„За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж“. Това гласи чл. 147, ал. 3 от Конституцията, който през последните дни се превърна в един от най-цитираните текстове от основния закон по телевизионни студиа и онлайн издания. Коя е причината? Стартиралата миналата седмица процедура по избор на нови членове в Конституционния съд от парламентарната квота за две от овакантените отдавна места от парламентарната в квота в институцията. Срокът за номинациите изтече в четвъртък, а за двете вакантни позиции бяха номинирани трима души – ГЕРБ издигна дългогодишния депутат от формацията и шеф на парламентарната й група Десислава Атанасов, ПП-ДБ – пенсионирания съдия от ВКС Борислав Белазелков, а „Възраждане“ – адвокатката и настоящ депутат от формацията Цвета Рангелова. От последвалата след номинациите лавина от коментари по медиите обаче човек ще реши, че кандидатурата е само една, защото всички анализи се фокусираха – удивително синхронизирано, върху номинацията на Атанасова.

Така през последните дни знайни и незнайни експерти разсъждаваха напоително редно ли е или не да се зачита юридическият й стаж, натрупан в НС? Безсмислен спор при положение, че правилникът на Народното събрание дава достатъчно категоричен положителен отговор. Доколко ще взема обективни и деполизитирани решения, след като досега е била председател на парламентарната група на ГЕРБ? Също въпрос с ясен отговор при положение, че настоящият конституционен съдия Филип Димитров е бивш председател на координационния съвет на СДС и бивш министър-председател с мандата на Съюза на демократичните сили. Доколко се радвала на авторитет в юридическите среди. И дори дали можело внесените с нейно участие 316 законопроекта да се считат за професионално постижение.

Вълната от коментари е толкова едностранчива

и фокусирана само върху единия кандидат, че повдига основателни съмнения, че шумът се създава, за да се отвлече вниманието от останалите номинирани.

Още повече, че участници в тази псевдодискусия са главно експерти, традиционно защитаващи позициите на грантаджийския Съюз на съдиите в България. А основна платформа за излиянията им са медии, които също традиционно си партнират със ССБ, чийто бивш председател впрочем е именно друг от номинираните – дългогодишният съдия във ВКС Борислав Белазелков. Случайност? Едва ли, предвид факта, че през годините името на Белазелков се е оказвало в епицентъра на не един и два скандала, разтърсвали Темида.

Кой е съдия Белазелков?

67-годишният бивш вече магистрат се пенсионира от съдебната система през 2021 г. след 22 години стаж във Върховния касационен съд. Така може да се резюмира вкратце автобиографията, на която стъпва формалното предложение от ПП-ДБ той да стане конституционен съдия. В тази му визитка обаче услужливо са пропуснати цяла поредица скандални факти – повечето публично известни, но позабравени, повдигащи основателни съмнения доколко Белазелков изобщо отговаря на текста в основния закон, изискващ титулярите в КС да са с „високи професионални и нравствени качества“.

По темата с нравствените със сигурност може да се поспори. Така например през 2015 г. името му влезе с шут в публичното пространство, след като стана ясно, че  се  опитва да превърне конкурсите за нотариуси в семеен бизнес. Медийни публикации оттогава разкриха, че месец преди писмения изпит за вакантни 111 места за нотариуси, Белазелков (тогава освен съдия във ВКС той е и председател на ССБ) и съпругата му нотариус Ксения Белазелкова са били лектори на семинар, чиято основна тема е било именно как да се минат изпитите за нотариуси. Желаещите да участват в семинара трябвало да заплатят по 360 лева такса, а самият той се е организирал не от МП или от Нотариалната камара, а от НПО.

Освен с допълнително заработване на пари през подготовка на кандидати за нотариуси за изпитите им, както и с получаване на грантове в полза на ССБ, в кариерата си

Белазелков се занимава активно и с дейности, близки до сърцето и интересите

на дългогодишния си шеф – председателя на ВКС Лозан Панов и бившия правосъден министър и настоящ съпредседател на ПГ на ПП-ДБ Христо Иванов.

През 2015 г. съдията беше в работната група, изготвила промените в Закона за съдебната власт, на които се базира провалилата се съдебна реформа на Иванов. Пак същата година беше и деен участник в политическите протести, организирани под егидата на председателя на ВКС Лозан Панов. Беше и сред съдиите, сложили парафа си няколко години по-късно в подписка, защитаваща скандалното решение на друг виден представител на ССБ и приближен на Панов – Калин Калпакчиев, за предсрочното освобождаване от затвора на осъдения за убийство Джок Полфрийман.

Освен за подкрепа на протести в полза на Панов и обкръжението му, Белазелков беше използван от тогавашния си шеф и за важни поръчения като например вземането на тълкувателно решение дали проверките за конфискация на незаконно придобито имущество, стартирани от антикорупционната комисия, трябва да бъдат прекратени, ако междувременно е прекратено делото срещу съответното лице. Решението по този казус се забави близо 2 години, като междувременно бяха поставени на трупчета над 100 дела за конфискация на имущество за десетки милиони левове, в това число на знакови лица от олигархичните среди в България. Самото тълкуване пък вкара небивал законов хаос и се наложиха спешни мерки от страна на парламента. Толкова по темата за изискваните от Конституцията „високи професионални качества“ от всеки кандидат за член на КС. Що се отнася до отношението му само независимостта на съдебната власт и на съдиите при вземане на решения, то това достатъчно ясно личи от следното изказване на Белазелков, направено през 2017 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС, съдия в която е тогава той. „Винаги ще реши председателят. Ние не можем да решим“, констатира тогава фаворитът на ПП-ДБ за КС. Въпросът е, ако наистина бъде избран за член на Конституционния съд чии решения в такъв случай ще изпълнява. И доколко те изобщо ще се основават на реална преценка за законност и справедливост. Ако съдим по биографията му, едва ли.

Пробва се за втори път да стане член на КС

Друг факт от биографията на Белазелков, който в момента оглушително се премълчава в публичното пространство е, че това е втори негов опит да стане член на Конституционния съд. Първият беше през 2015 г., когато беше кандидат за институцията от съдийската квота. От общо четирима обаче той остава на трето място, като дори не успява да събере и 50% подкрепа сред колегите си от Общото събрание на ВКС и ВАС, за да стигне на балотаж. Първа се класира съдия Таня Райковска с 66 гласа, втори – настоящият представляващ ВСС Боян Магдалинчев с 45 гласа, трети е Белазелков с 39 гласа, а четвърти – Симеон Чаначев с 25 гласа. В крайна сметка, след балотаж с Магдалинчев, надпреварата е спечелена от Райковска с 112 гласа. Резултатът на Белазелков достатъчно ясно показва скромната подкрепа, която има сред колегите си.

  

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук