В навечерието на 24 май Националната телевизия традиционно завърта сериала “Златният век”, заснет под режисурата на Любен Морчев в далечната 1984-та. Лентата е част от художествените събития, с които България ознаменува своята 1300-годишнина. Филмът стартира с бурен успех, но негласно, след третата и четвъртата серия, срещу него започва злостна атака.
Официозът “Работническо дело” публикува уводна статия на четири колони “Да няма разминаване с историческата и художествената правда”. “Зрителите направиха основателна връзка между филма и постановките за качество във всички сфери на живота, които тъй ясно и убедително издигна завършилата наскоро Национална партийна конференция. Като се отчита цялата сложна специфика на художественото творчество, и тук трябва постоянно и неотстъпно да се проявява висока взискателност, да се раждат ярки, силно въздействащи произведения на социалистическото изкуство. Случаят с телевизионната поредица “Златният век” потвърждава, че към миналото на народа трябва да се подхожда винаги със синовна обич и от ясни комунистически позиции”, четем в публикацията. 

И до днес тайната за разгрома на “Златният век” остава забулена. Режисьорът Любен Морчев е в разцвета на силите си, когато снима сериала, подпомогнат от внушителен творчески екип - авторът на литературния първоизточник Андрей Гуляшки, сценаристите Димитър Балкански, Атанас Ценев и Никола Тихолов, операторът Крум Крумов, композиторът Кирил Цибулка. Сред актьорите са Мариус Донкин, Румян Лазов, Кирил Янев, Васил Михайлов, Богомил Симеонов, Иван Кондов, Юри Яковлев. С малка роля участва и голямата Невена Коканова. Между дамите, които красят филмовата лента, са Мария Стефанова и Аня Пенчева, а режисьорът открива за седмото изкуство Анриета Далова.

Самият Морчев е професионалист от висока класа - възпитаник на Боян Дановски във ВИТИЗ, работил дълги години като театрален режисьор в провинцията, в “Трудов фронт” и като асистент на проф. Филип Филипов в Народния театър “Иван Вазов. “Златният век” го заварва на поста ръководител на Телевизионния театър, от който Морчев се оттегля, за да се отдаде изцяло на снимките. 

- Г-н Морчев, ще си припомните ли старта на “Златният век”?
- Събитията ми се връщат в паметта като на филмова лента. Художественият съвет прие филма възторжено. Кинокритичката Маргит Саръиванова го представи със суперлативи, много ласкаво и дълго изказване направи писателят Андрей Гуляшки, който е автор на литературния първоизточник. Ще го цитирам: “Велик момент: става въпрос дали да има България, или да няма България. Тая социална атмосфера е хубаво показана чрез съдбата на народа, а пък тя от своя страна е овеществена в съдбата на Ханко. Чистосърдечно си казвам - аз съм доволен, като автор аз съм обнадежден!”. Стоян Михайлов присъства в качеството си на секретар на ЦК на БКП, той беше много искрен в оценката си: “Хубав филм сте направили!”. Естествено, имаше и забележки - да се съкратят някои сцени и пр. Мнозина се изказаха негативно за Антон Горчев, но и днес аз смятам, че Антон Горчев беше великолепен в ролята на попа. Още тогава, на художествения съвет, се чуха препоръки филмът да бъде показван в чужбина, да бъде предложен дори за Димитровска награда. От художествения съвет до излъчването на първата серия минаха няколко месеца, необходими за окончателното завършване на продукта. После сериите се завъртяха, възторзите продължиха, в редакцията започнахме да получаваме писма от зрители. Така - до 3-тата или 4-тата серия! Един приятел художник, който работеше с мен, но бе минал в друг екип, ми се обади по телефона: “Нещо неприятно. Бъди готов на всичко. Не мога друго да ти кажа”. На другия ден в пощенската си кутия намирам вестник “Транспортен глас”. Подател няма. Отварям го и чета статия “Аз не харесвам филма “Златният век”. И име на автор, което не ми говори нищо. На следващия ден излиза в. “Отечествен фронт” с подборка от писма на възмутени зрители от “Златният век”. Негативните публикации почнаха да се множат в по-малки и по-големи издания. 


Любен Морчев​​​​​​​

- Имахте ли директен контакт с публиката, която несъмнено е следяла “Златният век”?
- Да. Хората се радваха, салоните бяха пълни. Но най-неочаквано се появиха двама души, които ни следваха на всяко обсъждане, из цялата страна - и все задаваха едни и същи въпроси: “Защо цар Симеон е показан като Дон Жуан, нали трябва да се показва само като голям книжовник, как е възможно той да се занимава с жени!” и пр. Отговарях им, че във всички исторически филми големите пълководци и владетели си имат и любими, и съпруги, защото са нормални хора. Че и нашият Симеон е бил нормален мъж! На едно обсъждане в Дома на учителя в Пловдив една учителка се изправи и директно каза: Аз не съм съгласна с в. “Работническо дело”, ние вярваме на очите си и на ушите си...” И ми подаде “Работническо дело”, което все още не бях чел. Уводна статия, естествено, без подпис, с основна идея - филмът не възпитава младежта в духа на комунистическите идеали. На другия ден обсъжданията на “Златният век” бяха прекратени, на по-следващия ден генералният директор на телевизията ме викна, за да ме уведоми, че ме маха от поста шеф на Телевизионния театър. Преназначиха ме на възможно най-ниската режисьорска категория в телевизията. 

- Иван Славков ли ви отстрани?
- Не, телевизията вече имаше нов директор, Стефан Тихчев. С Иван Славков не съм имал проблеми, при него, който си гледаше работата, не можеше да има проблеми. 
Почнаха да четат уводната статия на “Работническо дело” по театрите, в радиото я обсъдиха на събрание на партийната организация, на което аз също бях привикан. Попитах: “Защо ме викате, аз не съм партиен член, направил съм един филм, така го усещам, така съм го направил, ако съм сбъркал някъде, значи не го харесвате и толкоз!”. Млад журналист от “Работническо дело” непрекъснато ме посещаваше в телевизията и настояваше да отговоря на един въпрос - тоест да си направя нещо като самокритика, която да излезе във вестника. На въпросите не отговорих, но му дадох изказването на Андрей Гуляшки от художествения съвет и ме оставиха на мира. Над филма падна пълна забрана. Трябваше да отиде на фестивал в Италия, селекционерът беше убеден, че ще спечели награди, тогава беше времето на историческите сериали в Европа. Не отиде. Десет години пълно мълчание. Чак през 1993-та БНТ го излъчи, оттогава го върти поне по веднъж годишно. Но преоценка на филма не бе направена, официално реабилитацията не бе разгласена. 

- Подозирате ли кой е организирал кампанията?
- Тогава имаше борба между телевизията и киното. Хората от киното се отнасяха с нескрито пренебрежение към колегите си от телевизията, които правеха филми. Смятаха ги за втора категория творци. Тъй като ставаше дума филмът да се предложи за награди, явно някой е завидял! Тогава започнаха и репресиите срещу Стоян Михайлов, който бе харесал филма. Имам подозрения кой е дърпал конците, но не мога да кажа точно. Познавам човек, който знае името на автора на уводната статия в “Работническо дело”, но не иска да ми каже. Примирих се. След като получихме правото да пътуваме, децата ми заминаха за чужбина, там се устроиха. Така се случи, че и ние със съпругата ми също напуснахме България, живеем във Франция. В Париж работих като преподавател в театрално училище, направих няколко постановки с моите ученици в театър “Буфон” - Молиер, Островски. Животът ми потече в друга посока. И нямах никакво намерение отново да разравям тази история, но...

- Тази история не може да не е оставила следа в душата ви?
- Горчива следа. Останах на работа в телевизията, снимах незначителни неща. Там се и пенсионирах. Мнозина “приятели” ми обърнаха гръб, но малцината истински открито ми казваха: Я не обръщай внимание, важното е, че филмът е хубав и някой ден ще се гледа. Не ме защити и писателят Андрей Гуляшки, макар че всяка вечер гледахме заедно поредната серия на “Златният век” и той открито казваше: “Като умра, искам този филм да пуснат”. Разбирам го, по онова време той очакваше второ звание “Герой на социалистическия труд”. Редакторът на филма Камен Русев го преживяваше дори по-тежко от мен. Взе публикациите в “Отечествен фронт” и там, където имаше точен адрес на читател, който се възмущава, той му пишеше писмо. Представя се като редактор на филма и иска обратна връзка, задава въпроси - какво не му е харесало на читателя, готов ли е да се видим и да споделим мнения. Всичките тези писма се връщат в телевизията с резолюция от пощата - няма такъв получател! Но Камен направи и друго - събра всички истински писма, които получавахме за филма - до мен, до актьорите, до редакцията. Малко преди да почине, ми ги предаде в една папка: “Отивам си, болен съм, може тези писма някога да потрябват”. Сега ви ги давам на вас. 

Клара ДИМИТРОВА 
/вестник "Над 55"/