Изследователи потвърждават потопа в Черно море

За няколко десетки години нивото на водата се е покачило с десетки метри и се е установило приблизително на 30-40 метра под сегашното равнище, превръщайки някогашното сладководно езеро в соленоводно море, което познаваме като Черно море. След това покачването на водното ниво до текущото е ставало вероятно плавно и успоредно с нарастването на равнището на световните морета и океани, пише technews.bg.

„Показателни [за това] са намерените това лято останки от древно селище при устието на река Ропотамо”, разказва проф. Джон Адамс от Центъра за морска археология в Университета Саутхемптън – ръководител на проекта Black Sea MAP за картиране на морското дъно по българското Черноморие. Селището е от преди около 5500 години, в ранно-бронзовата епоха, каза проф. Адамс.

Доказателства за тезата също са и получените геофизични данни за наносните пластове на дъното на Черно море и извадените проби със сондажни ядки, направени през последните 2 години на полева дейност по проекта Black Sea MAP, разказва геофизикът Кирил Велковски – един от българските учени на борда на най-високотехнологичния научно-изследователски кораб за морска археология в света – Havila Subsea.

Наред с това селище, за своите три сезона активна работа екипът на проекта Black Sea MAP откри множество и проучи 60 старинни кораба от времената между 3 век пр. н.е. и 19 век, потопени в дълбините на Черно море край българските му брегове. Всички те са перфектно съхранени до днес, благодарение на безкислородната среда, която Черно море предлага на дълбочини под 100-150 метра.

Някои кораби са уникални, защото историците знаят за тяхното съществуване само от древни рисунки и сказания. Така например, наскоро на дъното бе намерен кораб от елинистичния период. Той не е виждан никога досега от хора, освен на изображения върху древногръцки вази.

Как учените разбират всичко това?

Високотехнологично оборудване, каквото никога досега не е използвано в подводната археология по света, е един от основните фактори за откритията. Тази година учените работеха в открито море с кораба „Havila Subsea”, който е проектиран за детайлно дънно картиране и проучване за нуждите на газодобивната и телекомуникационната индустрия.

Корабът има шест подводни колони с витла, всяко от които се върти на 360 градуса. Благодарение на това „Havila Subsea” е способен да се движи странично във всички посоки и да стои „като закован”. Най-отгоре има две DGPS станции, благодарение на които се прави изключително точно позициониране на кораба във всяка секунда. С помощта на тази система корабът се фиксира в морето непоклатимо, така че да няма отместване повече от 20 см.

Електронната система за управление на баластите гарантира, че в открито море корабът е абсолютно стабилен и не се полюшва нито сантиметър: учените казват, че  на него човек се чувства като стъпил на земята. През миналата година работата в открито море беше с друг кораб, „Stril Explorer”, който е по-малък, но има същите характеристики.

„Havila Subsea” е оборудван с два дистанционно управляеми подводни апарата (ROV) от най-ново поколение, даващи възможност за пълно сканиране на дъното посредством различни геофизични методи и/или пълно оглеждане и заснемане на подводни обекти. Те са способни и да извършват редица манипулации, в това число и почистване на потънали обекти от тиня.

Първият ROV, именуван „Surveyor”, събира геофизични – акустични данни и образна информация, казва проф. Адамс. Ценно за изследователите е, че машината се движи забележително бързо над морското дъно – със скорост около 5 възела. Това позволява бързо да се трупат големи обеми данни и да бъдат „покрити” с детайлна информация големи площи от дъното. Всичко, което машината „вижда” по време на търсене, се наблюдава в реално време в геофизичния контролен център на кораба:

Контролната зала на Havila Subsea, един от най-модерните кораби за проучване на морското дъно.

По време на търсене в контролния център има постоянно човешко наблюдение. Археолози и геофизици дежурят пред мониторите. Още с първия, макар и не много детайлен, изглед на намерен кораб, те записват първите данни – локация, размери, предполагаем тип и епоха и др. „Тук режимът е такъв – 8 часа сън и 16 часа работа”, казва Кирил Велковски.

„Тук режимът е такъв – 8 часа сън и 16 часа работа”, казва Кирил Велковски

Когато се „забележи“ някакъв обект, на дъното се спуска работен клас ROV, за да „огледа” находката подробно. Този ROV прави фотографско заснемане – сканиране на обекта. Той има много мощно осветление и 6K камери за целите на заснемането, което често е в размер на десетки хиляди статични кадри от всички страни. След това с помощта на фотограметрична технология на обработка учените на борда изграждат тримерни модели на обектите със сантиметрова точност.

