Красимир Кюркчийски приживе: Сърцето ми остана в “Мистерията на българските гласове“

През 1952 г. Националното радио сформира ансамбъл за народни песни и музика, необходим за нуждите на радиопрограмите. Певици от всички фолклорни региони на България са привлечени с конкурс в новата формация. Ансамбълът започва много активна звукозаписна дейност. В репертоара му по онова време влизат автентични народни песни и обработки. Множат се плочите, излезли с марката на “Балкантон”. Женският хор при ансамбъла просперира. След време той ще получи звучното име “Мистерията на българските гласове” - то е актуално и днес, а последните турнета на формацията го затвърдиха още повече.

Животът на много таланти се пресича в този хор. Първият диригент на целия ансамбъл е Борис Петров. След него работят Коста Колев, Димитър Динев, Стефан Мутафчиев, Здравко Михайлов, Георги Генов. Един млад диригент и композитор - Красимир Кюркчийски, също дава съществен принос за успеха на формацията.

Той е изключително опитен и амбициозен музикант. Завършил е Българската държавна консерватория, после е специализирал в Москва при легендарния Дмитрий Шостакович. Кюркчийски за първи път усеща магията на народното творчество в ансамбъл “Филип Кутев“

Започва да пише музика, а в наши дни името му се свързва с великолепния балет “Козият рог” и с интересната опера “Юла”. През 1966-а Красимир Кюркчийски печели Голямата награда на Парижките музикални седмици. 

С певиците от женския хор на радиото Кюркчийски постига чудеса. Диригентът споява гласовете, благодарение на него те зазвучават вокално уеднаквени и ярки.

Съприкосновението с големите гласове е извор на вдъхновение за самия композитор. Раждат се образци, които ще се превърнат в класика за този вид музициране - “Калиманку, Денку, мъри” на прекрасната Янка Рупкина, “Замръкнала тънка Яна” на Ева Георгиева, “Пладнина приода” на Олга Борисова, родопските песенни бисери на Надежда Хвойнева. На прегледа “Нова българска музика” през 1971 г. хорът се представя с 12 песни.

А мастити български композитори започват да си сверяват творчеството с това на младия Красимир Кюркчийски. Той е безкомпромисен по отношение чистотата на тоновете и рисунъка. Благодарение на неговата професионална работа формацията зазвучава по съвсем различен начин и се превръща в образец за ансамблите, възникнали след нея. 

До диригента застава като първа помощничка амбициозната и отлично подготвена в Музикалната академия Дора Христова. Двамата са съмишленици, вървят по един утъпкан път. Целта им е репертоарът на хора непрекъснато да се обогатява. 

Няма време за отпускане, за почивка! 

Хорът записва със симфоничен оркестър “Старобългарски хроники” на Георги Минчев, “Триптих” на Николай Кауфман, “Ерген деда” на Петър Льондев. Българските композитори с удоволствие поверяват своите авторски произведения и обработки на момичетата, които работят с Кюркчийски. 

През 1976-а съставът издава плоча под името “Мистерията на българските гласове”. Продуцентът Марсел Селие, по професия минен инженер, е пристигнал в България, за да търси руда. Но вместо нея открива истинско “злато” - певиците от радиохора. Купува записи от фонотеката на БНР и ги популяризира под името “Мистерията”. И колелото на успеха се завърта с шеметна бързина. 
“Мистерията на българските гласове” поема триумфално по света, за да покаже красотата на родния фолклор в пълния му блясък 
В Европа, Азия, Африка и Америка възторжената публика пълни концертните зали, а меломаните причакват певиците за автографи. Студийни и концертни записи са издадени на касети и дискове на световните фирми “Еми”, “Полиграм”, “Яро рекърдс”. През 1990 г. компактдиск на “Мистерията” получава “Грами” - по-голямата част от песните в него са обработки на Красимир Кюркчийски.

“Две дузини певици превземат света с буря. Този хор създаде елегантен и мистериозен звук, който очарова. Тяхната техника е изключително прецизна, а чистотата на интонацията - поразяваща”, пише авторитетният “Ла крос трибюн”. 
На джаз фестивала в швейцарския град Монтрьо “Мистерията” изправя публиката на крака, в Чикаго наричат българския женски хор музикален феномен.

Световноизвестни личности сипят суперлативи за талантливите българки. Генералният директор на американската асоциация на хоровите диригенти Джийн Брукс възкликва: “Това е уникалният хор, който някога съм чувал. Начинът, по който тези жени представят родината си, заслужава адмирации”. 

Най-горд от всички е Марсел Селие

“Тези селски момичета достигат и надхвърлят с впечатляваща лекота обикновените граници на вокалите, преподавани в нашите консерватории. Те са истинско чудо”, казва той. 

От този период композиторът Красимир Кюркчийски пази най-хубави спомени. “Една част от сърцето ми остана в този хор”, ще довери той след време пред певицата Елена Божкова. 

Времената се променят. “Мистерията на българските гласове” днес е самостоятелна формация, приютена в Народното читалище “Николай Хайтов”. Ръководи я всеотдайната Дора Христова. През 2019-а тя заведе хора на голямо турне в Централна Европа и Скандинавия, а след това - и във Франция. Суперлативите в пресата и радиото отново нямаха край. 

Мнозина смятат, че духът на маестро Красимир Кюркчийски, ученикът на Шостакович, бди от отвъдното над “Мистерията”! Дано е така!

Елиана МИТОВА
/вестник "Над 55"/