Художникът Папа Жан - името му е Иван Георгиев, познат като ексцентрик и в живота, и в рисуването, с придобити титли от Русия - едната Принц - присъдена му от дворянското общество “Нов Елит”, а другата Академик, звание и диплома, дадени му от Международната академия на Джуна по алтернативна медицина през 2000 г.
На своите 62 години той има завидна младежка енергия и работохолизъм, впуска се в главоломни идеи, една от които разработва десетилетия, наречена “Лунен оргазъм”, състояща се от 113 книги, изпълнени с откровения за любовта, света, философията, лечителството, с поезия и хайку.
 
Казва, че в себе си има вулканична енергия и толкова положително излъчване, че светът ще стане по-добър и красив, ако успее да предаде това и на другите хора. Въпреки че мненията за него се люшкат между двете крайности от утвърждаване до отрицание, той не се вълнува от мнения, а продължава да следва набелязаните си цели в разнородно творчество. Сам нарича себе си “най-лудият човек”, “няма по-луд човек от мен”. Подготвил е книга от 20 013 страници за Рекордите на Гинес, чийто лайтмотив е обединение на Човечеството чрез изкуство без война.  
С голямата си любов Ирина

- Във времето на коронавируса как тече времето на един ексцентричен творец като теб?

- И бездруго художникът не може да избяга от своя статив, така че през цялото време съм в дома си с четка в ръка и споделям щастието си със своите платна и музи.

- Когато си с четка в ръка, каква е твоята мисия?

- В обстановката на социална изолация човек разбира колко му липсва общуването, любимите хора. Представете си колко влюбени са разделени и не могат да се видят през границите. Да не говорим да се погалят, да се любят.

Но от всяко ограничение може да се намери полезен ход. Обличам с божествени дрехи празнотата. Къпя се в гордостта на росата. Пристанище съм на всяко вдъхновение. Сърцето ми е слънчево докосване. Път съм на себе си. Пътник съм в себе си. Пътувам безкрайно от себе си, през себе си, към себе си. Криволичеща река съм. Брод през нея. Въжен мост, на който се срещат мъката и радостта. Понякога съм пропаст и ронещи се скали. Падащ алпинист. Предсмъртен вик. Възнесение на всички твари. Победа на любовта. 
Когато съм с четка? Свиря на Давидовата лира псалма на живота. Псалма за човека. Псалма за любовта. Единственият и безкраен псалм. 

Екваториален зной и проливен дъжд от чувства. Самотник сред милиарди самотници. Свой учител и свой ученик. 

Смях и радост, сълзи и горест. Прозрени лъжи и уморени истини. Блокада пред психотерор. Щастлива трагедия. Есенни и пролетни листа. Есенни и пролетни милувки. Зимна приказка и лятна свобода. Дълга зимна нощ и дълго лятно пладне. 

Когато съм с четка? Мисията ми е световете да събирам в световна картина. Всемирна галерия. Милиард удари на сърце сливам в един. Дочувам в космическата тишина лирична песен и танцувам с отдавна угаснала далечна звезда. Воювам и с демони, и с ангели. 

- Много поетично е това, което ни представяш като твоя същност и твоя мисия, така ли?

- Цял живот съм бил пленник на любовта към жената. По това си приличам с още двама мои колеги художници и приятели - това са Иван Яхнаджиев и Ставри Калинов. Свързва ни възхищението и преклонението пред женското тяло. Всеки от нас тримата пресъздава в своя стил красотата, това опияняващо обожание към жената. Аз също съм правил бодиарт. Мегапроектът ми ”Любов без война” е изпълнен с картини и вдъхновени мисли за любовта, за света и красотата. Това ще е най-голямата книга в света от 20 013 страници и е кандидат за рекордите на Гинес. За мен това е книга на вечността и любовта. 
Портрет на внука

Всичко, което искам на този свят, се събира в думите: мир, любов, изкуство и красота

Имам от жена си Мария две дъщери, имам и внуци - за мен те са огромното щастие и най-голяма радост. На 6 май празнувахме имения ден на прекрасната ми дъщеря Гергана. А на чудната ми внучка Александра чествахме рожден ден. Голям семеен празник.

Аз съм романтик, чиста душа. А имам и голяма сексуална мощ. Все още се занимавам със спорт, йога, туризъм, лечител съм също. Джуна само на мен даваше да я лекувам, да възстановя енергийния й баланс, защото тя така се натоварваше да приема и лекува хората, че това изцеждаше силите й. Обичам да ходя по планините, да пея, да свиря на китара. Всичко ми се отдава. 

- Казваш, че сред твоите музи има две жени, с които си имал опияняващи преживявания? 

- Да, аз съм рисувал и двете. На Ирина Делина - поетеса, актриса, режисьор, съм посветил седем книги и съм й направил няколко портрета. Другата е Лора, която сега се занимава с йога и духовни практики. Нея съм рисувал в девет картини. Двете остават завинаги в моя живот. Съдбата ми е такава, че и двете сега живеят в Щатите .
“Лунен екстаз”

- Как ги срещна?

- С Ирина се засякохме в един асансьор. Тя бързаше за лекция на бъдещия си съпруг - доктор Тимен Тимев - психотерапевт и философ, той сега преподава в Щатите. Пет години имахме неповторима любов. В трилогията ми “Лунен оргазъм” съм описал лудия ни любовен живот. Цели пет години бяхме като едно цяло, защото и двамата обожавахме книги, музика, картини, театър, кино. Харесваха ни едни и същи творби. Обичахме пътешествията, радостта от живота. Преди 25 години замина за Америка и оттогава се виждаме понякога, когато си идва в родината по малко. Лора открих, когато беше съвсем младо момиче и се влюбих безумно. Тя също живее от години в Америка. Такава ми е съдбата, двете най-обичани жени от мен да живеят отвъд Океана. 

- Сподели изворите на твоята радост от живота, неугасима жизненост, бликаща енергия?

- Всичко се събира в девиза ми: Любовта побеждава всичко. Аз обичам. Дори мечтаейки за любов, човек се чувства щастлив в своето очакване.
Има много жени, жадни за любов, която витае в сънищата им. Не трябва да се затварят в мечтания. Трябва да осъществяват мечтите си. Да не се страхуват от възрастта си. Независимо на каква възраст е една жена, ако тя поддържа духа си, тялото си, умна е - тя излъчва красота.

Савка ЧОЛАКОВА