-Г-н Методиев, поканих ви на този разговор заради вота на недоверие към кабинета. Според вас, защо се бави този вот?

-Заради водевила, който наблюдаваме между „Продължаваме промяната”, ГЕРБ и ДПС – визирам тук основно поведението на ГЕРБ, които влизат, излизат от зала, не знаят какви са точно. Поведението им е на умопомрачени хора, категорично не е на партия, която управлява, която има претенция да е национално отговорна, парламентарно представена или да носи отговорност за каквото и да е сериозно решение за живота на обществото ни.

Т.е. имаме  психологически проблем при ГЕРБ най-вече, за да се определят къде се намират. В крайна сметка, винаги свършват по един и същи начин през последните месеци - вдигат много шум и накрая правят това, което се очаква от тях – да подкрепят, да се върнат в зала. ДПС в общи линии играят някаква също такава близка роля, но по-прагматична, по-рафинирана и по-подводна, в техен стил.

-А, според вас, ГЕРБ какво печели от това поведение?

-Печели политическо време персонално за Бойко Борисов. ГЕРБ нищо не печели. ГЕРБ са на тезгяха на разпродажбага и всеки Божи ден или ги напускат структури в страната, или губят позиции. Току що загубиха половината страна на избори. ГЕРБ няма какво да спечели – и наскоро го казах: те са един Титаник, който в момента се пълни с вода.

Съветът ми към тях е – спасявайте се, скачайте поединично, на групи, както искате, но тази работа с ГЕРБ приключва. Не е въпросът дали – или, а кога. Бойко Борисов просто ги използва за личното си оцеляване. Той е Боби Михайлов в политиката – нека да го наречем така, за да сме в унисон с развитията на държавата от последните часове.

-Споменахте Боби Михайлов. В онази вечер виждате ли някакви политически намеси?

-Винаги има политика – във всяко нещо в живота на хората има политика. На пирамидата на обществото политиката е най-отгоре.

- Добре, но какво печелят от това нещо?

Първо, не знаем какво стои зад протестите, освен естественото недоволство на феновете, което се излива. Огромната част на от енергията на този протест идва по естествен път, това е естествено недоволство. Разбира се, ние сме длъжни да отчетем, че може да има и други фактори – примерно, хора, които използват протеста.

Защото, виждате, че още докато течеше протеста, имаше политически, икономически изказвания по отношение на начина, по който ескалират нещата. И един Божков вземете, и Борисов, и управляващото – то не е мнозинство вече, не знам как да го определя, част от правителството, и опозицията.  Както виждате, държавата се разтресе заради случващото се.

-Сега, може би, зрителите ще ме обвинят, че аз имам някакви конспирации, но забелязах, че може би, това, което се случи е насочено към кабинета: „Ако вие не слушкате – ще изкараме хората и това ще се случи пред НС. И другата страна към обществото: Ако излезете – ще има бой от полицията”. Вие това виждате ли го?

- Ако има организация е в някаква част от протеста. Защото в голямата си част напрежението там ескалира, БФС стана национален проблем, унизителен, един вид, символ на безсилието в държавата да се реши даден проблем. Узурпирали са определен пост и сектор група хора и няма сила, която да ги помести оттам – това нагнети определено огромно напрежение.

От друга страна, се видя, което беше полезно - кой кой е в ситуацията, и в правителството. Виждате, че очевидно вътрешният министър, който носи пряката отговорност за неовладяването на ситуацията – ето, тук може да търсите определена режисура – прекаленото насилие, злоупотребата със сила - който по време и на самия протест отиде и на кино, което е абсурд. Той трябваше да изхвърчи още на втория час след подобна проява. Така е във всяка европейска държава. Тук се сещам за случая с Любомир Начев, вътрешният министър през 1995 г., който при един трагичен инцидент беше заснет на една маса с манекенки.