И двете ROV машини са безпилотни и се управляват дистанционно. Те се спускат от кораба и се движат близко до дъното по предварително зададена траектория. Само в редки случаи се налага човешка намеса в работата им – например за управление на роботизираната ръка, която трябва да извади обект или пък да почисти тинята, за да се открие даден детайл.

Управлението на робо-ръката става чрез система, при която сензорна „ръка” проследява движението на ръката на човек на кораба и подава командите за всеки милиметър движение по кабела, свързващ кораба с ROV.

Генерирането на фотограметричния модел е тежка изчислителна задача. Тя се изпълнява от мощен компютър на Университета Саутхамптън: система с 4 графични карти, 64 процесорни ядра и 600 GB оперативна памет. „Сглобяването” на един образ отнема от няколко часа до няколко дена.

След това от генерирания тримерен модел може да се отпечата на 3D принтер съответен умален макет. На кораба си имат такъв принтер и всеки от откритите на дъното кораби има макет на борда.

Наред с високите технологии обаче решаващо значение има изследователският екип, събрал най-добрите учени от областта на геофизиката и археологията по цял свят. Въпреки различията по националност, език и нрав, всички работихме заедно в изключително сътрудничество, впечатлен е доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Археологическия институт при БАН.

Разкриването на потопа и други тайни

„В научния свят има ожесточени спорове какво е станало преди години тук”, казва проф. Джон Адамс. „Ние се надяваме, че чрез тези проучвания можем да дадем точен отговор какво се е случило на това място във вековете преди нас”.

За легендарния потоп в района на Черно море свидетелстват и откритото селище при р. Ропотамо, и анализът на дъното и неговата структура. Наносите говорят красноречиво. Те сочат, че някога на това място е имало сладководно езeро. После за кратко (от гледна точка на геологията) време то е станало голям соленоводен басейн.

„Подобно археологическо проучване на морско дъно се прави за първи път в света. Тримерните модели позволяват находките да бъдат изучавани допълнително на сушата, както и да бъде направен музей с триизмерни модели на корабите, а защо не и с виртуална реалност или добавена реалност”, казва проф. Калин Димитров, ръководител на Центъра за подводна археология в Созопол

За да разберат това, учените първо проучват дъното с уред, наречен подънен профилограф. Чрез ултразвук се „сканират” пластовете на дълбочина до около 30 метра. „Нашите системи картографират морското дъно, но също и какво е заровено под него. От получените данни се прави 3D модел на всичко – слой по слой”, казва проф. Адамс.

След това се взимат и проби със сонда. Това са продълговати „стълбове” от наноса на дъното на морето с дължина 6 метра. След изваждането те се разрязват на по 1 метър, всяко парче се номерира и след това се изпращат за геоложко изследване. „След като сме картирали дъното, избираме откъде да вземем седиментни проби. За 2 години сме взели 80 седиментни проби от 70 локации – все от Черноморското крайбрежие. Това ни „разказва” какво е станало преди 5, 10 и 15 хиляди години”, казва проф. Адамс.

За най-впечатляващи се сочат намерените потопени кораби, които са общо около 60. Най-скоро намерен е римски кораб, легнал на 2000 метра дълбочина, идеално запазен. Датиран е около 1-3 век. Открит е два дена преди края на проекта Black Sea MAP – на 17 септември. За да видят целия кораб, учените накарали ROV машината да почисти утайките около кърмата.

„Никога досега не сме виждали подобно нещо – самата история се разгръщаше пред нас”, казва професор Крум Бъчваров от Университета в Кънектитът

Друг кораб от средните векове, намерен на дъното на Черно море, също е известен, но невиждан досега италиански образец. Разпознали са го по барелефи и рисунки от Генуа. „Никога невиждан на живо досега – познават го само от изображения. Оказа се, че истинският е много по-красив”, разказа професорът от Саутхамптън.

Намерен е и кораб, чиято структура го определя като прототип на кораба на Христофор Колумб. Повечето от плавателните съдове са били търговски и са превозвали стоки. В много от тях е имало амфори с различни материали – например вино, зехтин.

На един от корабите амфорите са били толкова много, че първоначално учените – които от първите изображения не били видели останките от греди и платна – си помислили, че са открили останки от древно селище. Някои от амфорите са извадени от морското дъно. Това е направено с помощта на роботизирана ръка, каквато има всеки ROV.

Доц. д-р Людмил Вагалински, директор на Археологическия институт с музей при БАН, показва някои от намерените на дъното делви

В момента амфорите са на борда на „Havila Subsea”, където се държат в солена вода, за да не се получи рязка промяна в средата и да се разрушат. След „обезсоляването” те ще се консервират и ще бъдат изложени за показ.

Освен амфори от дъното са извадени и парчета дърво от някои от корабите. Дървото е толкова добре запазено, сякаш е потопено във водата вчера.