Разглеждайки писмото на Стефан Стамболов (в. “Земя”, бр. 124, 3 юли 2020 г., стр. 6), проф. Милен Куманов съобщава, че Венета Ботева го е занесла във В. Търново, но съжалява, че то не дава отговор на многобройните въпроси около брака й с Христо Ботев. Всички изследователи сочат “лятото на 1875 г.”, когато тя се омъжва за Хр. Ботев, но не посочват конкретна дата на събитието.
Внучката на Венета Ботева - Венета Рашева-Божинова, разказва за Ботевото семейство (Издателство на ОФ, София, 1977 г., 286 стр.). Тя използва много архивен материал и свои спомени за баба си, на чието име е кръстена.
Бабата Венета Рашева е родена през 1847 г. във Велико Търново. На 17 години насила е омъжена за търговеца Дончо Петров, когото напуска заедно с 3-годишния си син. 

Избягва с малкия Димитър и отива през 1868 г. да живее при вуйчо си Панайот Рашев в Букурещ. Той има голяма и богата с вътрешна уредба и персонал къща, в която една част е била приспособена за параклис на българската колония в Букурещ, където на долния етаж се помещавало и българското училище. 

Запознанството на Венета с Ботев станало, когато той пристига тук през 1874 г. за учител. Във всички сведения единодушно се подчертава взаимната любов на Ботев и Венета още от първата им среща. Вуйчото узнава за помощта, която сестриницата му оказва на хъшовете, и за тайните й срещи с Ботев, с когото вече се разбрали, че ще се задоми. 
Венета с малкия Димитър

Когато Ботев напуска училището през ноември 1874 г., тя не прекъсва връзката с него и не спира да дава на хъшовете в параклиса храна и дрехи. Строгият вуйчо предупреждава, че ще я изгони, ако не престане да се среща с Христо Ботев. Венета тайно отива при любимия си поет, издател и революционер, съобщавайки му за грозящата я опасност. Ботев я изслушва и веднага отсича:“Иди си вземи Димитър и тръгвай с мен още сега!”. 

Тя чула това “Иди си вземи сина” и топла вълна я обляла, че така просто, по човешки той приема детето й. Но не бил дошъл удобният момент да отиде при него. Това по-добре ще стане, когато вуйчото владика замине за странство.
Сватбената вечеря станала без свещеник през “месец юли 1875 г.”, когато владиката заминал за Европа (Захари Стоянов, Христо Ботйов, София, 1976, стр. 216 ). Ботев я уверил, че не желае поп да чете на главата му, и Венета разбрала, че дадената от него дума била по-силна от църковния обред. 

Хубавият народен обичай бил спазен

Вечерта в параклиса била направена сватбена трапеза, на която се събрали хъшовете, гощавали се, пели се песни, играли се хора. А както пише Захари Стоянов, “доктор Странски, съотечественикът на младоженика, присъствал и като кум, и като побащим, и като свидетел”. 

В заключение бихме казали, че въпросното “лято на 1875 г.”, състоящо се от 5-6 месеца, вече е уточнено на “м. юли 1875 г.”, когато се е състоял бракът на Христо Ботев с Венета Рашева, макар че “точният ден” все още никой изследовател не е посочил.

Никола ЧОЛАКОВ, Горна Оряховица