Та, вътрешният министър определено носи вина. И това, което се видя – че ГЕРБ и ДПС го бранят със зъби и нокти, и очевидно той е техният човек в правителството. Т.е. в ситуацията започнаха да падат определени маски – кой има интереси, в коя част на кабинета, кой кого защитава,  кой с кого е свързан. Мантрата на ДПС, че нямат хора в това правителство, нямат никакво участие, никакви апетити на ДПС – трябва да бъде свалена, защото протестът я развенча.

Същата работа и с Бойко Борисов, който пък не поиска оставката на МВР-министъра, а ни в клин, ни в ръкав - на спортния министър и на кмета на София, който е кмет от 5-6 дена и в общи линии няма как да носи отговорност. И не на последно място – тук бих откроил ролята на екипа по сигурността в Столична община – който е най-близкият до ГЕРБ, който все още е на работа и, според мен, е участвал в дезорганизацията на протеста, от гледна точка на това да може да не бъде овладян и да се стигне до неприятни сцени, които да нагнетят напрежение.

Тоест, мога да отговоря на въпроса ви – да, определено по реакциите на публични фигури и фактори се вижда, че очевидно са имали интерес от нагнетяване на напрежение и ескалация по време на този протест.

-Кажете в момента какви са отношенията между кабинета и президента Радев?

- Сложен въпрос. Очевидно има още по-дълбоко сближаване между него, и ГЕРБ и ДПС . Въпреки, че те работят от няколко години в симбиоза. Давам ви веднага пример - шефът на ДАНС се брани със зъби и нокти от същата тази група – ДПС, ГЕРБ, Радев и неговата групировка в президентството. Не би трябвало никой да има съмнение къде е бил Радев през тези години и с кой е играл. Виждате, че Фандъкова, още на следващия ден след като не беше кмет, беше приета в президентството, снимаха се заедно, с благодарности я изпрати, работеха в тясно сътрудничество.

Радев си кацна там, където винаги се е чувствал добре в последните години – при ГЕРБ. Работи добре с тях и продължават да работят координирано и ГЕРБ, и той за унищожаването на ПП. Единият от лична гледна  точка -  отмъстителност за това, че ги създаде като политически проект, а те излязоха от контрола му, а другият за това, че го арестуваха и в момента е принуден да търпи унижението да е патерица на едно управление, в което не се чувства комфортно и с което трябва да се съобразява поради външни и вътрешни зависимости.

-А БСП къде е в тази ситуация?

-БСП е категорична опозиция. Мисля, че остана единствената опозиция, която може да има претенция за управлението на страната, за рационално мислене, за предприемане на някакви действия. Корнелия Нинова остана единствената, която никога не е влизала в договорки с ГЕРБ, никога не се подчини на този модел и която е алтернатива по някакъв начин и на правителството, и на корупционно-олигархично-кохортно измамният модел на Румен Радев, който успя да заблуди държавата.

И самият факт, че тя издържа на тази атака, на това напрежение, на опити да бъде подчинена чрез пари, чрез вътрешни опозиции, чрез компромати и атаки от тази групировка и симбиоза  – визирам тук ГЕРБ, Радев и ДПС, е достатъчна атестация за нейната роля и място в българската политика. В общи линии, ако тя бъде свалена, или беше свалена през последните години, това означаваше да излезе един пъзел, много неприятен управленски в държавата, който щеше да ни гарантира още няколко години едно мракобесно управление, от което се опитваме да се оттървем като модел и което ми се струва, че започва да се разгражда след местните избори.

-Смятате ли, че кабинетът ще издържи до зимата или ще падне много скоро?

-При всички случаи, може би, ще издържи до пролетта, до изборите, но е трудно да се каже с оглед на разместванията в енергетиката, с оглед на трусовете, които могат да възникнат на базата на социално-икономически проблеми през зимните месеци. Не знаем и как ще се развие и казусът „Лукойл”, който нагнетява огромно напрежение в момента в сектора, който може да взриви цените.

Така че - много са неизвестните. Всеки път това правителството се клати и аха да падне, и в крайна сметка, виждате, че се задържа по силата на външни зависимости на част от участниците, най-вече - евроатлантическият вектор, от който се притесняват част от управляващите.

 

Подкаст на Мария Лазарова (Варна)

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук