Как един човек на 42 може да натрупа 60 000 евро чрез спестовна застраховка

Спестовната застраховка живот набира популярност като дългосрочен финансов инструмент и алтернатива за допълнителни доходи след пенсиониране.

https://blitz.bg/obshtestvo/kak-edin-chovek-na-42-mozhe-da-natrupa-60-000-evro-chrez-spestovna-zastrahovka_news1122194.html Blitz.bg
© Shutterstock

Все повече българи се обръщат към животозастраховането със спестовен елемент – продукт, който работи едновременно като защита за наследниците и дългосрочна инвестиция за годините след активната трудова кариера.

Това показва проучване на „Телеграф“, което разглежда водещи продукти на застрахователни компании у нас. Моделът напомня на „трети стълб“ в пенсионната система – човек внася регулярно средства, които се натрупват и се изплащат при навършване на определена възраст или при настъпване на застрахователно събитие.

При този тип полици част от сумата гарантира обезщетение при смърт или трайна неработоспособност, а останалата изгражда спестовен фонд. Размерът на вноските е личен избор, но експертите препоръчват около 10% от дохода.

Примерът, посочен от застрахователите, показва ясно ползите. Човек на 42 години, който отделя по 100 лева (51 евро) месечно в продължение на 23 години, би натрупал около 24 000 евро при средна прогнозна годишна доходност от 7%. Тази сума може да се изплаща като допълнителна месечна „пенсия“ от около 200 лева за период от 20 години, или да бъде получена наведнъж.

Полиците позволяват и теглене на средства след десетата година при нужда. При по-дълъг хоризонт сумите се увеличават значително – в примера на 79-годишна възраст внесените около 23 370 евро могат да достигнат близо 60 000 евро.

Според Пламен Ялъмов от Асоциацията на българските застрахователи на пазара се предлагат три основни вида продукти. Първият е класическата спестовна застраховка със срок между 5 и 30 години, понякога и до 40. Тя включва гарантирана доходност между 0 и 0,75%, а евентуалната по-висока възвръщаемост зависи от инвестиционните резултати на застрахователя. Допълнителната лихва не е сигурна и през последните години е ниска заради инвестиции основно в депозити, държавни ценни книжа и облигации.

Вторият тип са продуктите, свързани с инвестиционни фондове. При тях няма гарантирана доходност, но потенциалът е значително по-висок. В зависимост от стратегията доходността може да варира от по-консервативни 1–2% до над 8–9% годишно при по-рискови фондове. Препоръчва се изборът на фондове с активно управление, при които мениджър следи пазарите и пренасочва вложенията според текущата ситуация.

Третият вид са продуктите с еднократна премия. Клиентът инвестира сума – например 2000 евро – с хоризонт от 5 до 10 години. Те предоставят гаранция върху внесения капитал, а доходността над тази гаранция зависи от представянето на индекса или инструмента, към който е обвързан продуктът. Поради тази гаранция участието в движението на индекса често е ограничено.

Животозастраховането предлага и данъчни стимули. Ползвателите могат да приспаднат до 10% от годишната данъчна основа, ако договорът е с продължителност минимум 15 години. В края на периода данъкът върху изплатените суми е по-нисък. Асоциацията на българските застрахователи предлага дори увеличение на това облекчение, за да се насърчи интересът към продукта. В момента между 50 и 100 хиляди души у нас имат подобна застраховка.

Допълнително предимство е, че средствата по тези полици са несеквестируеми – не подлежат на запор от съдебен изпълнител при принудително събиране на задължения. Това превръща продукта в едно от малкото сигурни убежища за дългосрочни лични спестявания.

Абонирайте се за нас в Google News Showcase, за да следите най-важните новини от деня.
Коментирай