Хранителна вакханалия и масаж на сляпо в Катманду

Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Cоdе Hеаlth - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.drоmоmаniа.bg

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.

Ако си мислите, че в Катманду по улиците ходят непалци с озарени погледи, събрали показалец и палец, провлачвайки “Ом”, сте заблудени също като мен, преди да стигна до далечната азиатска държава. Там управляват комунисти маоисти и в столицата има доста по-голяма вероятност да попаднете на политическа демонстрация, отколкото на духовно средище.

Точно това ни се случи и на нас. Още на път за хотела налетяхме на манифестиращи учителки, които също като българските си посестрими се жалваха от ниски заплати. Лозунгите им бяха подкрепени от креслив духов оркестър, а полицаи, облечени като за борба с безредиците, се подпираха на височките за дребния им ръст щитове. Очевидно ги бяха получили като хуманитарна помощ от държава с по-снажни поданици. 

На пръв поглед единствените, които минималистично се приближават до представата за възвишен гуру, са неколцина европейци, пременени в непалски одежди, които дирят последователи в туристическия квартал Тамел.

А там наистина е като филиал на Вавилонската кула - всякакви езици и раси са се стекли в Катманду, привлечени от мистичната му слава. Но като усетят, че богът на Мамона е завладял единствения що-годе град в Непал, предпочитат да хванат гората. Или по-точно Хималаите, за да открият “техния” храм, гуру или духовен съветник за истината, заради която са прелетели половината свят. В Тамел пък последователите на хипи движението могат да хапнат в заведенията, в които са присядали легендарните “Бийтълс” и Йоко Оно и Боб Дилън.

По интернет бях избрала бутиков хотел, бивша господарска къща с душмански боядисани с блажна боя резбовани колони и капаци на прозорците. Щипка местен колорит. Пристигнахме по обяд, та топлата вода беше в изобилие. На следващата сутрин осъзнахме, че боядисаният в черно варел на покрива всъщност е бойлерът, който разчита на небесния реотан. Та се наложи да сле­зем за закуска и да пием чай, докато слънцето си свърши подгряващата функция. След това хукнахме да превземаме Катманду. 

Името на непалската столица идва от манастира Кащамандап - в буквален превод “подслон под дърво”

Той е съграден през 1596 г. от крал Лакшми Нарсингх Мала. Обителта е изцяло дървена, а според легендата - материалът за нея дошъл от едно-единствено вековно дърво. Абсолютно всички старинни сгради в главния град на Непал са включени в списъка на ЮНЕСКО със световното културно наследство под името “Долината Катманду”. 

Разбира се, пътна настилка тук е непозната дума и затова повечето местни ходят с превръзки през устите, за да се предпазят от смога и праха, който се просмуква навсякъде. Най-вече в ноздрите и носоглътката.

След дългия полет имаме чувството, че всеки мускул си има персонално възелче, та телата ни вият за масаж. Вездесъщият гугъл ме насочва към руски турист - умират да си споделят впечатленията тези хора, обилно и напоително. В случая, и полезно. Домораслият постсъветски Шехеразад цветисто споделяше приключенията си в клиника за масажи изцяло със слепи терапевти: как след тежък трекинг отишъл на СПА и нямало никакъв ефект върху тялото му, но след “Виждащи ръце” си тръгнал възроден.

Веднага вдигнах телефона и запазих час. Моята спътничка никога не се беше возила на тук-тук (използвам по-благозвучното тайландско название, отколкото индийското моторикша за триколесните превозни средства, задвижвани от дизелов двигател или жива сила на велосипед). Веднага й осигурих това ново усещане за адреналин по тесните улички и оживените пазари на Катманду. 

Във “Виждащи ръце” всички са незрящи не само масажистите, ами и мениджърът, дори касиерката, която вещо опипа подадените от нас банкноти и безпогрешно определи стойността им. Седнахме на чай с шефа, който обясни, че клиниката има и социални функции. След колежа и той бил обучен тук на масаж. Голям процент от 20-те долара такса отиват за въвеждане на 6 слепи младежи в занаята от утвърдени терапевти. 

Качваме се на втория етаж, сподирени от двама масажисти. Събличаме се без свян, нали са незрящи. Не знам дали ни приложиха типичен непалски масаж, но определено ги научихме на българската дума “боли”. Ние пък усвоихме непалския й синоним “доха” и установихме, че притежаваме неподозирани мускули и кости. Съзнавам защо хората, лишени от така важното сетиво зрение, са добри в това. Те развиват особена чувствителност на ръцете и пръстите им наистина са вълшебни и сякаш ти говорят чрез докосване. Слухът им също е заострено различен. Когато се върнахме от Бутан, пак се запътихме на масаж. Само по стъпките ни познаха и казаха “Маги и Катя идват”. 

От клиниката попадаме в кривите улички, които са тесни и криволичат в невероятни меандри. Питаме случаен минувач за автентичен ресторант и той ни насочва към “най-добрият даал” в града. В местната гостилница поръчваме от похваленото ни ястие - гъста супа от леща, подправена с много шафран, чесън, лук и люти чушки, която се сервира с бхат - ориз, зеленчуци и тънки препечени хлебчета, които често се използват вместо прибори за гребане.

Особено ни се услаждат и тестените кнедли момоча. Обикновено се приготвят от пшенично брашно без закваска и се варят със зеленчукова или месна плънка, подправени с чесън, кимион и кориандър. Поднасят с различни сосове на доматена основа или дипове, както и с месни бульони. В непалската кухня си мислехме, че властва месото от як, но пък защо ще превръщаш в блюдо впрегатното си добиче. Така че козите мръвки са напълно оправдани. 

В долината на Катманду готвачите от местното племе Нева използват най-много шест подправки - кимион на зърна, джинджифил, чесън, листа на кориандър, синап и семена на сминдух. 

Вечерята на неварите е емблематична - започва с предястие от единайсет храни

яйца, сушена риба, бара (пържени топчета от леща), чюра (счукан ориз), сия баджи (друг вид счукан ориз), ачар (туршия), чхоела (люто варено месо), черна соя, синапени листа, боб, пържени картофи с джинджифил и чесън. И цялата тази хранителна вакханалия преди основното ястие, съставено от варива, ориз и пържена риба. В разядката понякога се включват и оризовите палачинки чатамари, но може да се сервират и с основното ястие. За десерт - йомари: варено оризово брашно, оформено като смокиня, пълнена с кафява захар и сусам.  Имам чувството, че опитахме от всичко! 

Магдалена Гигова