Яла, където леопардът е цар

Магдалена Гигова е дългогодишен журналист и неспасяем пътешественик. Написала е пет книги и е издала още шест в съавторство. В момента е водеща на предаването “Покана за пътуване” по програма “Христо Ботев” на БНР, което се излъчва всяка неделя от 18,30 часа. Също така е автор и водещ на предаването “Дромомания” по здравната телевизия Cоdе Hеаlth - всяка събота от 17 часа. Тя публикува пътеписите си в своя сайт www.drоmоmаniа.bg

От рубриката “Време за пътуване” на вестник “Над 55” ще научавате за интересни места по света и как да пътувате по-евтино и безопасно.

Ако искате да видите леопард в Националния парк “Яла” в Шри Ланка, трябва да станете като мен - най-късно в три часа през нощта. Повярвайте, всяка секунда безсъние си струва. Царството на големите котки се намира на 309 км от столицата Коломбо. Петнистите красавци лениво се изтягат и правят слънчеви бани на върха на планината Вепандения.

Те се излежават по клоните на дървото тамаринд и леко презрително гледат посетителите на парка през полупритворените си очи. Леопардите изобщо не се боят от хората. Те просто ги игнорират. И ако им досадят с активното си щракане с фотоапаратите, се фръцват грациозно и потъват в зеления гъсталак. 

Мятам се на хибрид между джип и луноход - машината е доста по-висока, от предната седалка се вижда надалеч, покривът е подвижен. Изглежда като хамър акселерат, но е адски ръждясал и прашен. Обаче се движи безотказно. Развиделява се и сафарито започва. Защото по обед на леопардите им писва да бродят и потъват в шубрака на сянка. А те са най-ценните обитатели на Яла. 

Тукашните екземпляри са доста по-едри от африканските си събратя, понеже при липсата на естествените им врагове - лъвовете и тигрите, в Шри Ланка леопардите са се самоопределили за царе на животните. В Яла е най-голямата гъстота от петнисти големи котки в света. На сингалски името им е “котя”. 

Върху площ от 992 кв. км се ширят повече от 42 парчета. Ако искате да ги видите как се излежават на някой клон, атакувайте резервата призори. Към обед слънцето така сърдито пече, дори водните биволи са се изпокрили в блатата и от тях се виждат само рога и ноздри. Стадата от слонове са свикнали с джиповете на туристите и понякога дори спират на пътя да им “се скарат” с тръбни звуци. Ние бяхме заприщили любимата пътечка на слоновете и един дойде да си почеше гърба на калника на джипа. Вследствие на което яко ни пораздруса. 

Освен великаните с хоботите по полянките кротко пасат петнисти елени, летящи катерици се стрелкат от дърво на дърво. Варани и крокодили, сухоземни костенурки, сиви лангури - маймуни Хануман с черни изразителни муцунки... обитателите са безчет. Същото може да се каже и за птиците.

Те са над 140 вида. Любители орнитолози изпадат в клиничен възторг при вида на белите морски орли, черногушестите щъркели (едва няколко дузини в света) и искрящо пъстрите рибарчета. В парка се срещат и доста хищни пернати - като индийската райска мухоловка. Както и местният славей - цейлонската шама. Краят на май и началото на юни са най-добри за наблюдаването на мечки. Тогава узряват любимите им плодове.

В Яла все още личат белезите на цунамито, влязло 1,5 км навътре. Ръбати изсъхнали дървета изпъкват трагично върху искрящата зеленина. На плажа скромен къс мрамор отдава почит на паметта на 47-те загинали. Водачите в парка разказват, че животните предусетили катаклизъма часове преди Индийският океан да полудее, и се спасили с бяг навътре в сушата.

Понякога пътя на откритите джипове пресича огромен варан. Той спира за малко, поглежда натрапниците и с достойнство се оттегля. Един ден определено не е достатъчен за разглеждане на целия резерват, затова в него са оборудвани шест туристически лагера. Те разполагат с прилични удобства и с приспособления за наблюдаване на животните. Слоновете понякога идват до верандите на бунгалата. В парка има и два палаткови бивака на брега на река Меник. В сухия период, когато водата в езерата намалява, под сянката на тентите се вижда отлично как слоновете идват на водопой. Скоро след това резерватът затваря врати за посетители - обикновено между 1 август и 18 октомври. 

Националният парк “Яла” е известен и под името Рухуна. Той е най-старият, вторият по големина и най-посещаваният в Шри Ланка. Някога, когато островът се е наричал Цейлон, тук е било древното кралство Рухуна и Рохана, за което напомнят единствено руините на някогашните му градове, разпръснати сред гори и савани. Резерватът е създаден в далечната 1900 г. от британските колонизатори, а през 1938 г. получава статут на национален парк. 

Огромен слонски череп на входа посреща посетителите. Територията е предимно равнинна и суха савана с чадъроподобни дървета и рехави храсти. Около езерата и реките са скупчени дървесни оазиси, издигат се хълмове и малки планински системи. Плоският релеф се нарушава и от гладки камъни, подобни на витошките морени. 

Освен леопардите и слоновете, видовете бозайници в парка са повече от 44, плюс 5 разновидности сухоземни костенурки и 46 чешита влечуги. Доста от птиците, рибите и насекомите не се срещат никъде другаде по света. 

Туристите кръстосват из голямата територия върху открити джипове, създадени от индийските автомобилостроители “Махиндра” специално да бъдат много по-високи, всъдеходи и доста удобни. (Моето превозно средство беше толкова кирливо, че не успях да забележа марката му. Онова за махиндрата го прочетох в интернет.) Природните екстремисти могат да се включат и в обиколка пешком.

Тя е напълно забранена, но срещу допълнително заплащане някои водачи са склонни да си затворят очите. Или по-точно да ги отварят на шест, защото не се знае откъде ще изскочи слон, разгневен, че му развалят рахатлъка. Паркът работи до късно, така че при желание се наблюдават и нощните животни. 

Кралството Рухуна е оставило не само руините на своите храмове, дворци и манастири, ами и необикновено голямо водохранилище в долината Яла, дала името на парка. Днес то е обрасло с високи треви, но преди векове е осигурявало влага на околните гори и поля, твърдят археолозите. Въпреки че в по-голямата част на водоема растителността е взела връх, няма по-величествена гледка от водопоя на слоновете. Да усетиш как земята трепери под тътена на цяло стадо многотонни животни и да ги видиш как се наслаждават на банята, пръскат се и палуват като деца, е завладяваща гледка.

Магдалена Гигова