Как изкуството на Япония и Китай навлиза в българските земи до края ХХ век. На 29 май, четвъртък от 18.00 ч. в Софийска градска художествена галерия ще бъде открита изложба, посветена на темата.
Изложбата е разказ за това как изкуството на Китай и Япония влияе на българските художници, като проследява развитието на познанието за двете далекоизточни страни, започнало от печатните издания, излизали на български език в столицата на Османската империя.
Маска от театър Но III, втората половина на 90-те г. суха игла/мецоцинто, 19,6 х 14 см Собственост автора, Захари Каменов (1949)
Далекоизточното изобразителство пристига от запад с параваните и влиянието на импресионизма върху творчеството на българските художници, сред които блести името на Никола Петров.
Гръмотевична буря в полите на планината, 1830–1832, от серията „36 изгледа с планината Фуджи“ гравюра на дърво, 24,8 х 36,4 см колекция Георги Соколов, Кацушика Хокусай (葛飾北斎, 1760–1849)
Сецесионът донася модата, а краят на Първата световна война – духа на мимолетното, които ще вълнуват за кратко умовете през 20-те години, за да бъдат забравени през следващото десетилетие. Ярка илюстрация на този процес е творчеството на Иван Милев, художникът, който носи далекоизточната естетика в дълбините на сърцето си.
Принцеса Турандот, темпера, гваш, акварел, златен и сребърен бронз върху хартия, частно притежание, Иван Милев (1897 - 1927)
С плахи стъпки познанието за поетиката на двете страни се увеличава с преводаческите усилия на Никола Джеров, изкуството се приближава с интерпретациите на Николай Райнов. В началото на века се появява фраза „българите са японците на Балканите”, която ще бъде отстранена след деветосептемврийския преврат.
Натюрморт с фруктиера и кана, 6 декември 1942 маслени бои върху шперплат, 57 x 53,5 см частна собственост, Иван Пенков (1897–1957)
Признаването на Китайската народна република е последвано от книги, които се превеждат от руски, защото в България все още никой не може да разчита йероглифи, както и с изложби имащи пропаганден характер.
През 50-те години художници, като Стоян Венев и Дечко Узунов, поемат по дългите пътища на Поднебесната държава, завръщайки се препълнени с впечатления, скици в папките и произведения, подарени им от техните гостоприемни колеги.
Без название, ок. 1984 туш, акварел върху хартия, 53,5 х 73 см Софийска градска художествена галерия, Дечко Узунов (1899–1986)
Марин Върбанов и Мирчо Якобов, а след тях Владимир Овчаров се обучават в пекинските академии да размиват туша и овладеят движението на четката.
През 1963 г. революционно настроени японски графици ще направят втора изложба в София. В същата година разривът на отношенията между китайското и съветското правителства попарва клетвите за вечна дружба между българите и китайците.
Свещта е като четка, или обратно. Докато мислех за това свещта угасна, 1998 туш върху хартия, 22,5 х 17 см, Собственост сем. Овчарови, Владимир Овчаров (1938–2018)
Постепенно японската литература и изкуство ще запълват празнината в сърцата на въодушевените от далекоизточната култура българи, процес който ще продължи до 1985 г., когато контактите с Китай са възстановени и в Националния исторически музей е организирана изложба с китайска класическа живопис.
80-те години е време, когато се издава нарастващо количество книги, с преводи от японски и китайски. Държавните колекции в София, Пловдив и Сливен се попълват със закупени укийо-е.
Стартира Биенале на графиката във Варна, в което участието на японски автори се отбелязва с награди. Дните на японската култура, които започнат в началото на следващото десетилетие, се превръщат в ежегоден форум за представяне на различните изкуства.
В Националната галерия и в Галерията за чуждестранно изкуство са организирани поредица от изложби, за пръв път се показва китайско изкуство с участието на частни колекции.
Краят на века е характерен с двупосочност на контактите, с все по-чести гостувания на български художници в Япония, сред които, по броя на самостоятелните изложби, начело е Стоян Цанев, следван от Захари Каменов.
Куратор: Красимир Илиев
