Тези дни в главата ми непрекъснато се въртят две мисли. Едната на великия Джон Кенеди, другата на нямащия нищо общо с величието старшина от казармата. Мисълта на Кенеди - Не питай, какво може страната ти да направи за теб, а питай, какво можеш да направиш ти за страната си. (Аsk not what your country can do for you; ask what you can do for your country.)  И мисълта на старшинката – Не убива оръжието, убива човекът зад оръжието. Или умишлено или от разсеяност и некадърност.

Тези мисли заседнаха в мен покрай новинарския порой залял ни преди и по време на празниците. Изпотрепахме се. Сами се изпотрепахме. 01.01.2018 – 27.08.2018 – 393 изгубени човешки живота при ПТП. И пак виновни са ни евреите, масоните, илюминатите, рогатите, главния мюфтия и арменския поп. Плюс Държавата, щото не си върши работата. И изведнъж към обичайните заподозрени се прибави още един – пътят. Машала, както биха казали комшиите от юг. Досега не се бях сещал, че пътят може да е виновен за катастрофа. Неизправен автомобил – да.

Несъобразяване с пътната обстановка – да, висока скорост – да, недостатъчна подготовка на водача – да, заспал или разсеял се водач – да. Ама пътят, дето си лежи безмълвно и поема върху себе си ежедневно хилядите тонове на необходимата за консуматорската ни същност тежест, не се бях сещал да го обвиня. Защото то е същото като да обвиняваш земята, че ражда ГМО продукти. Или че оръжието убива хора. Щото при катастрофи виновни са тези, които карат по пътя, Не са виновни колите или пътя. Както и при оръжието убива този, който дърпа спусъка, а не произвелия оръжието или патрона.

Една равносметка само за последните 10-ина дни: На изхода на Своге, автобус излетя от пътя и 17 човека изгубиха живота си; Наскоро в мрежата се появиха снимки на дебил с джип БМВ, пребил возещ се в линейка човек с инсулт и каращата зад линейката съпруга на човека. Пребил ги ей така – от бабаитлък; После пък, насред почивните дни се сблъскаха ТИР и бус... Къде е вината на пътя във всичко това? И изведнъж модерните ни мозъци намериха нов виновен за собствената ни безотговорност и отказ да спазваме правилата – Пътя. И радостни в един глас викнахме

„Разпни го!“ и взехме да го сочим с пръст. И дори не ни минава мисълта да спрем за миг и да се замислим дали когато сме на пътя, се държим нормално и спазваме правилата му. Дали не викаме както е модерно „Правилата са за балъците“ и не натискаме педала на газта повече от необходимото, дали не засичаме съседния автомобил, дали не се нареждаме в неправилното платно за да спестим 10 секунди докато чакаме на светофара... Да, модерно е да псуваме държавата, докато се чудим как да я ощетим. А най-смешното е, че сме убедени в правото си да ощетяваме държавата. И после ревем, че няма пари за здраве, за училища и детски градини, за пенсии... държавата, която така усилно псуват и ощетяват. И без да го осъзнават, стават част от Сивата икономика.

Досега не съм попаднал на информация относно споменатия по-горе дебил с БМВ-то и катастрофата между ТИР и бус, но за катастрофата край Своге прочетох, че автобуса е бил без технически преглед, без издадени билети на пътниците, курсът не е бил обявен там, където е трябвало да бъде обявен и още куп неща. Прочетох и, че виновен бил Пътят. Същият Път, по който години наред са минавали хиляди автомобили, автобуси и камиони. И изведнъж във въпросния ден от него излетял един автобус без технически преглед, без издадени билети, с още куп нарушения. Ей ,така излетял, заради пътя...

Едно момче умира докато бута колелото си , пресичайки по пешеходна пътека централен булевард на Варна. Шофьор без книжка, но собственик на БМВ го блъска, бяга от местопроизшествието, 20 часа по-късно отива в МВР с адвокат.

Отговорност, базова интелигентност, самоконтрол …изгубени по Пътя.

Кирил Захаринов, БЛИЦ