Изминалата зима е най-топлата в България за последните 135 години - откакто у нас се правят метеоролични изследвания, и втората най-топла зима в Европа за последните 44 години. Това коментира климатологът гл. ас. д-р Симеон Матев от Геолого-географския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", който направи онлайн презентация "Защо зимите не са това, което бяха?".  Той е и един от авторите на научно-популярната платформа "Климатека".

Д-р Матев посочи, че до момента 2007 г. се е считала за най-топлата зима в България, но 2023 г. я изпреварва макар и с няколко десети от градуса.
По-думите му най-голяма вина и за двете най-топли зими има месец януари, от който се очакват истински прояви за сезона. Климатологът коментира, че 1963 г. е може би най-студената зима за последните стотина години с най-дебела снежна покривка, а през 1985 г., 2012 г. и 2017 г. са последните по-студени зими у нас.

За последните 30 години средната зимна температура в нашата страна се е повишила с 0,6 градуса, каза д-р Матев, като отбеляза, че през последните десет години това повишение вече е със скорости два, три и четири пъти по-големи. По думите му това води до намаляване на ледените дни, на тези със снежна покривка и виелици и дните с екстремно ниски температури.

Дори има деца на 7-8-годишна възраст в Южна България, които не знаят какво е сняг, коментира климатологът. За последните 20 години само веднъж е измерена температура от минус 20 градуса - през 2016 г., посочи още той. 

Температурите през зимния сезон си следват общия ход на повишение на средните глобални температури, обясни д-р Матев. Той добави, че от 1850 г. до момента повишението на температурата е с близо 1,2 градуса, като най-бързо се затоплят полярните райони на Земята. 

Повишението на зимните температури се дължи на някои циклични промени - Земята има както ледникови, така и междуледникови периоди, посочи климатологът. Към тях трябва да добавим антропогенното въздействие на икономическата дейност, употребата на огромни ресурси, при което се отделят голямо количество парникови газове, които са основният причинител на част от затоплянето, което наблюдаваме през последните 30 години, обясни той.

Изминалата зима в Европа е с положителна аномалия на средната сезонна температура от 1,44 градуса, посочи Симеон Матев. От 1911 г. досега скоростта на повишение на зимните температури е с 0,16 градуса на десетилетие.

За последните 33 години - от 1991 г. насам, трендът на повишение е с 0,5 градуса на десетилетие или повече от три пъти по-голям отколкото за целия изминал период, коментира климатологът. По думите му, последните години показват доста бързо, направо стремглаво повишение на зимните температури, което важи и за глобалните. В последните години се затопляме много по-бързо, отколкото се затопляхме през целия изминал век, констатира той.

Д-р Матев посочи, че в Европа са поставени повече от 1000 топлинни рекорда по Нова година - от 31 декември 2022 г. до 2 януари 2023 г. В Билбао - един от най-студените градове на Испания, на 2 януари отчетоха почти 25 градуса - лятна температура, отбеляза той. Изследване на австрийски климатолози показва, че в последните 50 години ски сезонът в Алпите е намалял с около 40 дни, посочи още Матев.

На въпрос дали се измества зимата, той коментира, че през март е нормално да има сняг. Ненормално е обаче, когато тези снеговалежи през пролетта зачестяват, а именно това се наблюдава, посочи климатологът. По думите му, това е потвърждение на теорията, че екстремните явления се увеличават. От една страна, имаме повишение на температурата, от друга - повишаване на случаите със снеговалежи в необичайно време на годината - през октомври, ноември, март и април, допълни той. 

След суха и топла зима и, ако валежите през пролетта са по-малко от нормата, би могло да се очаква по-висок риск от горски пожари, коментира климатологът. Според него можем да очакваме по-студени зими, но не толкова скоро. Първи по-сериозни трендове на понижение на температурите може да очакваме след 2050 г., а по-сигурно след 2100 г., каза още д-р Матев.