70-годишен юбилей празнува невероятната джаз певица Камелия Тодорова. Ками, както я наричат нейните колеги и приятели, е все така витална и с божествен глас. Тя е кралицата на джаза, но я помним и като актриса. Пожелаваме й много творчески успехи, здраве и любов! 

- Камелия, спомням си едни луди купони в сградата “Царевец” в дома на Иван Педан, тогава се раздавахте от сърце и правехте страхотни импровизации. Още ли палувате, както в младините си?

- Мисля, че все още съм си лудичка и не съм се отказала от импровизациите. Но като че ли животът се промени, хората се промениха, светът се промени и с него и аз самата 

А и хората в новото време не живеят по същия начин. Не се усмихват и не разбирам защо не се радват да бъдат заедно и да се забавляват, да пеят и да танцуват, без да си забодат погледите в телефоните и таблетите. Това ми е най-чудно и затова ви каня на моя музикален спектакъл “Моят глас”, да се порадвате на хубавата музика и да си споделим радостите и несгодите очи в очи. Ще ви очаквам на 28 февруари от 19.00 ч. в Културен дом НХК, зала “Тончо Русев”, Бургас, и на 26 март в Плевен. Обещавам ви незабравима вечер!

- Как ще отпразнувате рождения си ден? Обичате ли този свой личен празник? 

- Мисля, че ще имам много малко време за празненства, по-скоро съм съсредоточена в реализация на целите, които съм си поставила да постигна през тази година. Обичам всички празници и особено Цветница, но в това несигурно време, изпълнено с напрежение и войни, празненствата като че ли остават на заден план. Аз си избрах да празнувам на сцената и споделям моите тревоги, радости и мечти с моята публика. Тя ми е най-верният приятел и затова посвещавам моя музикален спектакъл “Моят глас” на нейно величество публиката.

- Направихте страхотна кариера и не само у нас. Какво пожертвахте?

- Пренебрегнах личния си живот, но това е съдбата на всеки, решил да се отдаде на изкуството да бъде артист. Това не ми попречи да отгледам и възпитам децата си и да им дам необходимото да пораснат, да създадат свои семейства и да отглеждат децата си - моите внучки. Е..., може и да съм им липсвала от време на време, но те ме разбираха.

- Всички помним “Желязната завеса” и Берлинската стена, как стигнахте до световната сцена. Вярно ли е, че ДС са се опитвали да ви вербуват? 

- Трудно ми е да отговоря на четири въпроса с две думи! Аз напуснах България преди падането на Берлинската стена. И политическата атмосфера беше все още тоталитарна - комунистическа. Но тъй като съм се родила при тези условия, бях свикнала да бъда контролирана, подслушвана и следена. През 1982 г., когато срещнах Майкъл Кунстман, просто тези действия бяха станали по-явни.

И да, привикваха ме на разговори в Държавна сигурност да давам обяснения защо комуникирам и контактувам с хора от “разрушителния Запад”. Когато се разбра, че може би нещата ще излязат от контрола на ДС, решиха и да ми предложат по-сериозен ангажимент. В този момент кариерата ми на актриса и певица се развиваше стремглаво и понеже нямах никакви съществени връзки, като да бях дъщеря на генерал или партиец, ми създаваха доста пречки. Като издаването на задграничен паспорт, например, и при пътуванията ми за турнета в чужбина. А камо ли пък да си помисля да се обвържа с чужденец. 

Всичко това младото поколение не го разбира, но това беше ситуацията 

Бях влюбена и твърдо решена да опитам да променя живота си и така, след подготовка, много тайно, след близо година, реших да напусна България. Бях подготвена, че ще трябва да се хвърля в леденостудената вода на Запада. Не знаех, че по пътя ми все пак ще има и цветя и рози...

След като попаднах навън, ми беше много трудно, но аз се учех бързо и с упоритост и последователност следвах съветите на съпруга си. С помощта на екипа, който той събра, пробихме на музикалната сцена. Така направих първия си сингъл и нещата се завъртяха. Но... няколко неразумни постъпки от страна на съпруга ми спряха възхода и се отразиха чувствително върху личния ми живот. И така, върхове, после падане и пак ставане, и кръговратът на живота те завихря.

- Имали сте невероятния шанс да записвате в студиото на Фреди Меркюри и “Куийн”, това е страхотно признание, как попаднахте там?

- Срещата ми с Фреди Меркюри не стана много бързо, но аз съм търпелив човек. Първо се свързах по електронен път с мениджъра на групата “Куийн”, Джим Бийч, чрез нашия общ ПР агент в Лондон. Изпратих му демо касета и го помолих за мнение и да ми даде оценка на гласовите ми данни.

След два месеца получих положителен отговор, че бих могла всичко да изпея в различни стилове. А и харесаха демото за първия ми сингъл “Bursting at the seems” и ме увериха, че някой ден може и да пея с Фреди. Това беше голям комплимент за мен и ми вдъхна увереност. Впоследствие подписах договор с “Virgin records”, в присъствието на Ричард Брансън и Саймън Дрейпър - изпълнителен директор на компанията.

При финалния микс на песента се намеси и Роджър Тейлър, барабанистът на “Куийн”. И така бях поканена да запиша финална версия на вокала в Монтрьо, Швейцария, където се намираше студиото на “Куийн”. След излизането на сингъла бях представяна от артисти като Фил Колинс и Крис Рия в Би Би Си радио на кръгла маса... 

- Вярвате ли в предопределеността? Дали съдбата има пръст в земния ни път, или всичко зависи от нас самите?

- Вярвам, че съдбата се определя от Вселената, но също така, че и от нас зависи как ще се справим с капризите и препятствията на живота. Искам да живея в момента и да си подготвям бъдещето, а не да се връщам в миналото.

- Ако можехте да се родите в друго време, на друго място, къде би било? Защо се върнахте в България?

- Като малка винаги мечтаех и си играех на принцеси, точно както моите внучки, но никога не съм си мислила, че трябва да живея другаде. Когато пораснах пък, започнах да мечтая да пътувам. И когато започнах да пътувам, ми се струваше, че бих живяла по малко навсякъде по света. Просто обичам свободата, но винаги, където и да отида, ще съм си българка и аз се гордея с това

В момента се чувствам добре в България.

- Откъде извира музиката във вас?

- Смятам, че е дар Божи, който съм наследила от прадедите си, и съм благодарна за този дар. Както казах и преди, съдбата ме водеше по пътя и беше направила избора вместо мен. Е..., оставяше ми правото и да взимам своите решения.

- Ако имаше начин да изживеете живота си отначало, какво бихте променили?

- Абсолютно нищо! Несгодите, препятствията и любовта ме направиха такава, каквато съм. И аз се харесвам!

- Кой е най-щастливият ви миг? 

- Как бих могла да кажа - те са толкова много. И особено преживяванията на сцената и на екрана. Но това е моята сценична треска и вълнението от срещата с публиката. В чисто личен план най-щастливият момент за мен бе раждането на дъщерите ми Рейчъл-Лилия и Мириам-Ребека. Смятам, че няма по-щастлив момент за една жена от този да стане майка.

- Дълго време си мислехме, че талантът ви се дължи на майка ви, а щурият темперамент е наследство по бащина линия от дядо ви. Кога и как разбрахте, че сте осиновена?

- Лудостта е неизменна част от артистичния и спортен дух на всяка артистична натура. Някои дори мислят, че съм неконтролируем снаряд. А за мен това са съвсем нормални състояния. Това се поражда от нуждата да споделиш енергията, която те изпълва и в повечето случаи е в повече на сцената, пък и извън нея.

Защо ви се струва странен фактът, че съм осиновена? Аз го разбрах един ден, когато бях на 11-годишна възраст, играейки на двора с момчетата. Просто ми беше подхвърлено, но аз още преди това имах съмнения. Бях единствено синеоко и русо момиченце в рода ни. Без особена паника отидох при баба ми и я попитах. И тя беше така добра да ми обясни какво се е случило. Тогава не осъзнавах, че ще наследя влюбчивата натура на майка ми, която е преживяла една емоционална извънбрачна любов.

- Как стигнахте до образа на Търновската царица?

- Това не беше случайно. Аз започнах да се снимам още шестнайсетгодишна в “Козият рог” на Методи Андонов и се заредиха епизодични роли в няколко култови за времето си филми, като “Момчето си отива”, “Черните ангели”, “Синята лампа” - в който получих първата си по-главна роля. Филмът “Юлия Вревская” ме изведе на още по-високо ниво. След това заснех и първата си главна роля в “Монолог за едно прасенце” на Слав Бакалов.

Много ми помогна работата ми в театър “4+4” на Николай Георгиев, тъй като бях забелязана. Но специално за “Търновската царица” бях забелязана в интервюто на Кеворк Кеворкян, за което бях поканена по повод спечелената от мен гранд при награда в Люблин, Полша. Бях направила впечатление на Янко Янков и ме повикаха на кастинг. Впоследствие разбрах, че съм избрана със съдействието на самия Стефан Данаилов.

- В едно интервю споделяте, че сте изживяла не само екранна любов със Стефан Данаилов. 

- Тя си беше екранна любов и трая само до края на снимачния период. И двамата имахме своите половинки и бяхме абсолютно толерантни към тях, но това не попречи на емоционалните и малко греховни чувства помежду ни.

- Трябва ли артистът да е влюбен, за да изгради достоверен образ?

- Принципно, невъзможно е да останеш безчувствен и безразличен. Няма как да влезеш в образ, без нищо да изпитваш, и да останеш достоверен. Дали ще изпълняваш любовна песен или любовна роля, ти винаги си изпълнен с това усещане. И е много важно да вярваш в това, което пресъздаваш, за да въздействаш на публиката.

- Песните ви са за любовта - несподелената, защо?

- Не мисля, че е така, по-скоро пея за любовта, която търся и за която мечтая. 

Винаги съм заредена с позитивен заряд, дори и да изпълнявам най-тъжната песен 

Има и нещо много интересно при мен - почти никога не плача. Това не значи, че не страдам, но не го изразявам с плач. Когато ми е тъжно, започвам да пея и така преминавам през тези моменти.

- Кое е било най-голямото ви разочарование в живота?

- Всяко разочарование, което съм преживявала, ме стимулира да се боря и да не се поддавам на депресивни състояния. Опитвам се бързо да ги забравя и остават в спомените ми само позитивните. Не се обръщам към миналото, а искам да живея в настоящото време и да се радвам на живота тук и сега в момента!

- Какво не може да прости Ками Тодорова? 

- Единственото, което не мога да простя, е предателството!

- Има ли място в голямото й сърце за нова голяма любов?

- Все още да!

- Още ли търсите своята половинка? 

- Не зная дали го търся, може би чакам той да ме намери. Нямам никакви специални изисквания освен да ме обича, да е възпитан и внимателен. Мъж с достойнство, на който няма да му пречи професията ми и личните ми ангажименти. Очаквам всеки от нас да запази личното си пространство, да има свободата да бъде себе си в съвместния ни живот. И най-вече искам да имам до себе си истински приятел, с когото мога да споделям и радости, и неволи. Знам, че е трудно постижимо, но все още вярвам, че би могло да ми се случи.

- Ками, какво си пожелавате?

- Спокойствие, работа и нови предизвикателства в професионалната ми сфера!

Паулина БОЯНОВА

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук