Комуникация, що е то?

Способността за ефективна комуникация е едно от най-важните умения, което се развива в хода на човешкия живот.

Общуването представлява обмяна на информация от един индивид към друг, като в този процес може да се използват както вербални символи (реч). така и невербални език на тялото, писмена реч.

Процесът на комуникация не е просто един механичен обмен на информация, която носи в себе си определено съдържание, но това е и сложно емоционално взаимодействие.

В процеса на междуличностно общуване се изграждат много умения и навици: усвоява се писмената и говорима реч, умения за комуникация, натрупване на опити информация, ценности, стичност, емпатия и морал.

Усвояват се социалните норми и индивидът започва да усеща социалния натиск и да контролира поведението спрямо неговите изисквания.

Само чрез контакта с другите може да придобие една по-реалистична представа за себе си, за вярванията си и целите в живота.

Комуникацията е комплексен процес, при който индивидите обменят своите мисли, идеи, преживявания, но и съобщават за предизвикателствата в живота си и начините по които могат да ги преодоляват.

Ефективната комуникация представлява един сложен комплекс от:

*Реч (писмена или говорима);

* Невербална комуникация;

* Способност за слушане с разбиране;

*Способността да се преодоляват предизвикателствата „тук и сега“, справяне с входящата информация и вероятния стрес, която тя би могла да причини;

* Способност да се разбират правилно емоциите, които са в съдържанието на процеса на общуване и собствените преживявания, които са следствие на това;

* Буфер на общуването - личностната структура на индивидите, които участват в този процес.

! Способността за ефективна комуникация е процес.

* Натрупаният рационален и емоционален психологичен опит може да участват в преживяването и разбирането на входящата информация, но умението да предаваме информация към другите хора е свързано до голяма степен с научаване на способността за общуване.

Развитието на умения за общуване може да подобри много аспекти на живота: професионален живот, личен живот, социален живот.

Никога не е късно човек да подобри способността си за контакт с другите и да повиши качеството си на живот.

Процесът на комуникация се състои от следните етапи:

* Изпращане на информация, под формата на различни сигнали от един от индивид към друг. Този процес никога не еднопосочен, винаги има обратна връзка от получената информация.

* Приемане на входящата информация посредством нашите сетивни органи, основно през зрителния и слуховия анализатор. През останалите сетива също се приема информация, но тя заема второстепенна роля в процеса на общуване в общ социален план, но в контекста на интимната рамка може да има изключително голямо значение за участниците.

* Когнитивна преработка на постъпилата информация. Постъпилата вербална и невербална информация подлага на сложен процес на интерпретация, които вземат участие различни мозъчни центрове отговарящи за:

мислене, памет, интелект и емоции.

До голяма степен интерпретацията на постъпилата информация зависи от наличните когнитивни схеми в конкретния индивид, предишния ми емоционален и рационален опит, които могат да създават очаквания, нагласи, намерения тенденции.

* Отговор - под формата на изходяща информация: вербална или поведенческа реакция, на база интерпретацията направена на входящата информация.

Видове комуникация

Човешката комуникация е маркирана от очаквания, нагласи, намерения и тенденции. Тези нейни характеристика изграждат нейната антиципираща природа.

Процесът на комуникация може да се осъществява през различни канали - всички сензорни органи.

Този процес винаги протича в конкретна среда - контекст, което от своя страна може да оказва въздействие върху процеса на комуникация (шум в комуникацията).

В зависимост от използвания комуникационен канал:

1. Вербална комуникация - информационните съобщения се предават посредством вербалната стимули (звуци, думи) или писмена реч. Когато изпращаме посланието към другите участници в комуникацията,

Изхождаме от знанието, че сме наясно, какво искаме да предадем очакваме другият да ни разбере по същия начин.

Това рядко се получава, защото никога не можем да бъдем на 100 % сигурни, какво е преживяването на другия индивид следствие на интерпретацията на входящата информация.

От своя страна вербалната комуникация се разделя на:

* Орална - използване на говоримия език, думи. Това може да се случва при личен контакт, по телефон или друга социална медия.

В този процес голяма роля има мелодичността на езика, интонацията, височината на гласа и лицевата експресия.

При оралната комуникация, която се случва тук и сега, индивида има много малко реактивно време, за да се подготви за своя отговор и peагира спонтанно.

* Писмена — използват се писмени символи и знаци, написани на ръка или от пишещо устройство.

При нея индивидът разполага с по-дълго реактивно време за отговор, защото обикновено този процес се опосредства от някакво устройство и доста често преминава през виртуалното пространство, може да липсва наблюдаване на лицевата експресия и крие в себе си висока степен на анонимност.

Тези нейни характеристики могат да се разглеждат от една страна като предимства, а от друга като недостатъци.

При комуникацията опосредствана от различни приложения и устройства се наблюдава дезинхибиращ ефект и последващи реакции, които не са типични за същия индивид в контакта очи в очи.

2. Невербална комуникация.

При нея в информационния поток липсват думи, съдържанието й се формира от позата, мимиката, цялостното поведение, език на тялото.

Невербалната комуникация подпомага разбирането и обработката на информацията, която се обменя. Може да съществува съответствие между вербалната и невербалната комуникация, но може и да не си съответстват.

В тези ситуации индивидът може да вземе решение да даде приоритет само на единия тип общуване.

В зависимост от целите и стила:

* Формална комуникация — при нея се следват конкретни правила и принципи. Тя е един по-официален стил на общуване в професионалната среда, която го изисква.

Не се допуска използването на жаргон. Изискват се правилни граматически и логически конструкции на изреченията и да се използва професионален език.

* Неформална комуникация.

