Днес се навършват 30 години от една ключова дата за нашата партия. За всички мои млади приятели, за по-възрастните, които сте от скоро, а  и за тези, които сте, предполагам, за малко - на 3 април 1990 г. става факт решението на членовете на партията да я преименуват на Българска социалистическа партия.

Малко исторически данни: В началото на 1990 г. ръководството на партията изпраща до всяка една основна партийна организация Обръщение, с което мотивира желанието за смяна на името. Промяната е обоснована от нова ценностна ориентация за разширяване на вътрешните и международни контакти.

В референдума участват близо 725 000 членове. Това са 82% от общата членска маса. „За“ смяна на името са гласували 630 000, „против“ са 92000. Безспорно референдумът е успешен.

В доклада си, изнесен след това, председателят на партията тогава Александър Лилов подчертава, че „резултатите са важна стъпка към превръщането на партията в марксистка от нов тип с непосредствена историческа цел – демократичен социализъм в България“.

БСП не скъсва с миналото, не се отрича от своите традиции, от своите идеи, от своите герои, от хилядите загинали за един свят на светлина, човещина и справедливост.

Нещо повече, намира сили в себе си да започне една непосилна за нито една друга партия в бившия социалистически блок идейна промяна.

Ръководството на партията, подкрепено от редовите членове, издига БСП на висотата на съвременните европейски партии. Години по-късно БСП става член на Социнтерна и част от голямото европейско социалистическо семейство.

По пътя на своето историческо развитие нашата партия премина през много възходи и падения. Имаше своите грандиозни успехи, страдаше и със своите тежки падения.

С нея се радвахме и тъгувахме и всички ние, защото БСП е нашето семейство. Това не е просто партия. Това е жив организъм, превърнал се в житейски спътник и надежда за много българи. Много хора, отвътре и отвън, се опитваха през годините да “убият” този организъм, да го подчинят на еднолична воля или да го превърнат в ненужен орган на новото демократично общество. Това не им се отдаде.


30 години БСП е нужна на всеки един социалист, нужна е на всеки един, изпаднал в бедност и нищета. БСП е нужна на всеки един, който е жертва на несправедливост, нужна е на България. БСП е нужна такава, каквато всички ние я обичаме – съвременник на времето, модерна и в днешния ден.
Днес е ден на равносметка. Дали сме достойни да се наречем наследници на онези, извършили безкръвно голямата промяна и поставили началото на съвременното развитие на България?

Следваме ли техните завети, учим ли се от тяхната далновидност, проявяваме ли техния характер? Имаме ли поне частица от тяхната скромност? Нито един от лидерите през този 30-годишен период не нарече себе си реформатор, защото всеки един разбираше , че промяната е процес…..

Днес е ден и за благодарност! Благодарност към хилядите членове и симпатизанти на партията, които успяха в най-тежките години да съхранят нейния дух, нейната непримиримост и прогресивно мислене.

Вие успяхте да покажете, че родените на днешния ден три букви – БСП, са непреходни, неподвластни на конюнктурата, политическите страсти и партийния вождизъм. Вие показахте, че е различно да бъдеш другар с някого и да сте просто „колеги“.

Защото БСП сме ние – хората!