Сега ни предстоят студени дни, те обаче ще бъдат далече от определението за сибирски студ, заяви пред БНР климатологът Георги Рачев. „Сибирски студ? От четири дни в Якутск, сърцето на Сибир, е минус 47 градуса. Дори се очаква „леко затопляне“ – температурата да се „повиши до минус 40 градуса", отбеляза той.

При нас ще има „нормален балкански студ“. По Атанасовден температурите ще стигнат минус 10, минус 12 градуса, ако няма облаци. Ако има облаци, няма да паднат до повече от - 8, - 9 градуса.

Февруари в последните „модерни зими“ се явява топъл, припомни климатологът, като подчерта, че настоящата зима е „ужасно топла“. 

„Декември си отиде с температури около три градуса над нормата в целия месец. Януари ще се задържи достатъчно топъл, а февруари по дългосрочните прогнози го дават с температури градус, градус и половина по-високи от нормалното.“

Ужасно е глупаво да се бориш с времето. Трябва да живееш в унисон и да го приемаш, каквото е, коментира проф. Георги Рачев. „На хората трудно се угажда. Винаги има едно мрънкане срещу природата, а просто трябва да я обичаме и да се съобразяваме с нея“, каза климатологът.

За климата е необходимо обобщение от 30-40 години, за да се каже, че има промяна. Средните месечни и сезонни температури, макар и с малко, стават по-високи, отбеляза проф. Рачев.

Предполага се, че 2020 година ще се нареди до 2016-а - най-топлата година на Земята – с температура с 1 градус по-висока от средната за миналия век, уточни той и даде пример - облеклата, с които преди сме излизали навън, сега по-рядко ги слагаме през зимата, защото вече не е толкова студено.

През последните 25 години се наблюдава леко изместване на зимата към първите пролетни месеци. Климатолозите смятат, че това е „нормално вековно движение на температурите“.

Така „март се явява малко по-хладен и доста по-дъждовен“. Същото се наблюдава в началото на лятото, когато дъждовете през юни създават визуално усещане у хората за по-хладно време, поясни проф. Георги Рачев.

„Това, което се случи в Испания, е уникално. Аз съм виждал и Йерусалим в сняг, и Атина в сняг, и Рим в сняг, но обикновено то е, както баба ми казваше, от ден до пладне“. А за мадридчани, да седят те пет дни в снежна прегръдка със сняг от 20-25 см - те не са подготвени за такова нещо", посочи още проф. Георги Рачев.

През 1929 година пък почти цялото ни крайбрежие е било замръзнало.