Войни, катастрофи, злополуки, приключения, бракове, жени, алкохол, котки, ФБР, сафари, Куба... всичко има в богатия, но объркан живот на големия писател Ърнест Хемингуей. И, разбира се, безценното литературно богатство и прочутия телеграфен стил на писане, които ни остави.

Неговият талант да пише кратко, силно и завладяващо остава ненадминат и неповторим. Запазената марка на стила “Хемингуей” - достъпен, обективен, в лека и иронична форма и с не особено емоционални диалози, те кара да се влюбиш в книгите му. “И изгрява слънце”, “Сбогом на оръжията”, “Смърт следобед”, “Зелените хълмове на Африка”, “За кого бие камбаната” му носят световна известност, докато през 1952 г., след почти 10 години творческо мълчание, Хемингуей се завръща отново със “Старецът и морето”, за който две години по-късно получава Нобеловата награда за литература. “Твърде късно...”, казват приятелите му, а и той самият.

Своята ранима душа и фина чувствителност писателят често прикривал с ексцентрични постъпки, остър саркастичен език и мъжкарско поведение. Майката на Хемингуей била свободолюбива, независима и амбициозна жена, която за всичко отстоявала собственото си мнение. Той е в сложни отношения с нея, които постепенно прерастват в ненавист. “Мразя я в червата си тази кучка!”, казва писателят.

Докато Ърнест навърши 4 години, майка му го обличала като момиче, а косата му била толкова дълга, колкото на сестра му Марселин. Майка му искала двамата да изглеждат като сестри близначки, карала ги да спят в една стая и да си играят с кукли. Хемингуей твърди, че години наред не е могъл да преодолее последствията от тази лудост. Писателят обвинява майка си и за самоубийството на баща си, както и за това, че самият той не е завършил колеж. 

Първия голям пробив на писателя - романът “И изгрява слънце”, майка му коментира така: 

“Той проституира със своя талант” и “поощрява сензациите”

Преди да стане един от най-значимите писатели на 20-и век, Ърнест Хемингуей е бил журналист. Първо пише за училищния си вестник, след това, вместо да отиде в колеж, става репортер в “Канзас Сити Стар”. По-късно той казва: “Работата във вестник не вреди на младия писател и може да му помогне, стига той да се измъкне от нея навреме”. Като млад журналист Хемингуей имал затруднения със сегашните причастия на глаголите. Често редакторите му се оплаквали от граматическите му грешки, на което той винаги отговарял: “За това ти се плаща, за да поправяш!”.

Хемингуей обожавал лова, риболова, оръжията. И войната. За известно време бил увлечен по бокса и тази му любов го съпътства през целия му живот. От този спорт той се научил “да се движи напред, независимо от препятствията”.

Отношенията на Хемингуей с жените са също толкова сложни и объркани както целият му живот. Красавец с горещ поглед, философски размишлявайки за живота, Хемингуей бил особено привлекателен за жените, дори и за омъжените дами. Той непрекъснато се влюбвал и често го съпътствали скандали, раздели и любовни драми... “Не мога по друг начин! - казвал той. - Те подхранват творчеството ми и ме вдъхновяват. Но аз все пак се връщам при теб.”

Като млад харесвал по-зрелите жени 

Първата му любов, Агнес, и първите му две съпруги: Хадли Ричадсън и Полин Пфайфър, са по-големи от него. Голямата си любов Агнес фон Куровски той среща по време на Първата световна война в болницата в Милано, където се възстановява. Тя е девет години по-голяма от него и въпреки плановете им да се оженят той се прибира в Америка, а тя се омъжва за друг. Биографът му Джефри Мейърс твърди, че заради огромното си огорчение от развръзката на тази история писателят развива рефлекса да изоставя жените в живота си, преди те да го изоставят.

Любовта му с Агнес, както и преживяванията му в Италия по време на войната са в основата на романа му “Сбогом на оръжията”.

Три от четирите съпруги на Хемингуей са писателки журналистки. С всяка следваща той започва връзка по време на брака си, след което се развежда.

Когато се запознава с Полин Пфайфър (Файф), тя е най-добрата приятелка на тогавашната му жена Хадли. С Полин стават любовници и впоследствие тя става втората госпожа Хемингуей. Години по-късно бракът на Полин е застрашен от Марта Гелхорн - третата госпожа Хемингуей.

Въпреки че е имал четири брака и три развода и при непрекъснатите си любовни авантюри, Хемингуей е смятан за добър съпруг и баща. Третата му съпруга, Марта, е единствената, която сама инициира развода с него. 

Три от жените на Хемингуей са съгласни с неговата слава на голям любовник. Четвъртата обаче е на друго мнение - че той е доста комплексиран и свенлив, дори се изчервявал при контакт с по-разкрепостени жени, а според нея имал и доста пуритански възгледи за любовта...

Хемингуей непрекъснато подхранвал своя творчески заряд с допълнителни стимули - алкохол, красиви жени и най-вече поемал рискове. Война, лов, пак война... “Но най-доброто писане със сигурност се получава, когато си влюбен”, все пак споделя той.

Въпреки своята пристрастеност към алкохола никога не пишел, след като е пил

За да се самодисциплинира и, както той казва, “за да не се бъзикам със себе си”, писателят си поставял норма за написани думи. Дневното му “производство” от думи, което той записвал на специална дъска, варира между 450 и 1250.

Имало дни, в които работел извънредно, за да не се чувства виновен, когато прекара следващия ден в риболов. Пишел сутрин рано, обикновено докъм обяд. “Когато работя над книга или разказ, пиша всяка сутрин - рано след зазоряване, колкото е възможно по-рано. По това време не те безпокои никой, хладно е или дори студено, и се стопляш, докато работиш.”

Хемингуей пишел само прав - работен навик, който придобил още от самото начало на кариерата си

Когато започвал някой проект, винаги пишел отначало с молив, върху поставката за писане, на тънка хартия за пишеща машина. След като напишел нещо, отделял много повече време да го съкрати до минимум. Понякога с часове обмислял избора на една-единствена дума, на конструкцията или звученето на една-единствена фраза. “Аз пиша една страница по майсторски начин и още деветдесет и една, които са боклук. И се опитвам да хвърля боклука в кошчето.”

Последната страница на “Сбогом на оръжията” преработвал 39 пъти

“Трябваше да намеря правилните думи”, аргументира се той.

Но той пишел непрекъснато. През 1922 г. съпругата му изгубва на една гара куфар, в който са почти всички завършени ръкописи на писателя. Той на практика е трябвало да започне от нулата.

Самоубийството е основна тема в някои от най-добрите книги на Хемингуей. В апогея на славата си написал:

“Много ми харесва животът. Ще ми бъде много трудно, когато трябва да се самоубия“

Баща му и по-малкият му брат също се застреляли. Години по-късно внучката му Марго Хемингуей избира същия край на живота си.

В течение на няколко години Хемингуей се борил с тежка депресия и влошено здраве. Повече от 70 са злополуките и болестите, които преживява писателят през бурния си живот - две самолетни и две автомобилни катастрофи, падане от кон, нараняване от лъв и ухапване от акула, мозъчни сътресения, малария, рак на кожата, дизентерия, пневмония, цироза, хипертония и диабет, разкъсан бъбрек и далак, фрактура на черепа, смачкан прешлен...

По време на почивка в Африка Ърнест Хемингуей е почти смъртоносно ранен в 2 отделни самолетни катастрофи в рамките на 2 дни. На следващия ден той прочита във вестника собствения си некролог. Няколко дни по-късно е сериозно ранен при пожар. 

Много хора го обвинявали, че страда от мания за преследване, тъй като често и с удоволствие обяснявал как ФБР го следи, на което всички се подсмихвали. Истината обаче е, че той наистина е бил следен от ФБР, и то лично по нареждане на Едгар Хувър. Разсекретени документи потвърдиха, че наистина е било така. Всъщност причината за интереса на службите към Хемингуей е, че през 1940 г. той работи в тясно сътрудничество със съветското КГБ и се подвизава под псевдонима Арго.

Лекуван е с електрошокова терапия за маниакалната си депресия

След последното му пребиваване в клиниката “Майо” лечението почти изтрива неговата памет, което го прави практически неспособен да напише и дума. Според някои това е била последната капка, която прелива чашата на неговата депресия и го кара да дръпне спусъка. Писателят се застрелял с ловната си пушка “Винченцо Бернардели”. Днес този модел двуцевка носи името Хемингуей.

Подготви Поли БОЯНОВА