„Виж мъ к`ъв съм як, як…“, се дере някакъв мъжки фалцет.
Следват Азис, някакъв Тодьо, дето е тръгнал на гурбет, но по пригласящия нито ще спре да ходи, ни да се връща – нещо безкрайно ще да е…
Изнасилената тишина по селата.
„Хеле в петък и събота. Няма спане. Няма почивка, всички олита от града са се пренесли в дворовете, пияни, надули музиката и грачещи с цели гърла. Това е силата на плиткоумния човек. В града е по-нисък от пропаднал капак на шахта, но на село се дере с цяло гърло аборигенът, почувствал свободата на „Дивото зове“, сякаш други хора не съществуват“, споделя възмутен жител, цитиран от 24rodopi.com.
Картината по селата. Няма кой да се занимава с градини и ниви, има беседки, музика, пиене до зори…