Тя, кехлибарената огърлица, беше рядко красива. Двадесет и четири съвършени кехлибарени зърна блестяха изкусно подредени. Най-голямото в средата представляваше слънчево-златиста сфера, в която времето бе запечатало нещо като малко нежно паяче.

Понякога изглеждаше, че вътре то се движи и човек застиваше в преклонение пред природата и нейните тайни. Това бижу не знаеше своите години, но много добре си спомняше своите стопани.

Балтийският град Талин бе родината на красивата огърлица. В магазина за кехлибар тя не се задържа дълго. Веднага грабваше окото със своето меко сияние и финес. Очарован я закупи морякът от руски кораб за своята годеница. Така тя задълго прегърна бялата шия на руското момиче. Минаваха години и тя се предаваше от майка на дъщеря, от дъщеря на внучка. А с нея и духовното присъствие на семейството. 

Накрая легна върху гърдите на правнучката, за да й донесе радост много дни 

Но се случи буря. Момичето уплашено тичаше да се скрие от проливния дъжд и гърмящите мълнии. Беше си страшно. И така в ревящата буря то изгуби своята огърлица. На сутринта всички заедно я търсиха. Напразно! Тя беше в джоба на един скитник, който в поройния дъжд я видя да блести на мокрия паваж. За него това бе добър знак.

Една мечта се прокрадваше в ума му. “Ще си купя китара”, рече си той. “Още утре!”. И заспа дълбок сън в сухия ъгъл на близката гара. А там бяха още такива като него. На сутринта той не разбра как, но бяха му я задигнали заедно с дрехата. 

Така красивата огърлица се озова при антикваря срещу едно голямо питие. При антикваря тя попадна още два пъти, но не за дълго. От златистото й сияние бе привлечен един млад кадет, който без колебание я закупи за красивата си сестра - гимназистка. Тя я носеше с особена гордост. От кехлибара струеше топлина и светлина, която озаряваше лицето на момичето.

Минаваха години. В университета тя се запозна с него - украинец, неин колега. Там в Москва завършиха, ожениха се и заминаха за Киев. Работеха, отгледаха деца и бяха щастливи всички заедно. 

Но ето че дойде като лош сън войната

Война жестока, неумолима, война непредвидима. Тя промени живота на семейството. До вчера заедно братя и сестри, родители и деца - сега не знаеха кой кой е. Какво се случи? Защо всичко се промени? Кому беше нужно всичко? А сега накъде? Все въпроси без отговор под огъня на войната.

Оля замина с бежанците на Запад, незнайно къде. Мъжете отидоха на фронта, а болната майка остана в Киев. На раздяла Оля разкопча огърлицата и изсипа в дланта си малките златисти слънчица. Знаеше се от векове, че кехлибарът има магическо и лечебно действие. Тя отдели всекиму по няколко зърна, надявайки се на тяхната хилядолетна сила.

Така, за късмет и вяра! Всеки от тях тръгваше към своята неизвестна съдба. А любовта и привързаността ще им помага. И надеждата, че ще дойде ден, когато всички ще са отново заедно - свободни и щастливи. И тогава тя, огърлицата, отново ще е цяла и сияеща. Красивите неща понякога надживяват хората, но надеждата за красота и свобода е свята. С очите и сърцата си хората никога няма да престанат да я търсят. Оная свобода, закодирана в човешкия дух, до последен дъх, накъдето и да върви светът.

Ангелина ЙОТОВА, Видин