Тя представлява една по- ежедневна комуникация в ежедневния социален контекст - между приятели и семейство. Позволено е използване на жаргон. Не се използва специфичен професионален език, има вариации на конструкциите на изреченията.

В зависимост от ефективността и съдържанието:

* Информативна комуникация - не е задължително да съдържа факти, които са общо известни за света. Съдържанието на информацията е валидно за участниците и може да включва техния общ споделен опит.

* Афективна комуникаци. При контакта с другия участник, информацията е емоционално заредена.

Отговорът е изводим от стимула и е насочен да задоволи предоставената потребност в комуникационното поле (грижа, обяснение, емпатия и др.), като целта е да се понижи емоционалния заряд. Комуникацията е много повлияна от културната среда на човек.

Видове комуникация в зависимост от броя на участниците:

* Интраперсонална комуникация - когато общуваме със себе си. Не е задължително да вербализираме всички наши мисли. Когато плануваме и формираме нашите цели.

Понякога този обмен на информация може да се случва съзнавано, а в други случаи несъзнавано. Освен мисловна компонента, ние може да общуваме със себе си използвайки гласови съобщения или писмена реч под формата на бележки, дневници и съобщения.

Този тип комуникация е свързана с нашата себеоценка, начинът, по който възприемаме себе си и околния свят. Тук са поместени нашите страхове и тревоги.

* Интерперсонална комуникация - междуличностна. Тя може да бъде формална или неформална, вербална или писмена.

Може да се случва между членове на семейството, приятели или колеги. Може да се случва между двама участници или повече в зависимост от контекста. Чрез нея ние можем да представим себе си, нашите вярвания, мисли и идеи на останалия свят.

Видове комуникация в зависимост от големината на групата, към която е насочена:

* Малки групи-включват от З до 20 участника, които общуват по между си.

Това може да са членове на една фамилия, приятели, един клас, студентска група, колеги и др. Те могат да общуват лично или опосредствано от виртуалното пространство.

* Обществена комуникация - информацията е насочена към група повече от 20 участници. Тя е под формата на публична реч, може да се осъществява очи в очи или през медиите. Такава е комуникацията на конференции, семинари и други научни форуми.

Трудности при вербалната комуникация:

* Личността на участниците - изпратеният смисъл в съобщението, не е валиден за човека към, който е адресиран;

*Интелектуално равнище на индивида;

*Комуникативен шум; *Неправилно построяване на изреченията, неспазване на граматичните правила и тънкостите на езика. *Контекста - много често той придава смисъл на информацията;

*Култура, професия, образование;

* Натрупан преживелищен психологичен опит.

Принципи на комуникацията

Принципите представляват всеобщо известна истина, Най-общо те се поделят на следните видове:

* Цел на комуникацията _ тя може да е значима или ежедневна. Може да се преживява като една или друга в даден момент, но последствие преживяването да се промени следствие на обстоятелства и да се оцени пожнов начин. Основните цели на комуникацията са:

*Да разберем по-добре себе си, как ни възприемат другите хора и до колко това съвпада с нашето възприятие за нас;

* Да задоволим социалните си нужди, поради факта че ние сме социални животни и контакта с другия е значим за нашето съществуване;

* Да изградим и да поддържаме значими контакти и взаимоотношения;

* Да обменяме информация. В съвременният свят информацията е необходима за всяко едно нещо, от това какво да облечем съобразено с времето, до това къде да се лекуваме; * Да въздействаме на другите около нас.

2. Комуникацията е продължителен процес. Ние можем да генерираме идени преживявания, да ги споделяме с другите, да ги развиваме, обогатяваме. съпреживяваме.

Благодарение на това ние можем да изграждаме общи планове и цели, Да опознаваме значимите хора и да се адаптираме към промените в средата.

3. Вериабилност на комутационните съобщения

Голяма част от информацията, която адресираме към другите хора никва спонтанно, следствие на нашата емоционална природа.

Понякога е свързана с нашата рефлексна дейност например: ако се изгорим от гореща вода, или пък имаме реципрочна усмивка на разказа на събеседника ни или неговата лицева експресия.

B други случаи ние внимателно подбираме и конструираме информацията, която искаме да адресираме към другия, за да съответства на контекста.

4. Комуникацията показва определени връзки.

В контекста на взаимоотношенията, комутацията има две характеристики:

* Показваща вида на отношенията — използваната вербална и невербална комуникация е съответна на връзката, която съществува между участниците: близки приятели, партньори, колегии пр.

* Контрол - вербалната и невербална комуникация посочва кой е доминиращият в контакта или конкретната актуална ситуация, особено в партньорските двойки.

5. Комуникацията е обусловена и от културната среда.

Тук се включват системата от споделени вярвания, ценности, символи и поведение с конкретна общност. Това може да окаже влияние и върху начина, по който ние интерпретираме постъпващата информация.

Когато отправяме съобщение към хора, които не принадлежат към същата раса, култура, религия или сексуалност. Добрите комуникативни умения изискват да сме внимателни и да не правим оценки и да не дискриминираме по този белег.

6. Интегритет и етичност в комуникацията. Общуването трябва да е съобразено с етичните принципи, които са приети от конкретната социална действителност.

Интерактивността в комуникацията означава да има съответствие между ценности, вярвания и поведение. Да се спазват обещанията към себе си и към другите.

Още в процеса на комуникация е необходимо да се демонстрира: честност към другия, уважение към личността, принадлежността и вярванията, отговорност към последствията на това, което сме отправили като послание към другия.

7. Приучаване на общуване.

Това е социално обусловен процес, който ние се научаваме да извършваме, подобно на други видове автоматизирани и заучени поведения. Това се случва през наблюдавания модел, подражание, интегриране и интернализиране.

Полина Василева, психотерапевт