Депутатите гласуваха намаляването на прага за регистрация на фирмите по Закона за данъка върху добавената стойност от 166 000 лв. на 100 000 лв. Разпоредбата от проекта на Закон за държавния бюджет бе приета на второ четене със 126 гласа „за“, 76  „против“ и 25 „въздържал се“ . 

В зала бяха отхвърлени предложенията на Мартин Димитров и Асен Василев за отпадане на въпросната разпоредба. Това е прагът за ДДС за малките фирми и за свободните професии, предложението е този праг да остане на 166 хиляди лева и да не падне на сто хиляди лева, заяви Асен Василев в процедура по прегласуване на направеното от колегата му Мартин Димитров предложение за отпадане на текста.

По-рано министърът на финансите Теменужка Петкова обясни, че в ситуацията в момента Министерството на финансите смята, че мярката би дала резултат с оглед амбициите по отношение подобряване събираемостта от ДДС.

Депутатите отхвърлиха и предложенията на народния представител от „Възраждане“ Димо Дренчев за нулева ставка върху хляба и за 9% ДДС за ресторантьорски и кетъринг услуги. 

В случай че управителят или подуправител на Българската народна банка (БНБ) е изразил изрично съгласие да бъде назначен за служебен министър-председател, същият подава оставка. Това записа парламентът днес с промени в Закона за БНБ, записани в преходните и заключителните разпоредби на държавния бюджет. Депутатите гласуват на второ четене проектобюджета за 2025 г. 

Според Конституцията, чл. 99, ал. 5, ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок.

За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник, е записано в основния закон.

С текста в Закона за БНБ, приет от парламента с преходните и заключителните разпоредби на Бюджет 2025, в случай на назначаване на управителя или подуправител за служебен министър-председател по реда на чл. 99, ал. 5 от Конституцията на Република България, изборът на нов управител, съответно подуправител, се произвежда не по-късно от един месец от прекратяване на правомощията.

До произвеждане на избора правомощията на управител се упражняват от определен от него заместник измежду подуправителите.

Управителят или подуправител има правото да откаже да бъде назначен за служебен министър-председател, гласуваха още депутатите.

Депутатите одобриха създаването на търговско дружество – ЕАД, което чрез вериги от магазини ще осъществява търговия с хранителни продукти от първа необходимост с търговска надценка до 10 процента.

Предложението по разглеждания на второ четене законопроект за държавния бюджет за 2025 г. е с вносител народния представител Йордан Цонев от "ДПС-Ново начало" и бе  гласувано със 117 гласа "за", 102 - "против" и двама "въздържал се".

Предвидено е собственик на капитала на новото търговско дружество да е Министерство на земеделието и храните. Според приетите разпоредби дружеството ще осъществява чрез вериги от магазини търговия с хранителни и други продукти от първа необходимост приоритетно от български производители с търговска надценка до 10%.

Депутатите задължиха Министерския съвет в срок от 1 месец да предприеме всички необходими действия за учредяване на дружеството и неговото функциониране. Според приетите текстове дружеството се учредява с капитал 10 млн. лв. 

Да има държавни магазини за продажба на български стоки на ниски цени, гласуваха депутатите в бюджетната комисия на заседание на комисията на 13 март.

При гласуването на текстовете от държавния бюджет, депутатите приеха и предложение на народния представител Делян Добрев от ГЕРБ-СДС, според което при възникване на спешна необходимост, с цел опазване на живота и здравето на хората, Агенция „Пътна инфраструктура" да може да предприеме действия за извършване на ремонт на участъци от общинската пътна мрежа. Предложението бе подкрепено със 145 гласа "за", 41 "против" и 42  "въздържал се" .

Пленарната зала отхвърли предложението на народния представител Джевдет Чакъров от ПГ на "Демокрация, права и свободи - ДПС", според което по платежна сметка за основни операции по Закона за платежните услуги , по която постъпват и се съхраняват средства от трудови възнаграждения, пенсии, помощи и обезщетения по социалното осигуряване и социалното подпомагане, стипендии за ученици, студенти и докторанти и лихви върху тях, да не се начислява такса за регулярно обслужване на сметката. 

Народното събрание прие окончателно бюджетите на Министерството на външните работи, на вътрешните работи и на отбраната. 

Бюджетът на Министерството на външните работи (МВнР) за тази година е в размер на 223 796 000 лв.

Министерството на външните работи ще има увеличение от 44 млн. лв. в бюджета за 2025 г., каза в края на февруари ресорният министър Георг Георгиев. Има увеличение с 5% на заплатите. Оттук нататък трябва да има устойчива политика по отношение на вдигане на размера на възнагражденията в МВнР, каза Георгиев.

Бюджетът на Министерството на отбрана е 4 353 444 000 лв.

Бюджетът за отбрана за тази година ще бъде 2,09 % от брутния вътрешен продукт (БВП), обяви в края на февруари министърът на отбраната Атанас Запрянов. Ако добавим компенсационните пари, с които разполагаме, ще бъде повече от 2,09 %, добави министърът. Хубавата новина, че в програмата за управление на правителството е утвърден 2,5 % от БВП за следващите години, каза Запрянов.

За МВР бюджетът е 4 135 659 000 лв.

Депутатите гласуваха на второ четене макрорамката на държавния бюджет за 2025 г. Текстът с разпоредбите на член първи бе гласуван след приемането на преходните и заключителни разпоредби от Закона за държавния бюджет за 2025 г. и беше подкрепен от 138 депутати, 78 бяха "против", а двама – "въздържал се".

Според приетите текстове от Закона за държавния бюджет за 2025 г. не се предвижда вдигане на данъци и се залага дефицит от 3%  от БВП.  

Предвидените приходи, помощи и дарения по държавния бюджет са в размер на 55 168 380 900 лева, разходите са 30 803 920 300 лева. Бюджетните взаимоотношения (трансфери)- нето, са в размер на 29 476 565 700 лева. От тях за общините са предвидени 8 925 909 100 лв., за Държавното обществено осигуряване – 12 173 500 700 лв., за Националната здравноосигурителна каса – 3 700 837 000 лв. 

За 2025 г. вноската в общия бюджет на Европейския съюз се предвижда да е 2 020 542 300 лева.

Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на дефицит от 7 132 647 400 лева и съответно операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо са в същия размер. Дефицитът бе гласуван отделно със 152 гласа "за", 58 "против" и двама "въздържал се". 

Размерът на новия дълг, който може да поеме държавата тази година, възлиза на 18,9 млpд. лева, като се предвижда държавният дълг да достигне 61,7 млрд. лева или 26,6 на сто от БВП.

Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в бюджета за миналата година в размер на 4,5 млрд. лв. 

По бюджета на съдебната власт приходите, помощите и даренията са в размер на 152 000 000 лв. Разходите са в размер на 1 338 306 600 лв. Трансферът от държавния бюджет е в размер на 1 214 306 600 лв. 

С гласуваните текстове се определят бюджетните разходи на органите на съдебната власт, както следва: за Висшия съдебен съвет в размер на 84 532 500 лв., за Върховния касационен съд – 34 560 000 лв., за Върховния административен съд – 42 937 100 лв. Бюджетните разходи за прокуратурата са 492 157 500 лв, а общо за съдилищата в страната - 705 848 400 лв. 

Депутатите гласуваха още текстовете, свързани с бюджетите на Народното събрание, Министерския съвет и Президентството. В бюджета на Министерския съвет са предвидени и средства за Рилския манастир – 600 000 лв., за Троянския и Бачковския манастир за 2025 г. са заложени по 200 000 лв., а за българските православни църковни общини в чужбина средствата са в размер на 919 500 лв. 

Преди това близо 12 часа продължиха разискванията по предложения от правителството проектобюджет за 2025 г. По време на дискусията депутатите приеха предложение да прекратят дебатите, след като всички записали се при председателстващия заседанието Драгомир Стойнев направят своите изказвания.

Драгомир Стойнев прекрати разискванията в 3:15 часа след полунощ след размяна на реплики между лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов и народният представител от "Има такъв народ" Павела Митова за това какво значи злоупотреба с право и нарушават ли от "Възраждане" принципите на правовата държава с внесените от тях 38 хиляди предложения преди второто четене на бюджета. 

По-рано точно в 00:00 ч. в пленарната зала прозвуча химнът на България, докато народните представители дебатират за законопроекта за държавния бюджет за 2025 г. на второ четене. 

Народните представители, министрите, останалите присъстващи в пленарната зала, както и малкото останали журналисти в Народното събрание, станаха на крака по време на химна.

Химнът прозвуча в полунощ и на 6 март, когато депутатите гласуваха бюджета на първо четене.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!