Преди броени дни излезе от печат очакваният брой 4 на новото (или още по-точно възроденото) списание „Български артист”. Малко след това световноизвестният мексикански тенор Роландо Вийязон взриви публиката в столичната зала „България” със своя песенен рецитал „Белканто”.
Но какво е общото, кой е общият „знаменател” между две на пръв поглед разнородни прояви ?! Да, има общо. И това е вдъхновителката и на двете събития – нашата знаменита певица, световната оперна „дива” СОНЯ ЙОНЧЕВА, нейната ангажираност към България и родната ни култура.
Соня Йончева в ролята на Йоланта от едноименната опера на П. И. Чайковски, поставена наскоро във Виенската Щаатсопер
Защото прекрасното ни сопрано, триумфиращо по всички първи оперни сцени на земното кълбо, чийто делови календар е зает от участия с години напред, никога не само не забравя своето Отечество и родния Пловдив, но всячески се стреми да популяризира и тласка още напред културата на България.
Такъв е случаят и със списанието „Български артист”. След концерт в родния Пловдив малко след пандемията от Covid-19 и откровен разговор с колеги оперни певци Соня Йончева стига до идеята, че е необходима нова културна медия, която да бъде не само платформа на постиженията на българските артисти, но и да поставя откровено техните трудности и проблеми, да се бори за подобряването на статута им в обществото.
Споделяйки своето намерение с брат си Марин, също оперен певец – тенор, той й казал, че у нас преди почти век е имало подобно издание с европейски облик и насоченост – вестник „Български артист”. Така до името на модерното списание „Български артист” се стига много бързо и неговият първи брой излезе през май м.г.
И наистина в. „Български артист” се появява на бял свят през далечната 1926 г. и излиза като модерна за времето си медия до 1932 г. и после отново през 1934 г. Той е официален орган на Съюза на драматическите и оперни артисти – предтеча на сегашния Съюз на артистите в България (САБ).
Кориците на първите три броя на сп. "Български артист", Снимка Вера Гоцева
Редактор на вестника, излизащ два пъти в месеца, е Георги Костов Янакиев, драматичен режисьор, театрален и обществен деец, секретар на творческо-синдикалния съюз от 1926 до 1929 г.. Той е и един от „бащите” на ВИТИЗ (сега НАТФИЗ), като професор по режисура и заместник- ректор на института до 1961 г.
Представяйки пред медии в София поредния брой на сп. „Български артист” (в неговата редколегия са Петя Иванова и Ивайло Спасов, мениджър проекти на продуцентската компания SY11 Events на Соня Йончева, и постоянен сътрудник Димитър Сотиров), звездното ни сопрано сподели, че финансира луксозното издание като частно лице.
„Този проект е моя съкровена мечта – каза тя-, инвестицията е доста голяма, спонсорите са малко на брой, но хигиенично подбрани. Ако останат някакви пари в плюс, те се влагат обратно в българската култура. Нашето списание е групово усилие, то няма да се занимава с политика и съм убедена, че България има нужда от такава модерна културна медия, която и да обединява хората.”
- Споменахте, че политиката няма да бъде тема на „Български артист”. – запитах за агенция Blitz.bg мегазвездата на световната оперна сцена.
- Разгледах някои стари броеве на вестника със същото име от 1926 г. и видях, че социалните проблеми на дейците на културата са силно застъпени. Дори в един от тях се даваха за пример някои социални придобивки тогава на журналистите у нас, които следвало да се приложат и в другите сфери на културата….
В. "Български артист"- брой 1 от 1926 г.
- На социалните проблеми ще обърнем голямо внимание в списанието – подчерта Соня Йончева. – Трябва да се чуят ясно и високо проблемите в театъра, операта, музиката, в изкуството изобщо. Професията артист е тежка и сложна дори като тази на кардиохирурга.
Неговата кариера първо трябва да тръгне, после той да я развие и да я опази. За всичко това е необходима здрава социална среда, в която артистът да съхрани психическото си здраве, да опознае себе си. Впрочем и в някои големи европейски държави творци са изправени пред сериозни социални проблеми.
Във Франция, например, когато певецът не пее дадена вечер, той не получава не само заплащане, но няма и осигуровки. Неголяма България е толкова щедро дарена с артисти, при това талантливи, но те твърде често са извън полезрението на властимащите. Да не се възползваш от такова богатство, е просто грехота.
Затова списание „Български артист” – заключи с чаровната си усмивка Соня Йончева - ще се бори за утвърждаване на културната ни идентичност, а по този начин и за още по-висок имидж на нашата Родина. Неслучайно и девизът ни е „Културата е бъдещето” .
