колаборационизма си с комунистическата система за морално допустим, тъй като е бил причинен от “възвишени философски подбуди”. А именно - да сложи някакъв ред в пълното “безредие” на тоталитарната власт. Така правеха много други, защо да не го направя и аз?, пита се реторично Богданов, оправдавайки се с произхода си - “фашистко семейство”, отреждащ му още от раждането ролята на неудачник, обричащ го на живуркане в лишения, далеч от “голямата”, та дори от всякаква наука, от “плодовете на просвещението” и малките радости на битието, разрешени в Татова България само за кастата на червените велможи и техните “покорни слуги”. Един от малкото културтрегери, който не хвърли камък по Богдан Богданов, бе бившият дипломат в Рим и Париж Стефан Тафров, един от най-близките приятели, съмишленици и апологети на “бащата” на българското “Отворено общество”. По думите на запознати в реакцията /или в липсата на такава/ на Тафров нямало нищо чудно. Въпреки че е доста по-млад от професора, който тази година ще празнува по пенсионерски пантофи 70-ия си юбилей, човекът, представящ ни доскоро в ООН, имал сходни пристрастия с литературоведа класик. Поне що се отнася до общото им членство в партията на bg привържениците на еднополовата любов, сформирана нелегално още в годините на соца. За довчерашния шеф на настоятелството на НБУ отдавна се знае, че си пада по млади момчета, които обикновено развежда по столичните заведения “средна ръка”, за да не стане обект на клюки. А и за да не се охарчва много. Стари градски легенди нашепват, че отдавна разведеният “агент Николов” съжителствал с някакъв лекар, а в младостта си, за да бъде като всички, е създал семейство и има син. А пък неговата дружка Тафров дори е слушал марша на Менделсон два пъти – първия с журналистката от БНР Румяна Червенкова, а след това, по демократично време, с французойка от голямото добро утро. Което ни най-малко не му попречи в качеството му на посланик в елитни европейски столици да обикаля маскиран /”с чорап на главата”/ из заведенията за обратни в търсене на партньори “за един път”. Скандалните похождения на Богдан Богданов също бяха огласени преди повече от десетина години от прохождащата тогава “жълта преса”. Непосредствен сигнал за разкритията стана обсъждането на слуха, че Богданов е гласен за директор на Народния театър. Силно притеснени от славата му на фен на “гръцката любов”, актьорите от трупата се бяха обединили в нещо като комитет, оглавяван от покойния Андрей Баташов, който издигна кандидатурата на стопроцентовата “хетерачка” и “сексимвол” на Народния Аня Пенчева. Стигна се дотам, че дори откровеният гей Мариус Куркински се изцепил, че му било “писнало от педали”. Но той, бедният, е нямал зад гърба си едно “достойно минало” в ДС, което да му подсигури душевен и социален комфорт и в демократичното настояще, и да му служи като скрита индулгенция за подвизите му на “левия тротоар”. Когато Богданов изгърмя от посланическия пост в Гърция, дипломатическите кръгове бързо-бързо разнесоха причината за неговото мълниеносно изритване. Заговори се, че професорът посегнал на градинаря на резиденцията ни и даже го сгащил изневиделица, докато онзи кротко си разгъвал маркуча. Местни издания с по-пиперлива ориентация описали подробно похожденията на модерния следовник на Дионисий, кълнат се наши дипломати. Няма как, скандалът гръмнал като тапа от шампанско и професорът бил отзован. Когато Богданов се прибра в България, той се вреди за ректор на НБУ не без помощта, както се твърди, на старата номенклатурна издънка проф. Иванка Апостолова. По-късно той сдаде поста на настоящия просветен министър Сергей Игнатов, за да оглави настоятелството на първото частно висше учебно заведение у нас и да стане негов главен мениджър. “Една страшна реалност”, е озаглавил коментара си за проф. Богдан Богданов анонимен форумец, явно добре познаващ задкулисните механизми на действие в НБУ. “В резултат на прикриваната зависимост на Богданов НБУ се превърна в чудовищен посткомунистически експеримент. За близо двадесет години в този "нов университет" нахлу пасмина ченгесарски свине, които се опитаха да направят живота на "неудобните", разбирайте, по-кадърните от тях колеги, в ад. Чист Оруел си беше отвсякъде. Мерзости, клевети, сатанинска подлост и интриги, слухтене, сканиране, СРС-та, разработки, активни мероприятия, ролеви игри в сайта на Богданов, при които хомосексуални типчета трансгресират. В този сайт ченгесарската манипулация е тотална, защото там студенти не пишат. Като "студенти" се изявяват определени слуги. Да не говорим, че никой не може да публикува мнение, без то да е прекарано през цензурата на една от тамошните пачаври. Ако някой се опиташе да се противопостави на свинщините, му се поставяше диагноза /познати практики, нали?/. Не знам дали е възможен катарзис. Дано хората там, ако ги има още, не мълчат.” Според официалната версия миналата седмица елинистът е бил освободен от председателското място в съвета на настоятелите на НБУ, без обаче да му бъде предложен някакъв равностоен пост. “Богдан очакваше, че ще го възмездят със синекур, подобаващ на заслугите му, но това не се случи. Принудиха го да излезе в пенсия, пък и наистина той вече гони 70-те. Личеше си, че му е много тежко. Първите дни приличаше на човек, изпаднал в цайтнот. Разбира се, не е лесно да се сгромолясаш от върховете на научната и социалната пирамида до редови клиент на НОИ. Е, сега поне ще има време да си пише книгите и да се разхожда в парка, беседвайки с младежи като Сократ”, коментират иронично кадри на НБУ. Научни ветерани, стартирали и завършили кариерата си в Софийския университет, обаче разкриха и друга грижливо вардена тайна от CV-то на Богданов. Става въпрос за назначението му в Алма Матер в края на 60-те години. Формално то става реалност след конкурс, но “буржоазно-фашистката издънка” няма никакъв шанс да го спечели. Победителят е предрешен. Затова бащата на бъдещия професор - известният библиограф Иван Богданов, нахлува в кабинета на тогавашния ректор на СУ Пантелей Зарев и откровено го рекетира. Казва му, че ако синът му не стане асистент в Катедрата по класически и нови филологии, той ще разпространи статията му по повод кончината на цар Борис Трети, в която академикът от Видинския край лее горчиви сълзи за “безвременната загуба на великия български монарх”. Включително и ще направи некролога достояние на партийната организация в Университета, в БАН и в СБП. А можел да го отнесе и до ВИП-покровителя на Зарев – Тодор Живков. Явно плашливият ректор се поддал на шантажа и така Богданов-младши “кацнал” успешно в СУ. По-късно, разбира се, самият спец по античната словесност се превърнал в обект на изнудване от страна на спецслужбите, които го привлекли за свой сътрудник чрез компромат на сексуална основа. Виктор НАУМОВ