Килърът Любомир Симеонов: Убих банкерката и ми олекна!

59-годишният мъж излежава 20-годишна присъда за убийството на банкерката от Булбанк в Бургас Павлинка Йовчева, съобщи &bdquo;България днес&rdquo;.<br /> <br /> Покушението стана на 23 септември 2013 г. Симеонов хладнокръвно погуби жената с куршум в сърцето, след което се метна на колата и се предаде на полицията в Сливен.<br /> <br /> Билкарят оправда деянието си пред разследващи и съдии с фалита на фирмата си. Твърдеше, че дълго време бил изнудван от шефове на различни управленски позиции в Булбанк и нервите му не издържали. Ликвидирал Павлинка Йовчева за назидание.<br /> <br /> Бизнесменът пледираше в съда, че фирмата му процъфтявала, но от банката го изнудвали по кредит за одобрен европейски проект, а това довело до фалита й. Става дума за проект за строеж на фабрика за билки за 2,3 млн. лева.<br /> <br /> &quot;Фабриката трябва да е в село Черница, на 5 км от Сунгурларе. Тя е началото на края, както обичам да се шегувам. Но някой да те гледа в очите и да ти каже, че ще те утрепе, ще ти съсипе семейството, децата и ще те фалира - какво ще направиш? Искаха да ме заличат.<br /> <br /> Йовчева искаше аз да сменя избраната от мен строителна фирма, която да вдигне фабриката. Това се нарича мафия&quot;, разпалва се затворникът.<br /> <br /> Две години и половина след кървавата саморазплата той вади на бял свят още нови твърдения.<br /> <br /> &quot;Никъде не съм го казвал, но в прав текст Йовчева ми поиска 220 000 лв. Това се случи до банката в близост до две кофи за боклук. Казах й, че не е познала човека, и ми дойде да я хвърля в боклука. Ако бях го направил, може би нямаше да се стигне до убийството&quot;, разказва Симеонов пред вестника.<br /> <br /> Килърът има своя версия защо лично е застрелял банкерката, а не е дал поръчката на друг.<br /> <br /> &quot;Аз не застрелвам жената Павлина, а мафиота. Другият начин беше да отида в Амстердам, да си пия кафето 5 дни, докато някой свърши тая работа. Но трябва да ме познаваш, за да разбереш защо съм го направил. А аз не обичам да говоря за себе си&quot;, казва Любомир.<br /> Казва, че близо две години се е борил с хората от банката, които го притискали. А с покушението постигнал малка победа.<br /> <br /> &quot;След убийството схемата на банката за прибиране на пари от фирми вече не работи. Това е от половин година и важи за района на Бургас. Малко парченце, което още не върши работа. По-сериозният проблем са облечените с власт и пари, на които нищо не можеш да направиш&quot;, казва бизнесменът билкар от затворническото общежитие &quot;Кремиковци&quot;, без да признае съжалява ли все пак за покушението.<br /> <br /> &quot;Гордея се с живота си. С това, което съм постигнал и направил. Каквото и да направи човек, не трябва да убива. Това е дар Божи. Но много години в нашата държава на власт застават хора с ниско IQ, мисленето на които е ограничено до техния джоб. Това е вредата. Дали съжалявам или не за убийството, съм сигурен, че не интересува никого. Това е лично мой проблем. Аз не съм дете. Какво ще мисля за неща, които са приключили. Това е минало - край! Ама сега да се тръшкам защо го направих или защо не...&quot;, маха с ръка Любомир Симеонов.<br /> И до днес той не се е отказал от идеята да строи фабрика за билки. Замисъл, в който сякаш се е вманиачил. Ако го изпълни един ден, обещава да изплати присъденото обезщетение от по 100 000 лв. на съпруга и дъщерята на банкерката.<br /> <br /> &quot;Имам ли задължения, ги изпълнявам. Ако дойде това време да пусна фабриката да работи, всеки, който има да взима пари от мен, ще си ги вземе. Ако не работи - с пенсията няма как да стане. Това е моя работа колко взимам. Пита ли се такова нещо, това е забранено със закон&quot;, разпалва се бившият военен.<br /> <br /> С неохота той говори по друга тема - близките и приятелите. Твърди, че се радва на голямо внимание и подкрепа.<br /> <br /> &quot;Никой не ме е оставил в затвора. Над 40 човека идват да ме виждат. Правят график кога да са тук. Не искам децата да идват, но ми е кеф, като ме посещават. Не ми харесва в затвора, но го приемам. Няма човек, който да ме познава и да не ме подкрепя&quot;, не търпи възражения по въпроса затворникът и споделя, че никой никога не е тормозил съпругата му Соня навън. Въпреки че близките на застреляната Павлина имали основание.<br /> <br /> Писал е за своята истина до всички възможни инстанции. Протестира срещу далаверите и корупцията, които иска да срине. Спи спокойно и планува единствено строежа на фабриката за билки.<br /> <br /> &quot;С чиста съвест си лягам, нямам угризения. Както Дон Кихот се бори с вятърните мелници, така и аз се боря със същото. Само на патриарха не съм писал. Парламент, президент, премиер, банков надзор - всичко&quot;, казва Любомир Симеонов.<br /> <br /> Животът му зад решетките ще се съкрати значително, тъй като е назначен на една от най-сладките работи в зандана. Симеонов отговаря за хранителния склад в пандизчийското общежитие и два дни работа се считат за три излежани дни зад решетките. Така килърът със сигурност няма да изтърпи пълни 20 години затвор и по-бързо може да вкуси от свободата отново.<br /> <br /> &quot;И като изляза от пандиза един ден, какво - ще ми се върне животът, който живеех преди ли?! Ще изляза, да речем, на 70 и ще се чувствам на 55 или 60?&quot;, споделя бизнесменът затворник, след което надзиратели го поемат и съпровождат обратно в килията.<br /> <br /> &quot;През 2018 г. трябваше да вляза в политиката, това ми влизаше в плана. Аз работя в цяла България и на маса народ изкарвам парите&quot;, обяви Симеонов.<br /> <br /> Първата му задача била да забрани политическите партии.<br /> <br /> &quot;След две години се регистрират нови със забрана да участват старите ку*ви със закон. Защото тези 300 партии създават предпоставки за корупция и далавери&quot;, споделя затворникът.<br /> <br /> Другите приоритети пред неосъществения политик били да развие малкия и средния бизнес и да реформира здравеопазването, образованието и пенсионната система.<br /> <br /> &quot;Най-важното е да не се позволява на престъпници с бели якички да влияят на хората. Белите якички са най-гадното нещо. Те отговорност не носят&quot;, казва Любомир.<br /> &nbsp;