Дебати, протести, искане за референдум, нахлуване в сградата на областната управа. Това са само част от събитията, които последваха демонтажа на Паметника на Съветската армия.

Но какво се случва с него три месеца по-късно? Къде е той сега?

Оказа се, че има семейство, което е готово да го „пруюти“ в двора си, съобщи NOVA.

В ранното утро на 23-и декември частите бяха опаковани и поеха към държавен охраняем терен в софийското село Лозен. Там те трябваше да изчакат да бъде извършена техническа спецификация, да бъдат реставрирани и преместени някъде.

Три месеца по-късно идва една покана от Рибарица. Тя е отправена от семейство Иванови. Венелин е земеделец, а Добромира Михалева - учителка в детска градина. Ако не може да му се намери подходящо място, казва семейството от Силистра, нека заповяда тук – в двора на нашата вилата в планинското село. 

„Не мисля, че е нещо сложно да се грижим за неговия добър външен вид. Не искаме да сме новина, не искаме да печелим от това. Просто искаме да дадем дом на този паметник”, уверява Добромира.

Дом на монумента предлагат и на друго място. Тя идва от Димитровград, където най-възрастният общински съветник Иван Евлогиев, подкрепен от група съмишленици, предложи на своите колеги да приберат паметника в техния град, като го поставят пред историческия им музей.

Предложението така и не се увенча с успех.

„Димитровград е най-истинския, най-живия паметник на архитектурата по времето на социализма. Паметника на Съветската армия би се вписал в интериора на града по най-добрия начин и този въпрос не трябва да се гледа чисто политически, а трябва да се гледа културно-исторически”, смята общинарят.

Всъщност Областната управа на София е на път да обяви обществена поръчка за реставрацията на фигурите. Но тъй като не е правила нещо подобно досега, първо ще проведе пазарна консултация за стойността на реставрацията.

Избраното му място е все пак Музея на социалистическото изкуство, но не съвсем, уточнява Николай Ущавалийски, който отговаря за него. Оказа се, че в скулптурния парк на музея място за този паметник няма.

Макар и собственост на Министерство на културата, въпросната площ не се стопанисва от музея. Намира се срещу входа на „Пътна полиция”. Докато институциите мислят как да уредят това, паметникът се седи непокътнат в Лозен и продължава да очаква съдбата си.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук