Проверките в министерствата за фирми и лица, свързани с посочените от закона „Mагнитски”, продължават. Все още не е оповестен и така наречения „черен списък” от такива хора и фирми информира Нова тв. 

А въпросите около него стават все повече. Като например има ли юридическа тежест и обосновка създаването на такъв документ. 

Какво пише в т.нар „черен списък“, който служебното правителство нарича "бял", и днес не стана ясно. Това означава, че все още се допълват лицата и фирмите, които са свързани със санкционираните по закона „Магнитски“ шестима българи и 64 компании.

В същото време в министерствата текат проверки дали държавни и общински фирми имат отношения с хора и компании, които попадат под обхвата на санкциите от САЩ.

Но юристи предупредиха, че у нас няма закон, който да разрешава създаването на такъв списък и това може да доведе до редица дела срещу дъжавата от всеки, който е посочен в него.

Дори и без готов „черен списък“ на хора и фирми, свързани с посочените по закона „Магнитски“, отделните министерства вече са предприели конкретни стъпки за бъдещите си отношения с тях. Като например Министерство на туризма. 

„Вече е изпратено писмо до „Слънчев бряг“ АД, до директора, за да може да следи за подобни бъдещи дейности. Да не се сключват подобни договори, защото с това решение, което излязохме миналия петък – идеята е държавата да успее да запази държавните фирми”, подчерта министъра на туризма Стела Балтова.

В министерството вече е направена проверка дали към този момент имат отношения с фирми, които попадат под обхвата на санкциите от САЩ. Това се случва и в другите ведомства.

„Няма нито една фирма от посочения списък, който апропо ще се актуализира”, добави Балтова.

Изготвянето на такъв списък обаче крие много рискове, предупредиха юристи. Защото у нас няма закон, който да допуска подобни санкции. 

„Ако се направи такъв списък и той бъде приет с правителствен акт – решение на МС, то това решение би могло да бъде атакувано във ВАС като незаконосъобразно.

Да не стане така да нарушим конституционни права на български граждани и те после да ни съдят в български съдилища”, предупреждава бившият конституционен съдия Пламен Киров.

По думите му списъкът може да се атакува от попадналите в него по редица причини – като например загубени ползи по сключени договори и уронване на репутацията. Както и за нарушаване на чл.19 от Конституцията, който урежда свободен стопански живот в страната.

„Тогава всички ние с вас, като данъкоплатци, ще платим едно обезщетение на тези компании. Ако има корупционни престъпления, има начин, по който да бъдат преследвани и доказани.

Докато това не се реализира, не можем да правим никакви черни списъци, розови списъци, виолетови списъци, каквито искате”, казва още Киров.

Според бившия констиуционен съдия подобно предупреждение към държавени и общшински фирми не трябва да бъде публично.