За първи път от десетилетие Козлодуй оглавява класацията по средна работна заплата в България, изпреварвайки дългогодишния лидер Челопеч, пише money.bg.
Това показват данните за 2024 г., публикувани от Институт за пазарна икономика в рамките на проекта „265 истории за икономика“.
Средната заплата в Козлодуй достига 1971 евро, докато Челопеч остава втори с 1860 евро. На трето място се нарежда София със средно 1650 евро.
Големите работодатели движат класацията
Традиционно Козлодуй и Челопеч се открояват заради наличието на стратегически предприятия – АЕЦ Козлодуй и „Дънди Прешъс Металс“. Близо 70% от наетите в Козлодуй работят в обществения сектор, включително служителите на централата.
От ИПИ отбелязват символиката на факта, че именно община с голямо държавно предприятие излиза на първо място в период на оживени дебати за заплащането в публичния сектор.
В Топ 10 попадат още енергийни центрове като Раднево и Гълъбово, където големите ТЕЦ-ове също формират високи възнаграждения.
Разликите остават драстични
Докато в Козлодуй средната заплата доближава 2000 евро, в най-бедните общини тя остава в пъти по-ниска. В Грамада тя е около 620 евро месечно, в Бобошево – 624 евро, а в Сухиндол – 627 евро.
Дори сред областните центрове има сериозни различия. В Кюстендил средната заплата е 780 евро, а в Хасково и Видин – около 830–835 евро.
София остава икономическият двигател
Столицата осигурява работа на над една трета от всички наети в страната и продължава да изпреварва чувствително останалите големи икономически центрове по ниво на възнагражденията.
Варна (1128 евро) и Пловдив (1058 евро) се нареждат съответно на 14-о и 22-ро място в класацията.
Ръст след пандемията
Най-високите средни заплати в страната не само доближават 2000 евро, но и отбелязват ръст от близо 50% в периода след пандемията. В редица индустриализирани общини увеличението достига 70%.
През 2024 г. в 229 от 260 общини възнагражденията са се повишили с над 10%, като почти навсякъде темпът изпреварва инфлацията – знак за реално покачване на покупателната способност.
Данните показват ясно: икономическата карта на България остава силно концентрирана около големи индустриални и енергийни центрове, а разликата между най-богатите и най-бедните общини продължава да бъде значителна.