Новият брой 4 на сп. „Български артист”
излезе точно за Световния ден на театъра – 27 март. В неговия фокус е изкуството на Мелпомена. Централното интервю е с актьора и режисьора Мариус Куркински, който е и на корицата на луксозното и богато илюстрирано издание.
Съкровената изповед в това интервю на журналиста Ивайло Спасов за 55-годишния житейски път, от които над три десетилетия на сцената, на този несъмнено оригинален талант ще докосне сърцето на всеки читател. Внимание към театъра, освен лицето на броя Мариус Куркински, привличат също разговорът с актрисата Бойка Велкова, рецензии и препоръки за премиерни постановки.
Мариус Куркински на корицата на новия брой 4 на сп. "Български артист", Снимка Александър Богдан Томпсън
Разбира се в броя са застъпени и други изкуства : класическа музика, живопис, литература, съвременни танци и др.
Интересни са и срещите с доайена на българските композитори и диригенти Васил Казанджиев, който наскоро отбеляза своя 90-годишен юбилей, с много известния в чужбина диригент Павел Балев, както и с майсторите на цигулката Светлин Русев и Лия Петрова, получили неотдавна от държавата безценни старинни инструменти, съответно „Страдивариус” и „Гуарнери дел Джезу”.
С тези музиканти разговаря колегата Димитър Сотиров. Не е пропусната и литерату-рата в лицето на писателя и общественик Радослав Бимбалов . Поместени са и стихове на млади поети, което още веднъж потвърждава стремежа на издателите на тримесечното списание – Соня Йончева и продуцентската й компания SY11 Events, то да бъде отворено към всички артисти, да хвърли мост между минало, настояще и бъдеще.
Тези любители на красивата мелодична музика, които пропуснаха рецитала в зала „България” на световноизвестния мексикански тенор Роландо Вийязон в съпровод на пианистката Сара Тизман (Франция) могат само много да съжаляват. Вийязон дойде в България по лична покана от Соня Йончева в рамките на един друг неин проект за България – рециталния цикъл „Съкровени гласове”. Цикълът е една
оригинална идея на чаровната ни оперна прима
да представя пред родната публика изгряващи или утвърдени (какъвто е случаят с Роландо Вийязон) имена в по-камерна обстановка с акомпанимент на пиано, за да се постигне по-непосредствен, дори интимен контакт между изпълнители и слушатели.
Мексиканският ни гост, който е не само прекрасен певец, но и режисьор, радио- и телевизионен водещ, посланик на благотворителна организация и др. беше подбрал перфектно своя изцяло италиански репертоар за концерта с име «Белканто». Започна с три арии от епохата на барока, сред които и една от Алесандро Скарлати, смятан за основател на Неаполитанската оперна школа.
Роландо Вийязон и Сара Тизман по време на рецитала "Белканто"
След това Р. Вийязон и Сара Тизман преминаха към отлично познати ни композитори: Белини, Верди, Пучини. Изпълниха обаче не оперни арии, а малко познати и дори непознати …техни песни. Оказа се, че «кралят на белкантото» Винченцо Белини е композирал над 200 песни, докато Верди – само 20-ина, колкото и Пучини.
Роландо Вийязон и Сара Тизман са видимо доволни от триумфалния си успех и бурните овации на публиката
Дори последната трета песен от Пучини Ad una morta, изпята блестящо от Р. Вийязон, гениалният композитор не е могъл да я чуе приживе. Акцентът във втората част на концерта падна върху песенното творчество на Паоло Тости (1846- 1916 ), прославил се като най-популярният композитор на песни в Италия и Англия, където и твори през по-голямата част от своя живот.
Тости печели със своите мелодични и завладяващи песни многобройни почитатели, сред които и Джакомо Пучини, но отказва и на неговите подтиквания да композира опера, а остава верен само на песенния жанр.
Със своето артистично изпълнение на всички песни живеещият в Париж Роландо Вийязон наистина взриви публиката в зала «България» - красив кадифен тембър, съвършена вокална техника, ясна фразировка, с лекота преминаване от силно драматични към лирични песни и дори такива със закачливи нотки.
И всяка една песен беше поднесена така емоционално, «изиграна» с най-подходящите жестове и мимики. Пожелах си да видя някой ден този харизматичен тенор в роля в цяла опера.
Та нали Р.Вийязон е желан гост на световните оперни сцени в главните роли на опери, като : «Макбет» и «Кармен» ,«Бохеми» и «Травиата», «Любовен еликсир» и «Севилският бръснар» и др. И най-важното – той «гореше» и на концертния подиум в зала «България», не щадеше гласа си при това свое удивително пътешествие из италианската художествена песен.
Соня Йончева и авторът на тази публикация преди гала спектакъла на "Бохеми" м.г. в Софийската опера и балет
Публиката бе в захлас, залата на крака, и той я възнагради с три биса, вече с песни от родното Мексико.
И веднага трябва да изтъкнем, че съпроводът на французойката Сара Тизман бе на голяма висота. Нейното пиано /роял беше равностоен партньор на вокала и същевременно деликатно му «отстъпваше» полагащата му се водеща роля.
Неслучайно Сара Тизман е професор по вокален репертоар в Университета по изкуствата в Берлин, изявява се като солистка и камерна изпълнителка.
Разбира се, неуморната и известна със своето безстрашие да поема рискове Соня Йончева няма да спре дотук.
Нейният «генератор на идеи» работи на високи обороти,
за да захранва заедно с продуцентската си компания SY11 Events родната ни култура с нови и нови неща. „Време е вече в България – изтъква оперната ни прима – да се говори за културата като индустрия.Тя е част от живота.
Ако успеем да издигнем културата като приоритет на нашето общество, то това ще издигне неимоверно България и нашия народ в очите на целия свят. Неслучайно мотото на SY11 Events е „Културата е бъдещето”.
Така зала „България” ще посрещне на 31 май т.г. в цикъла „Съкровени гласове” нов звезден гост.
Плакатът за предстоящия рецитал на мецосопраното Джойс ДиДонато (САЩ)
Това е феноменалното американско мецосопрано Джойс Ди Донато. Родената в Канзас трикратна носителка на наградата „Грами” също е подготвила много интересна програма под името „Кралицата” с рядко изпълнявани песни от Клод Дебюси, Алма Малер (съпруга на Густав Малер) и Йозеф Хайдн. На рояла ще бъде също носител на „Грами” - виртуозният пианист Крейг Тери.
Медиите в САЩ и света определят мегазвездата ДиДонато като „артистът с най-големия потенциал от своето поколение”, „талант, който не е нищо по-малко от 24-каратово злато”.
Джойс ДиДонато в роля, Снимка Салва Лопес
През 2025 г. читателите ще очакват и нови броеве на тримесечното списание „Български артист”.
Площадът пред столичния храм „Св. Александър Невски” ще стане свидетел на 28 и 29 август т.г. на две наистина крупни музикални събития под общия надслов „Гала в София 2025”. В първата вечер сценичен партньор на Соня Йончева ще бъде суперзвездата сега на италианската опера, тенорът Виторио Григоло.
Двамата ще изпълнят популярни оперни арии и дуети, но ще направят и „крос -оувър” (преливане) на жанровете с любими италиански песни. „Обожавам музиката във всички нейни жанрове – сподели чаровната ни „дива” в отговор на мой въпрос.
- Никога не съм поставяла граници между жанровете и не виждам защо. Дори ще убедя Виторио да изпеем и една българска песен.” Във втората вечер (29 август) родната публика ще може да види
„на живо” за първи път у нас на една сцена
двама от легендарните „Тримата тенори” – Пласидо Доминго и Хосе Карерас (третият Лучано Павароти напусна, за съжаление, преждевременно този свят).
Двамата, естествено заедно със Соня Йончева, ще наблегнат в своята програма този път върху старинния и труден испански жанр сарсуела, обединяващ драматичен говор с характерен стил пеене, както и върху латиноамерикански песни.
И в двете вечери оперните звезди ще бъдат съпровождани от Софийската филхармония под диригентската палка на маестро Найден Тодоров, директор на филхармонията.
Кулминацията на амбициозната програма от проекти през 2025 г. на Соня Йончева и SY11 Events ще бъде може би домакинството в София (20-26 октомври) на международния конкурс „Опералия”.
Този най-мащабен и престижен форум за изгряващи оперни таланти (от 20 до 32-годишни) от цялото земно кълбо е основан от легендарния Пласидо Доминго през 1993 г. Конкурсът е мощен трамплин в кариерата на най-обещаващите млади таланти и мнозина от тях са вече световни звезди. Победители в „Опералия” досега са били и двама българи - басът Орлин Анастасов през 1999 г. и сопраното Соня Йончева през 2010 г.
Показателно е, че досега конкурсът се е провеждал на места, като: Миланската Скала и Парижката Гранд опера, Кралската опера в Лондон и Болшой театър в Москва, Вашингтон и Пекин, Мадрид и Токио и др. Довеждайки сега „Опералия 2025 у нас, световното ни сопрано и нейната продуцентска компания SY11 Events нареждат София сред елитните оперни столици на света.
БОРИСЛАВ КОСТУРКОВ
Снимки : Фотоархив на компанията SY 11 Events и Авторът
