Колекция от 70 мерителни устройства е събрал вече кметът на Арбанаси Тошо Кръстев. Той започнал да трупа своите кантари в началото на 90-те години и вече е един от най-сериозните колекционери, пише "Борба".

Сбирката му от кантари е толкова разнообразна и интересна, че няколко музея от България са взимали от експонатите му за свои изложби. Колекцията му е ходила дори в Румъния на изложба.

„Излязох от спорта и влязох в търговията. Започнах да се занимавам с вторични суровини и взе да ми прави впечатлениe, че стари кантари се появяват в пунктовете. И така с времето отделях неунищожените, сам си ги почиствах и реставрирах и колекцията ми набъбна много бързо“, разказва Тошо Кръстев, който признава, че не пропуска разпродажби, на които би могъл да открие експонат за своята колекция.

„Търся каквото нямам, не купувам безразборно с цел после да разменям. Това не ми е интересно. Понякога попадам на разновидност на кантар, който притежавам, но това също е забавно“, казва кметът на Арбанаси.

Кантари за търговски цели, пощенски, аптекарски, рибни, кантари за жито и везни, това са част от разнообразните експонати на Тошо Кръстев. Най-големият му кантар е 250 кг. Той е и първият кантар, с който кметът на Арбанаси започнал да събира колекцията си. Получил го от тъста си, който пък го наследил от дядо си. С този кантар някога са мерили снопите на нивата.

Пет различни по вид пощенски кантара може да покаже на любопитните си гости г-н Кръстев. Всички тези кантарчета мерят тежестта на пратките и писмата. „Кантарите са прецизни, мога да го докажа на себе си във всеки един момент. Обаче най-точни остават аптекарските. Те вървят с тежести от 1 грам, два грама, чак до 50 г, че и отгоре“, обяснява колекционерът, докато демонстрира как точно аптекарите са измервали лекарството, за да не го превърнат в отрова.

После разказва за двата кантара за жито, за паланците – онези везни за търговски цели, които имат две табли, вързани с топуз, и които могат да мерят и на ока, и на килограм. Тошо Кръстев пази стар кантар от магазините за хранителни стоки от времето на соца, има и едно кантарче за риба, което му е подарък от шефа на търновския музей Иван Църов.

Предимно турски са кантарите, които мерят с оки, турско производство са и паланците, които Тошо Кръстев е натрупал в малкия си частен музей, с който посреща и забавлява приятелите си. Първо в Австрия, после в Германия, Холандия и България са започнали да правят везните.

„Много са интересни кантарите на фирмата „Круп“, направо са истински шедьоври, защото те могат да мерят и като паланци, и на кука, и на ока, и на килограм. Този кантар го давах на музея в Стара Загора за една изложба и ми го бяха изгубили. Или откраднали, не знам, казаха ми, че като прибирали изложбата, някъде забутали точно тоя кантар. Но ми го върнаха след няколко месеца, тъкмо като бях изгубил надежда, че ще си го прибера“, спомня си Тошо Кръстев.

После разказва за още един интересен експонат в колекцията си – австрийски кантар, който мери влагата в житото. Влагомерът е подвижен и хората са го разнасяли на полето, за да могат да преценят колко е влагата в житото, а оттам и цената му.

Отскоро Тошо Кръстев събипа и втора колекция - с манерки. Има вече стъклени, оловни, алуминиеви, които някога са били най-употребяваните и разпространени във войската.

„Никой не събира манерки, затова започнах. А и се оказа доста по-лесно да ги намирам. Сигурно защото още нямам чак толкова богата сбирка, каквато е тази с кантарите, където ми става все по-трудно да откривам кантар, който не познавам и нямам“, казва Тошо Кръстев, който вече четвърти мандат управлява Арбанаси.